На две колела с Николай Стоянов

Mini-DH в Пловдив приключи, а с него стана ясен и победителят в най-оспорваната категория – „Глагол“. Състезателят на Drag Николай Стоянов спечели последния кръг и така си осигури първото място в крайното класиране. Успяхме да му откраднем няколко минути, за да го разпитаме кое и как става.

Най-напред – честито! Сигурно е било трудно да стъпиш на най-високото стъпало, на какво дължиш успеха си?
Мерси, и на теб честито! Честно казано, не ми беше кой знае колко трудно.  Успехът го дължа на упорити тренировки и на късмет, защото в неделя въобще не се чувствах във форма – нямах абсолютно никакви сили, за разлика от предния ден. Поздравявам и другите момчета за класирането им.

Мислиш ли, че трасето на третия кръг ти пасваше повече от предишните, или просто имаше нужда от време,  за да свикнеш с тесните пътеки?
Ами точно това е, че ти трябва да се напаснеш на трасето. 😉

Каква роля играеха метеорологичните условия за теб? Действа ли ти на нервите, когато времето е кофти?
Не, въобще даже. Еднакво се забавлявам, но преди на кал ми беше малко тегаво, до момента, когато в Марибор карах на адски лошо време – кал, дъжд, студ – и въпреки това беше най-доброто каране в живота ми. Оттогава мога да кажа, че калта ми е любима – няма ли гняс, не става, ха-ха.

Марибор е най-близкото трасе до България, на което се провежда световна купа. Как се реши да отидеш и какво беше чувството да караш буквално на „световната сцена”?
В Марибор бяхме само аз и Росен, за половин месец, но преди това бяхме и на Европейско първенство в Кранска Гора, Словения. Различното е това, че всичко, което си го гледал от филмчета, го виждаш на живо и в един момент се усещаш, че си попаднал във филма. За да отидеш там, ти трябва само лиценз и пари. Чувстваш се страхотно в атмосферата на такова състезание, защото навсякъде покрай теб виждаш тези, които си виждал само на филмчетата. Караш зад тях по време на тренировките и по този начин си качваш нивото. Разликата между тях и нас е, че на техничните участъци те си запазват скоростта, а ние я губим, просто имат много повече опит от нас. Като им погледнеш боксовете, екипа, който е с тях, разбираш колко много пари са това и колко сме далече от тях.

На Drop’n’Roll в Румъния миналата година си станал първи при юношите, кажи ни какво беше трасето? Организацията на ниво ли беше и като цяло заслужава ли си човек да пропътува толкова километри за това състезание?
Ходил съм два пъти на това състезание и двата пъти си изкарвам уникално. Това беше първата ми стълбичка и никога няма да я забравя. Хората са супер дружелюбни и много добре ни приемат. Трасето не е хич зле – в началото има един доста голям Road Gap, който стряска почти всички, а пък долната част е адски стръмна и ако си с по-гадни спирачки, има голяма вероятност да ти прегреят.  Иначе е игриво и интересно. Организацията е що-годе на ниво, нямам някакви оплаквания, само дребните закъснения и т.н., които са нормални за всяко едно състезание. Вечерта след самото състезание става луд купон с награждаването, абе СУПЕР Е! Струва си да се пропътуват километрите. Лично аз нямам търпение да дойде момента, в който стягам куфарите за там.

А за ходенето си до байк парка във Winterberg, Германия, какво ще ни разкажеш? Научи ли нещо ново там?
Ами бяхме миналата година, май месец, за седмица някъде, ако не се  лъжа… Когато отидох в самият байк парк, съм стоял буквално два дни с ококорени очи и широко отворена уста и не можех да повярвам какво виждам. Първото, което видях, бяха огромни дъртове, на които 12-14 годишни скачаха и правеха какви ли не трикове. Оттам гора, пълна с North Shore – лудница, лудница. Downhill трасето не беше кой знае колко дълго, но беше много готино и приятно за каране. На това място вече видях про-та от моя стил и карах редом с тях. Бях яко шашнат, защото по време на тренировките спреш ли някъде по трасето и се отбиеш леко встрани, после 30 минути не можеш да тръгнеш, защото постоянно чуваш свирки от маршали и покрай теб профучават карачи. Въпреки целия шаш, понатрупах доста опит, карах по wallride и какво ли още не.

След толкова много пътувания до интересни места, какви са впечатленията ти?
Не ми се тръгваше от там, исках да спя по трасетата, това мога да кажа.

И на какво според теб се дължи това? Тук  явно ни липсва нещо, което навън се приема за даденост.
Май всичко се свежда до пари… Липсват ни различни и разнообразни трасета, лифтове, популярност и още някои подробности.

Сега ще те върна към по-общите въпроси, които съм замислила. Как и кога започна да караш сериозно?
Колело карам от 3-4 годишен, ха-ха, но сериозно карам вече четвърта година. Запалих се, честно казано, от този сайт. В квартала скачах с един „бегач” от тротоари и разни такива неща и се кефих много. Реших да прочета това-онова и бавно-бавно се заразих, и така до днес, което, честно казано, не съм го очаквал.

Започнал си с бегач, за да стигнеш до…?
Верния Dragomir Black Hawk.

На какви педали си заложил – клипсове или платформи?
Заложил съм на здраво закопчаните клипсове, чувствам се по-стабилен и сигурен.

Кои са хората, на които се възхищаваш и на които подражаваш?
Възхищавам се на всеки един, който кара по-добре от мен и от когото мога да „открадна” някоя нова техника, нещо, ала-бала. Идоли: Сам Хил батка! (както казва моят приятел и съотборник Вова). Харесвам и стила на Сам Бленкинсоп, на Феърклоф. Млади, много талантливи момчета, на които тайно завиждам и искам дори и малко моят живот да наподобява техният.

Какво е за теб планинското колоездене?
Вече начин на живот.

Любимото ти място за каране?
Няма много избор  – Драгалевци – където се опитваме да направим това-онова, за да има избор от разнообразни пътеки.

Значи обичаш да си копаеш с кирката и лопатата?
Естествено, кой не би си направил готино място за каране.

Дай определение на „перфектно трасе”.
Ритъм, скорост, технично, голеееми скокове. 😉

Казваш, че харесваш големи скокове, но как се научи да скачаш, как преодоля страха? Дай някакъв съвет.
Да съм се научил, не съм. Просто през този половин месец в Словения видях доста големи скокове и няма как – престрашаваш се и скачаш. Страхът винаги го има, но ако се чувстваш сигурен, скачаш.

Това крие доста големи рискове, ти какво мислиш? Харесва ли ти да поемаш рискове?
Ммм, да, обичам риска, но за да видя докъде мога да стигна. Но също така и не го обичам, защото се правят грешки и все пак трябва да имаш едно наум, за да няма после „гадни грешки”.

А по време на каране за какво мислиш?
Мисля си за линиите, къде правя грешки и т.н. Доста често на ум си тананикам някоя песен.

Каква музика – метъл, пънк, рап, чалга? Чувала съм, че последната давала сила.
Оооо, дава и то много. Познай на път към Пловдив какво слушахме (горкият Пупи, хаха). Иначе си тананикам, която дойде наум или чуя от някъде.

Какво според теб е най-важното качество, което трябва да притежава един карач?
Няколко са: амбиция, ентусиазъм, концентрация, но най-важното според мен е  жажда за победа.

Правиш ли нещо допълнително, за да си във форма за състезанията, и какво е то?
Доста каране и още някои нещица. Зимата пак гледам да съм в планината и затова караме ски заедно с Росен. Което пак е една добра тренировка.

А имаш ли рестрикции в хранителния си режим, нещо специално?
Избягвам да ям сладко, пия доста вода, плодове и зеленчуци се стремя редовно да ям, ограничавам тестени изделия, гледам да не ям мазни храни.

След две седмици е друго голямо събитие – Shambhala Open Cup в Сопот. Какви очаквания имаш за представянето си там?
Очакванията ми са да съм в добра форма и да се класирам подобаващо (пу-пу, да не се урочасам).

Съвети към подрастващите?
Да карат! Да не висят пред мониторите по цял ден и да се наливат с газирано, а да карат. Всичко идва с карането.

И последно, на кого би искал да благодариш?
Леле, много са и са към много хора. Благодарности първо към родителите ми за това, че ме подкрепят и са плътно зад мен във всяко едно отношение. Благодарности за голямата подкрепа от страна на спонсорите ми. Огромни благодарности към моя съотборник и добър приятел Росен за всичко, на което ме е научил и продължава да ме учи и до днес. Изцяло благодарение на него сега съм това, което съм и като състезател, и като човек. Благодаря и на теб за това интервю. БЛАГОДАРЯ на всички!

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>