Той е известен байкър и скиор, но най-известен е в нощните заведения на София. Познат е с много имена – Лютеницата, Сашко Башко, Танцуващият с чашка и много други. Това е един от моите идоли – Александър Илиев.
Бел. ред.
Част от отговорите в това интервю бяха промемени по желание на интервюирания заради реакциите, които предизвикаха. Въпреки уточнението в края на статията, че това са неща, казани на шега, много хора явно не ги приеха по този начин (вероятно защото и не познават лично Сашо), така че уважихме желанието му. Обърнете внимание, че част от коментарите по-долу вероятно се отнасят за неща, които вече не присъстват в интервюто.
Започвам с първия и най-важен въпрос – лютеница или боб?
Аз ако знаех отговора на този екзистенциален въпрос, щях да съм господар на света.
A с какво гориво зареждаш на Bike Кръстьо (линк към статията на байкпорн) обикновено?
Боб 100 октана с допълнителни добавки.
Кога и как навлезе в байк индустрията?
2001-ва или 2000-та, не помня точно. Бях на Витоша с класа си, имаше много хора, които караха и … сещаш се… докара ми се и на мен. Даже мисля, че тогава видях Ники Титев, беше един такъв брадясъл тип с доста як байк, не че тогава съм знаел какво е як байк де, и ми се доиска и аз да съм като него.
Най-доброто ти класиране в състезания до момента?
Болната ми тема. 2-място на състезание по Биг Еър със ски, 5-то място на първият Dragon Road Gap, 4-то на републиканско по фрийрайд.
От първото си участие на състезание по планинско колоездене ми тръгна накриво.За първи път участвах на националния шампионат на Драгалевци, мисля 2003 г. беше. Тогава бях много надъхан, за първо състезание предполагам, че знаете как, оставяш си главата на старта и надолу преставаш да мислиш. Още на първия завой обаче ми падна веригата, после още 2 пъти, че накрая и паднах. Все пак успях за пред хората да мина доста бързо на ключовия участък (прословутата дървена рампа на Драгалевци). В крайна сметка изводът беше, че след тези събития приех много навътре нещата и така и досега не съм се забавлявал истински, докато карам на състезание, все нещо не ми върви. Това злокобно проклятие беше на път да проключи на BIKE WEEKEND 2006-та Тогава след доста спокойно спускане на квалификацията дадох второ време от всички състезатели. Пак се надъхах и… на финалното спускане на един от завоите се подхлънзах, паднах, клипсовете не откопчаха и това ме забави ужасно много. Останах 5-ти или нещо такова. И след това вече демотивацията за състезанията беше пълна.
Гледам, че не си поплюваш и на ските, има ли прилики с колелото и какви са те?
Да, возиш се на лифт и се спускаш. Има прилики, естествено, но ми е сложно да ги обясня. При ските ми харесва това, че е доста по-лесно да правиш големи скокове. Например един 9 – 10 метров дроп, стига да има хубав сняг и попивка, не е никакъв проблем. А и големи скорости се развиват много по-лесно. С колелото, ако високите скорости достигат 70-80-90, то при ските 120 не са никакъв проблем. Даже сме мерили с ДжиПиЕс и като нищо, ако изправиш някой склон на черта, вдигаш над 100. Основната прилика и при двата спорта е, че ти дават възможност да си по-често в планините. Със ски и колело съм имал едни от най-красивите моменти в живота.
Какво е това Биг Еър Бег (BAB) и вярно ли е, че си имаш един в къщи?
Бигеърбега е една огромна играчка. Представлява гигантска 15 метрова възглавница, на която и на глава да паднеш, няма как да се нараниш. И да, вярно е, че си имам един вкъщи, за жалост обаче нещо не го използвам толкова често, колкото ми се иска. Купихме го преди 2 години с идеята да тренираме трикове със ски и борд, но като цяло все не успявам да поскачам достатъчно, защото винаги, като се съберат хора, и трябва някой да следи какво се случва. Скоро обаче мисля да си го опъна на някоя поляна сам и да си поскачам цял ден, после ще си взема една бира, ще легна отгоре, ще я изпия и ще заспя на най-огромното легло на света.
А дочух, че щяло да има въздушна възглавница и на финала на mini-DH в Пловдив, как ще коментираш?
Надявам се да има, да. Ако времето го позволи.
2009 – доволен ли си?
Ми, донякъде да. Имах време да карам. Иначе като резултати по състезания – твърдо НИЕ, не съм доволен.
Какво е колелото, с което въртиш кръгчета напоследък?
Имам няколко, все са RAM, разбира се. Машината за спускане е тестов модел на RAM с BOXXER TEAM 2010 и други благини. Страхотно колелце.
Част от екипа на bikeporn си, как се зароди идеята за сайта?
Трябваше да направим порно сайт, не намерихме подходящи жени и… стана байк сайт. Идеята на байкпорното не е това да бъде някакъв сайт или списание, или незнам и аз какво. Байкпорното си е байк порно, независимо дали това ще бъде сайта, ще бъде някой филм или клип, ще бъде някоя тениска или дреха, стикери и т.н… байкпорното е ИНСТИТУЦИЯ!!!
А ти в кои байкпорно филми си се снимал?
Milfs like it BIG, White dicks hot chicks, Addicted to boobs, Обратна връзка, Шишарки и мн. др.
Беше на 2-рия кръг от mini-DH в Майна Таун, какво мислиш за трасето, за състезанието?
Състезанието беше едно от добре организираните в България до момента. Имаше маршали, маркировка, дюшеци, всичко. Не ми хареса само едно – обявяването на времената и награждаването. Аз, например, бих обърнал повече внимание и на самото награждаване. Може да бъде малко по-грандиозно, за да накара малките да се почувстват като звезди. Обикновено награждаванията у нас минават малко като един вид да се отбие номера, да мине всичко колкото може по-бързо, а е добре и на тази част от състезанието да се обърне голямо внимание. В крайна сметка това си е събитие, което включва не само самото спускане на карачите, ами и доста други странични елементи, които ако бъдат изпипани, ще се получи доста-по бляскав продукт накрая. Трасето, като за целта, беше идеално, но ако питаш дали на мен ми харесва за каране, определено не е мой тип.
А за дрифтовете какво мислиш?
Обичам, само че обичам дрифтовете да се получават от това, че съм влезнал на пълна газ в някой завой. Иначе знам защо питаш за тия дрифтове. Калин ти е напълнил главата с тях, нали? Ти си стана майна, вече само по тепетата караш. Баси, завои, дрифтове, контри, откачена работа, ахаха. Бъзикам се естествено. I LOVE PLOVDIV!
Знаех си, че и ти си скрита майна, затова ако те номинирам, ще приемеш ли да си форлойфер на последния кръг от mini-DH?
Не знам.
Кое те кефи повече – калта или прахта?
И двете. Преди не харесвах да карам на кал, но напоследък обожавам кал и мокри корени.
С какви педали караш и какви са им предимствата?
Платформени. Преди карах с клипсове, но преди 2 години реших да пробвам пак на платформи, свикнах, хареса ми и не мисля да се връщам на клипсове. Макар, че и в клипсовете си има чар – обувките и педалите си ги пазя.
А защо платформи? Чувствам се по-свободен в карането, мога да рискувам доста повече докато карам и… заради дрифтовете естествено.
Имаш ли байк идоли?
Нямам идоли. Има хора, чиито стил ми допада. Харесва ми карането на Брендън Феърклъф и Сам Бленкинсъп. Хубавият стил е да караш бързо. Преди си мислех, че едно каране може да е красиво дори и да не си много бърз, но определено не е така. В бавното каране няма красота. Но не трябва да прескачаш възможностите си. Красотата на карането е да си бърз, но не защото ти хлопа дъската и пускаш спирачките, а защото контролираш велосипеда си.
Какво липсва на маунтинбайк-а в българско?
Липсват много неща, но няма да стигнат и 10 страници да ги изброя всичките. Най–основното, което за момента липсва, са хубави трасета и състезания. Но мисля, че това ще се промени съвсем скоро. Има светлина в тунела.
Карал си в чужбина, какво ти направи впечатление?
В САЩ е съвсем различен свят. Там спортът е на светлинни години от това, което сме ние тук, но не като карачи, а като условия за каране. Най-големият байк парк, в който съм карал, е Кийстоун, Колорадо. Отбора на YETI тренира доста често там. Има всякакви трасета – от супер трудни и технични до забавни засукани пътеки с виражи и скокове. Иначе най-много ми допадна трасето за световната купа в Марибор. Технически не е кой знае колко сложно, с изключение на 2-3 скока и един рок гардън. Широко е, има много скорост. Отстрани, когато някой мине по него, изглежда брутално, направо земята се тресе. Ааадското трасе, много ми хареса. И също така е суупер плавно, което е една от най-важните характеристики на едно трасе. Надявам се и тук в България в най-скоро време да имаме възможността да караме по качествени трасета. Големи рок гардъни, дупки във виражите, корени, трасе, от което да ти изпадат пломбите на зъбите, страхотно удоволствие е да караш по такова нещо. Друго, което ми прави впечатление, е и безопасността по тези трасета. У нас има доста малоумни участъци, които са опасни не толкова заради сложността си, ами заради заобикалящата ги среда.
От толкова много места кое е любимото ти за спускане?
На този етап любимото ми място, естествено, са си нашите трасета на Витоша, но се надявам в скоро време да имам и други любими трасета у нас, а не само да се блещя по чужбинските. Сопот също е доста добро място за каране.
Разкажи ни за строенето на трасета, проектирал си някоя и друга пътека на Витоша?
Правенето на трасета е изкуство. После се наслаждаваш на творението си. А и ако трябва да разчитам на някого да ми направи трасета за каране, ще мухлясам от чакане. Искаш да караш по нови пътеки – правиш си ги сам, разбира се – с верни другари. На Витоша основно с Росен си ги измисляме трасетата и през последната година се появиха доста нови участъци. А най- много обичам, когато след дълго каране, по някоя пътека започнат да се показват корени, да стават дупки, да има следи от гуми, въобще да си личи, че това е байк трасе. Няма по-красива гледка.
Опиши стила си на каране с няколко думи.
Като зайче, скок-подскок, да се изпомпваш от терена. Но като 89-килограмово зайче.
Има ли нещо, за което мислиш, докато спускаш – камъни, контри, боб…?
Както Мати Лехикойнен беше казал в едно интервю, докато караш, си в друго измерение, усещане, което едва ли по друг начин освен с каране можеш да достигнеш. Тоест, не мислиш за нищо, освен за карането. Е, от време на време мога и да си припявам Преслава за настроение, и да си мисля за цици, но дали ще са бабуните по пътеката или циците на Преслава, горе-долу едно и също е. Това е шега, разбира се, освен, че си мисля за циците на Преслава де, но това е докато не карам?
Банално, но какво е за теб планинското колоездене?
MOUNTAIN BIKE – IT’S NOT LIFE BUT IT’S LIFESTYLE. Удоволствие, разбира се. Дразни ме малко фактът, че доста хора приемат спорта, и в частност спускането и другите подобни гравити дисциплини, за малоумен начин да си доставиш адреналин. Адреналинът въобще не е най-важното. Удоволствието да контролираш байка, да си подобряваш уменията, да се наслаждаваш на терена, по който караш, ето това е най-забавната част. Аз например мразя да се страхувам, ако ме е страх да направя нещо или да мина отнякъде, не го правя. Най–голямото удоволствие на downhill-а е да усетиш как ти самият ставаш едно с машината под теб. Да подаваш с тялото команди и тя да те слуша. Друго, което обичам в спорта ни, са самите байкове. Всеки един детайл на тези машини е красив. Понякога обичам просто да стоя и да съзерцавам колелото и дребните детайли в него. За мен спускането е един от най красивите спортове.
Кажи нещо, което те вдъхновява само като си помислиш за него?
Преслава и нейният меден глас. Не знам, как да ти отговоря тук, зависи от момента. Могат да ме вдъхновят всякакви работи. Сега точно ме вдъхновява едно клипче, на което кара Фабиен Барел, и ми се ще да излезна и да покарам.
Музикална душа си ти, на музика караш ли? И ако да, има ли смисъл да питам на каква?
На лифта, понякога слушам музика, но докато карам – рядко. Каква? Обиждаш ме с тоя въпрос… Преслава. И това да не се взима насериозно. Докато съм на вълна каране и колела, си пускам песни от някои байк филми.
Каза, че не обичаш състезанията, но притесняваш ли като застанеш на старта все пак?
Притеснение не, напрежение да. Винаги го има. Целта е обаче напрежението да не повлияе върху карането ти. Слушай сега да ти изкажа мойто положение (както казваше една циганка в някво интервю, ахах). За мен състезанията не са основната мисия. Доста си промених виждането за спорта, след като ходих в Марибор за световната купа. Когато видях за какво иде реч там, тотално ми се промени визията за карането. Тръпки ме побиваха като минеше някой с 300 покрай мене. Невероятна красота, дано да имаш шанса да го видиш на живо. Земята се тресе и някой минава покрай теб с мръсна газ. Отстрани изглежда брутално. Та повисях на един участък сигурно 15 мин. и разучавах линията и карането на всеки, който минаваше. По едно време издебнах някой от бързите, в случая беше Стийв Пийт. Набрах се по равното да съм на 20 – 30 метра от него и влезнах на секцията, за която стана дума, плътно зад него. Успях да си я изкарам цялата с него. Да, беше зверски бърз, но не беше нищо нереално. И тогава реших че искам да карам и аз бързо. И сега се мъча да си вдигам скоростта, с постоянство и тренировки нещата се получават. Виждам някой участък и си представям как биха го минали про-тата, и се опитвам и аз като тях… Получава се, лошото е, че няма много избор на трасета в България и това спира развитието малко. Но истината е, че про-тата са много бързи. Но не са нищо неземно. Сигурен съм, че ако имаме възможност да караме като тях и с тях 1-2 сезона, можем да ги гоним. Виж Аарън Гуин, бивш състезател по мотокрос, тоя не се беше качвал на колело, а гледай какво направи за 2 сезона. Мен лично не ме интересуват някакви състезателни резултати, искам да си изградя някакъв стил на каране, и да достигна ниво, при което като се погледна отстрани, и да остана доволен от себе си. Плановете ми са, в близкото бъдеще, когато отидем да караме на световна купа, да се забавляваме и да караме с удоволствие, а не да се спичаме и да си мислим, че сме бавни. Въобще, в България не сме толкова бавни, все още сме далеч от световното ниво, но като цяло не сме чак толкова назад. Когато бях в щатите в местния парк в Сноумас, никой не можеше да ме мине. Карах с много местни карачи, както и такива, които идваха от време на време за уикендите, и не бяха особено бързи, а имаха самочувствие на големи карачи.
А с напрежението как се справяш?
Щях да напиша една глупост, ама айде ще ти я спестя, ахах.
Организма си как поддържаш здрав и як?
Фитнес, каране, секс с малки животинки.
Гледам на блузките ти все RAM пише, те ли са ти спонсори?
Спонсори са ми. Нещата се развиват, спортът върви напред, спонсорите вече стават ИСТИНСКИ спонсори.
С мъдростта на годините и опита си, какво ще посъветваш младите?
Да гледат повече байк филми и да карат. И не си оставяйте главите на старта. Карайте бързо, но гледайте да не прескачате възможностите си. Истинското удоволствие от карането, както казах по горе, е в това да умееш да контролираш и управляваш байка си, а не да летиш безконтролно по склона.
Тук можеш да благодариш на всичките си фенове…
Оскар ли ще ми връчват, че трябва да благодаря на някого?
Благодаря на всички, на които има за какво да благодаря!
