Крос-кънтри карач, ски-байк пионер или просто приключенец, нека ви представя Владо Кривцов.
На колко години си, Владо?
На 32, но на акъл според околните – под 23. 😉
А на колко години започна да караш в планината?
Чак на 23, дотогава велосипедите не позволяваха това, което ми носи удоволствие в карането.
Кажи някоя лудост, която си правил?
По принцип ли или с колело? Много са, а като са толкова много, ми се сливат. Аз не мисля, че правя лудости, а че си измислям приключения, които хрумват на малко хора. Щом още съм цял, значи не съм прекалил досега. Забавно ми е да карам на места където хората едвам ходят и са убедени, че на нас ни е невъзможно трудно, а то е обратното (сипеите на Рилските езера, например 🙂 ).
24-часовият маратон се връзва напълно с екстремните ти наклонности, би ли се включил в него?
Не съм участвал. Нямам вяра в себе си, че мога да издържа. След 8-10 часа каране имам нужда от здрав сън. Не мисля да се включвам насериозно в това състезание. Гледам обаче, че на повечето хора им харесва много. Обещавам да дойда поне като зрител, за купона. „Спиците“ са също много приятна компания.
Кои бяха запомнящите се за теб моменти от 2009?
Имаше няколко паметни карания в Рила, които ме топлят през зимата, традиционният връх Ботев с нова и уникална пътека за спускане, Родопското каране…
Какво колело караш сега?
Ram ХС2
С клипсове или с платформи?
И с двете – според ситуацията. При по-опасни спускания предпочитам платформите.
Най-готиното време за каране?
Когато не вали дъжд. Когато с 5 кила багаж можеш да караш 2 дена, да спиш на открито с чувал и да си носиш при това и цялата храна.
На какви места обичаш да ходиш?
Високата планина с хубавите гледки надалече. Край язовир или река с водопади и вирове; където няма народ. Сопот ме притеснява дори с подходящо колело. И двата пъти, в които съм се състезавал там, съм бил щастлив, че се връщам цял и с цяло колело. Така че той не е сред любимите ми места…
Кое ти е по-трудно – въртенето или спускането?
С моето колело определено въртенето. 🙂 Когато спускането е трудно, винаги можеш да върнеш газта и да стане по-лесно.
За теб планинското колоездене е… ?
Начин и повод да обиколиш повече места в България. Начин да изпиташ неповторим адреналин, докато си „в матрицата” на някое бясно спускане.
Пиеш ли бира?
Хмм, не! Не обичам да се разсейвам през деня и да съм зависим от нещо, било то и кръчма. Нося със себе си всичко, което ми е необходимо.
Коя е най-хубавата част от карането?
Импровизациите, фрийрайда, разнообразието от терени, в които колелото може да върви, да се провира и… напоследък преоткриването на карането на писти и дори извън тях. Но вместо гуми, слагам ски на колелото. Усещането е много сходно, а дрифтът е основен начин на забавяне, скоростите са огромни и не е и наполовина толкова опасно, колкото лятото. Не е ли страхотно?
Разкажи ни по-подробно за тези ски на колелото?
Това е един непопулярен спорт, който тази година се опитах поне да го покажа в нашите среди. Повечето хора не го разбират и не могат да си представят, че могат да го опитат. В началото на всяко ново нещо е необходимо желание, успехът идва винаги след полагането на достатъчно усилия. На половината от тези, които опитаха да карат, им хареса много. Другите имат резерви – хора всякакви. Досега нито един не-байкър не се е опитал да го кара. Освен приятелката ми, на която определено не й хареса. Тя не може обаче да кара нито ски, нито е добра на колело. На скиорите байка им изглежда като новина от „Шок”, която се оказва истина.
Как се зариби с цялата работа?
Преди години много харесах идеята, но тук няма откъде да се вземе да се тества. Хората, които карат ски-байкове у нас, са единици. А ските ги бях зарязал откакто започнах да си карам байка и зимата, и нямаше шанс да се засека с някого. До миналата пролет, когато реших да се кача на ски поне веднъж за сезона, и… като видях едно момче с такова колело, адреналинът ми излетя! Веднага го спрях и го питах безброй въпроси, а ключовият беше дали може да си разменим превозните средства. В края на деня го направихме и двамата се спуснахме по Мусаленската пътека, идеална зелена писта, на която веднага разбрах какво ми се кара през зимата. Ските ми изглеждаха по-скучни от всякога, а имаше още 1 месец зимен сезон. Тогава набързо скалъпих едни самоделни приставки, с които успях да се порадвам на снега, но бяха трудни за управление, нямаше и от кого да се уча. Все едно съм на друга планета с други физични закони, беше смахнато, нищо не разбирах.
Как се прави от нормално колело – ски-байк?
С желание всеки може да го направи. Набавят се няколко ключови материала и с няколко машини и малко сръчност остава само изработката на приставките. Много е хубаво, че всичко останало, което трябва, е едно обикновено колело и чифт стари ски. Или да познават някой от нас, които вече караме.
Какви видове „зимни” колела има и каква е разликата?
Сноускута има твърда рамка и твърдо закрепване на двете дъски към нея. Използва се една дъска, подобна на сноуборд, и една съвсем къса предна, която завива. Стъпва се директно на дъската. При страничен наклон и твърда писта возенето е доста грубо и изисква, поне за мен, големи усилия. Центърът на тежестта трябва да се изнася много на всеки завой заради ширината на дъската. Може би в пудра би било по-добре, но на мен и там не ми беше удобно.
Ски-байкът има рамка и вилка от колело, много приятно е да са с окачване. Има две ски на мястото на гумите. Най-удобното кормило е от ВМХ, така кръстът не се натоварва, след цял ден каране това е от значение.
Защо си избрал вида със ските?
Ски-байкът във варианта, който избистрихме в течение на сезона, се получи много удобен за каране. Ските са прикрепени чрез специални приставки към колелото и лагеруват. Приставките вече са от дуралуминий, а „главините” са с машинни лагери. Самите ски се огъват по релефа и обират малките неравности, все едно ги няма, а лагеруването помага при по-големите, които често стават много удобни за скокове, като се приземяват с голяма лекота. Също и при завой, предната ска не се отделя от пистата изобщо, за разлика от сноускута, където направо си остава във въздуха. Има и педали, на които се стъпва (не се въртят и са застопорени в определена позиция), което омекотява още повече „возията”, тъй като прасците поемат още от неравностите и вибрациите. Макар и със затъване на моменти, на едно каране в дълбока пудра и в гора се оказа, че може и там да бъде много забавно. Но все пак силата му е на писта и особено на скокове.
Засичал ли си какви скорости се развиват със ски-байка?
Да, 99.5 км/ч с GPS. Изглежда бързо, но може да се направи само на абсолютно празна писта, на която няма особени неравности. Самото колело е страшно стабилно при спускане право по склона и рискът не е особен. Редовно и с лекота се вдигат 60-70 км/ч. На широка и равна писта не се и усещат като високи тези скорости.
Ски-байкът няма спирачки, как спираш?
Това е най-приятното – дрифтиш. Ама много! На всеки завой, когато е по-стръмно. Или ако искаш да спреш – вдига се голяма пушилка. Ските ми са с наточени кантове, няма проблем дори на „хубав” лед. Когато е по-стръмно, единият крак се плъзга по пистата, за да балансира байка. Все пак има опасност да удариш някого, затова трябва да си знаеш възможностите и да пазиш и тези под теб, и да се съобразяваш да не засичаш някого отгоре. Не е трудно, но не се свиква от първия ден. Паданията са много малко и са много безопасни, стига да караш разумно.
Спомена, че за момента почти няма хора с такива возила, та сам ли си караш?
Есента направих няколко комплекта за скибайк за няколко приятели. Направата им е проста, а цената на всичко е символична. И така, бяхме 3-4 души, а и други опитваха, взимайки назаем комплектите на тези хора. Все пак интересът е много малък, което може би е добре.
Вече е пролет, слънцето грее, птичките пеят, снегът се топи. Какво си си наумил за топлата част от годината?
Кара ми се в Алпите. Но после като се замисля, в Стара планина и Родопи само има толкова много маршрути, подходящи за колело, че може би Алпите ще почакат още малко. Обичам да откривам нови (за мен) екстремни спортове, които харесвам и мога да си позволя. Очаквам с нетърпение епичните събития в календара на МТБ.
Ти си фрийрайдър по душа, не гониш състезателни резултати, но все пак, правиш ли нещо за физиката си?
Няма нищо специално, което да правя, за да съм в някаква форма. Големите карания са най-добрата тренировка за други големи карания. 🙂 Също така гледам да ям и да пия навреме, докато карам. Нямам никакви телесни запаси, за което съжалявам понякога.
Какво би посъветвал карачите по нашите земи?
Да разнообразяват терените и стиловете си на каране, никога не съм харесвал ограниченията „спускач” и „ХС”. Съжалявам, че едва преди 2-3 години започнах да карам ХС и АМ, които изискват огромни усилия в началото. А други, които са ХС карачи, не могат и не искат да се опитват да се спускат по-смело. И те изпускат голяма част от удоволствието на колоезденето.
Финални благодарнисти…
На Любо за сайта, който ни събра по такъв начин; Боби, който ме „издърпа” в по-висока категория във въртенето и карането като цяло. Габровската група, с които карам по-рядко отколкото ми се иска.
Снимките в тази статия са предоставени от Владо. Автори са Димитър Димитров, Петър Савов, Николай Петков и др.
