На две колела с Боби Крумов

И така, след дълго проучване се оказа, че Стийв Пийт има роднина в България – небезизвестният Боби Крумов от Плевен.

Ако сте на състезание някъде, няма как да не познаете високото момче с лъскавото зелено-розово колело и позьорските дрешки. Това е единственият и неповторим Боби Рейсинг, с когото ако решите, винаги може да се сборите. Как да не го харесва човек?

Име, години, аsl, pls?
Казвам се Боби, на 17 години съм, от Плевен.

Излезе ти прякор на борец – и с това ли се занимаваш?
Да, спортувам от 5 години класическа борба. Много красив и атрактивен спорт, с който ме запозна моят по-голям брат. Въпреки че го тренирам обаче, не е моят спорт, и въпреки че съм в спортно училище с профил борба, спортът, който ми е на сърцето и който ми харесва, е колоезденето.

Добре, разкажи ни историята си – как започна да караш?
Истински карам от 2006-та година, тогава си купих и първото истинско колело – Ram DHX. Спомням си, че ме заведоха на едно от най-силните състезания за онова време, а именно Bike Weekend в София. Тъй като нямах годините да участвам, отидох с нагласата само да гледам и евентуално, след състезанието, да направя едно спускане по пътеката. След като огледах обстойно всички колела по боксовете, реших че е време да покарам. Бутах доста и накрая излязох на един равен участък с маршал. Той ясно ми обясни, че не може да се спусна по пътеката, след като нямам номер и не участвам в състезанието, но след като мине и последния състезател – няма проблеми. Почаках доста и накрая започнаха да минават добре познатите ми днес личности, които тогава бях виждал само на снимки. След като мина и последният състезател, маршалът ме погледна и каза: „Айде, ти си!” Аз прескочих лентата и се спуснах плахо по пътеката. Като наближих финала, изведнъж всички погледи се спряха точно върху мен. Тогава разбрах, че най-добрите карачи с най-добрите времена се спускат последни… Доста конфузен момент беше, но хората видяха, че нямам номер на колелото, а междувременно аз бързо се шмугнах в тълпата. Мисля, че тогава усетих тръпката от самото каране и всичко, което го съпътства, и така започнах да ходя по състезания и да карам целенасочено.

Караш ли за някой отбор?
Да, за Ram Bikes.

Какви успехи си имал?
Най-доброто ми постижение за сега е 3-тото място на международното състезание в Босна и Херцеговина. Също така имам едно 3-то място на състезание по XC в Плевен, а миналата година на същото състезание станах шампион. На Сопот съм стигал седмо или осмо място, не си спомням точно. В Македония миналата година станах седми. На Drop’n’Roll-а в Румъния станах 4-ти при юноши – с един ден тренировки на трасето бях на стотни от третото място.

На Drop’n’Roll-a ти откраднаха колелото, разкажи ни как стана?
Не ми се говори много за това, защото определено беше най-лошото нещо, което ми се е случвало досега. На кратко, с треньора Крум бяхме решили да останем  и в неделя, за да мога да покарам още един ден след състезанието. Всички карачи си бяха разглобили и прибрали колелата, някои по колите, другите по бусовете. Моето го бях оставил точно там, където ми бяха казали организаторите на състезанието и където ме уверяваха няколко пъти, че никой няма да го пипне. Да, обаче не само че го пипнаха, ами го и откраднаха. С Крум обикаляхме и търсихме доста време, питахме и другите българи, те обаче не бяха видели никой, понеже наоколо имаше поне 400 души.

Най-много ме издразни постъпката на главния организатор – Бронко. Когато отидохме с Крум при него, той беше пиян. Бях готов да му откъсна главата, след като го чух да казва, че някой го е взел, за да врътне едно кръгче и ще го върне. Даже по време на обясненията си на развален английски взе две чаши бира и ни покани да се присъединим към него. Като си тръгвахме , си оставихме координатите, за да  може, ако евентуално го намерят, да ни звъннат и да си го приберем. Звънял съм му около 30 пъти и всеки път ми казва, че продължават да го търсят, но до момента няма резултати. Като цяло Румъния остави много силни спомени в съзнанието ми, но постъпките на организаторите не бяха никак справедливи и адекватни.

Бил си и на други състезания в чужбина, има ли нещо различно спрямо българските?
Най-съществената разлика е, че не говорят на български. Иначе в общи линии е същото – пътеки, камъни, дървета, други състезатели.

А има ли нещо, което да липсва като цяло на колоезденето в България?
Популярност, спортни бази и треньори. Надявам се в близкото бъдеще нещата да се променят към по-добро.

Доволен ли си от 2009-та, по думите ти си имал противоречиви емоции?
Ами имаше и възход, имаше и падение. Възходът беше, когато започнах да карам още по-уверено и по-бързо, участвах в много състезания и взех първата си титла. Набелязах си цел за идните няколко години и започнах да мисля като голям човек (поне в общи линии). Падение, защото за момент се самозабравих и допуснах голяма грешка. Последствията от нея бяха много лоши и дори се беше стигнало до операция, но с малко режим и масажи нещата се оправиха или поне така си мисля аз…

За какво точно става дума, каква грешка си допуснал?
Когато гледате някой филм, в който участват много ПРО-та, се опитвате по всякакъв начин да им подражавате. Та един ден както си отивах на училище рано сутринта, както си пресичах една улица, ме блъсна кола. Как стана ли?! Ами стана така, че както си карах по пътя, се наложи да намаля за да пропусна едно такси, след което се изправих на колелото и започнах да въртя много силно. Пред мен имаше мостче и точно след него улица, по която на ден минават не повече от 10 коли. Отстрани на мостчето имаше големи храсти и нямаше видимост към пътя, въпреки това обаче, докато преминавах по него, не спирах да давам газ. Точно към края на мостчето, летях с около 40 км/час и с периферното си зрение забелязах, че идва кола. Веднага ми стана ясно, че няма как да избегна удара. Блъснах се във вратата на колата и си ударих коляното лошо. Няколко седмици след като ме блъсна колата карах колело, но не беше пълноценно. Имах болки и чувствах, че ми има нещо. Отидох на доктор и за около 4 минути преглед беше решил, че имам нужда от операция. Аз , естествено, не можех да повярвам, че от едно на пръв поглед леко падане в сравнение с тези, които съм преживявал по състезанията, имам нужда от операция. Докторът ми обясни, че имам разкъсана кръстна връзка. На прост език казано – това което държи коляното стабилно и на място. Консултирах се и с друг лекар, който ме насочи към ядрено-магнитен резонанс, там щяло най-нагледно да се види за какво става въпрос. След процедурата отидох при втория лекар и той установи нещо коренно различно от това, което твърдеше първия, а именно, че имам раздразнен или по-точно леко закъсан минискус. Лекарят ме увери, че в повечето случаи, ако е леко скъсан, не е нужна оперативна намеса и от тогава до ден днешен, след няколко по-специални масажа и доста пазене от високи натоварвания, нямам оплаквания. Надявам се (чукам на дърво) да нямам и занапред подобни контузии, защото наистина е много лошо един месец да не караш колело.

Какво е зелено-розовото колело, с което караш в момента?
Ram Freeride, най-дългата рамка позната на карачите в България, с Boxxer WC, Avid Code/Ultimate, Mavic 823, Sram Х9.

А какво мислиш за дрифтенето, практикуваш ли го?
Според настроението и атмосферните условия. Ако е кално, е забавно да се дрифти, но в повечето случаи избягвам, защото според мен е по-бавен начин да преминеш някои завои и виражи.

Имаш ли идоли и кои са те?
Хах, хубав въпрос. Аз лично свеждам всичко в живота си до колоезденето. Възхищавам се на идолите си не само заради това, че карат много повече от мен, а заради това, което самите те са. Всички имена на българското планинско колоездене са ми идоли по една или друга причина. Калин Рахнев, например, ме впечатлява с огромния си интелект да преценява трасетата, да гледа всеки един завой и не на последно място – с това, че е член на Международната асоциация по математика. Симеон Стоилов пък ме радва с многото си познания по всичкология. Каквото и да съм го питал, винаги е имал отговор за мен. Димитър Гайдов пък ми е фигурата за подражание от към стойка на каране и движения върху колелото. Александър Илиев, Камен Недков, Денис Стоянов, Крум Битраков и много други, които по една или друга причина са ме изкефили. В световен мащаб Стийв Пийт ми е най-големият идол, защото тежи почти колкото мен и е също толкова висок. Стилът му на каране е много стабилен – на години е и пак надделява над младоците по световните първенства.

Любимо място за каране?
Сопот и Плевен, защото на тези две места съм карал най-много.

Къде по-точно джиткате в Плевен?
Имаме една скоростна пътека в близост до един култов ресторант и старата ски писта. До язовирите в Кайлъка също имаме някои пътеки, които малко или много сме преправяли, за да може да са по-интересни за каране. Освен класическите ХС или, както ги наричаме в Плевен, „ДХ пътеки”, имаме и квартална писта. На нея много млади момчета и момичета идват да се учат да карат, а по-старите карачи като мен си поддържат формата.

Обичаш да караш 4х, но какво мислиш за dual slalom-а? Различава ли се от 4х-а и по какво?
Да, много обичам да карам 4х, главно заради това, че в перспектива много искам да се изгради 4х трасе в Плевен на световно ниво. Колкото до  dual slalom-а нещата не са особенно различни – спрямо 4х-а основната разлика е, че не карат четири колоездача, а са само двама. В Плевен имахме  такова  dual slalom трасе, само че ни го развалиха, но в момента текат работи по възстановяването му и току виж в календара на спортните събития се появи и екстремно състезание в най-равния град в северна България.

Имаш ли любима настилка?
Стремя се да карам по възможно най-разнообразни пътеки и терени, за да мога да просперирам. Почвата няма голямо значение за мен, изборът на гуми е къде-къде по-важен.

Самолетче или тракторче, летене или газене?
Летене, обичам да прескачам повечето препятствия по пътеката.

Какви упражнения правиш, за да си  подготвен?
Редовно тичам и вдигам щанги.

Спазваш ли хранителен режим?
Да. Високомазнинен нисковъглехидратен режим за спортисти.

Разкажи ни малко повече за този начин на хранене, какво представлява?
Режимът ми на хранене най-общо казано се базира на възможно най-малко изядени въглехидрати за деня. Стремя се да не ям сладко, картофи и ориз. В никакъв случaй не се ограничавам напълно, но свеждам яденето на картофки до веднъж седмично. Хапвам много кашкавал и месо. Също така съм ограничил плодовете на ден до 2 – примерно един грейпфрут или портокал на закуска и една ябълга на вечеря. Общо взето това е хранителният ми режим. На мен лично най-трудно ми е да не ям сладко, желирани бонбони и други такива, но рано или късно се свиква.

Какво правиш през „почивния сезон” – зимата?
От тази година започнах по-сериозна и целенасочена подготовка с точно определени дни за каране и силови тренировки.

Какви планове имаш за 2010?
Да отслабна, на първо място. Да карам по-често на Витоша и на Сопот. Да съм в тройката на предстоящите състезания през годината. Да спазя обещанието си към родителите си с оценките в училище. Но най-вече – да се запазя здрав и да нямам контузии.

Как се справяш с напрежението по време на състезание?
Чесно казано, когато съм под напрежение, говоря повече, предимно несвързани работи…

Съвети към подрастващите?
Да карат още повече, да носят каски и да не гледат кой има по-хубаво колело, а кой кара по-добре.

Тук е моментът да изкажеш признателност към хората, които са ти помогнали…
На първо място, благодаря много на родителите си. Ако не бяха те, нямаше да има интервю с мен. Благодаря на мама за това, че ми переше дрехите след всяка тренировка и всяко кално каране, за това, че ме караше на Сопот немалко пъти, за това, че ми е превързвала раните и най-много й благодаря, че не се съмнява в мен и винаги ми се е доверявала.
Благодаря също така на целия екип и отбор на Ram Bikes за подкрепата, критиките и съветите, които са ми давали през годините. Специални благодарности на Симеон Стоилов a.k.a. Симо за безбройните напътствия.
Благодаря и на всички учители от училище, на треньора ми по борба, на леля Искра и чичо Тошко от Велоцентъра в Плевен и на всичките ми приятели и познати за подкрепата и уважението. Благодаря много и на Крум Битраков, защото ме е вдъхновявал и насърчавал немалко пъти.
И най-накрая на всички, които по един или друг начин са ми помагали и са ме разбирали – едно голямо Благодаря!

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>