Жена, майка, колоездачка, това е Анелия Карагьозян, безспорният фаворит при дамите в крос кънтри състезанията.
Здрасти Ани, разкажи ни накратко за себе си.
Казвам се Анелия Карагьозян, на 31 г. От Шумен съм. Омъжена, с едно дете на 6 г. Работя като преподавател по английски език. Интересувам се от колоездене, фитнес, здравословен начин на живот, филми.
От кога си в бранша и как се присъедини към голямото ни велосемейство?
Карам едва от 2 години. Започнах на един пикник сред природата, когато взех на един приятел Онтариото „за едно кръгче”. Покарах съвсем малко, едва двайсетина метра, но заявих: „И аз искам колело”. Така си купих първия велосипед – Драг Хакер: нискобюджетно, но много удобно колело, с което навъртях хиляди километри само за половин година и така се появи нуждата от малко по-сериозна машина.
С победите си (пет първи места!) ти си може би най-успешният състезател по планинско колоездене в България за 2009 г. Извън таблицата с резултатите, кое беше най-важното постижение за теб? Имаше ли състезание, което да ти се опре?
Най-доброто ми постижение в XC е, че подобрих спускането си. Хора, които са ме гледали през 2008-ма и през 2009-та, забелязват това. Например през 2008 и 2009 участвах в едно и също състезание – велорали „Средна гора“ в Стара Загора. Имам подобрение на времето си с час и четиридесет минути спрямо предходната година. А най-дългото и трудно състезание за мен засега е велорали „Узана“, където карахме 2 поредни дни по 50 км на ден с голяма денивелация, предизвикателно трасе и сериозна конкуренция. Победата ми там считам за най-голямото ми постижение за 2009 г.
Как съчетаваш нормалния си живот – работа, деца, дом – и постигането на такива високи резултати?
Не е лесно, но всичко е въпрос на организация и разчитане на времето до минута. Работя на общо 3 места, имам и 6 годишен син. Каквото и да става обаче, гледам обедната ми почивка да е само за мен. В целия 24-часов диапазон, държа на този един час, през който ходя на фитнес или плувам. По-добре да прекарам обедната почивка в залата или басейна, отколкото в някое задимено кафене. Понякога ставам половин час по-рано за работа и ходя да карам колело. Много освежаващо действа сутрин преди всички останали задължения. Домът е на едно от последните места и чистенето не ми е приоритет. Предпочитам в хубаво време да изляза навън, отколкото да прекарам деня с прахосмукачка в ръка. Виж, за готвенето не правя компромис и винаги готвя с удоволствие, това ми е нещо като друго хоби. Съпругът ми помага също с домашните задължения. Бабите и дядовците с удоволствие приемат малкия гостенин за уикенда, а ние ходим да караме някъде по планините.
Къде карате в Шумен?
На платото има много пътеки и то ни дава всеки ден различни маршрути с различна дължина и трудност. Ходим и в Преславска и Драгоевска планина, а ако е кално, обикаляме множество археологически и природни забележителности по ненатоварени шосейни пътища наоколо. Разбира се, когато можем да си позволим, товарим колелетата на багажника и обикаляме страната.
Спомена, че си сменила Хакер-а, с какво го замени?
Ram HT2, но не заводската окомплектовка, с доста промени е.
Повечето ХС състезатели карат с клипсове, ти с какви педали караш?
Платформи. Знам, че никой не кара XC състезателно незакопчан, но аз така и не успях да свикна с тези клипсове. Падах и ставах в продължение на 2 месеца и накрая се отказах. Платформите ми дават свобода.
Случва ли ти се да караш на музика?
Не, никога не карам на музика, защото слушам шумовете от колелото. В градски условия е изключително опасно да караш със слушалки, забити в ушите. А в планината каква по-добра музика от тази на природата?
Коя е любимата ти дестинация?
Шуменското плато, разбира се. Е, защото ни е близо. Но иначе харесвам да карам на нови места.
Какво е за теб планинското колоездене?
Мания.
Кой ти е любимият сезон за каране?
Карам през всички сезони, но големият студ и голямата жега не ми понасят добре.
Коя е по-трудната част от карането – въртенето или спускането?
И двете са трудни.
А коя е най-хубавата част от карането?
Спускането. И кръчмите. Това, че си с приятели.
Крос-кънтри, крос-кръчми… обичаш ли бира?
Да, обичам бира, но след каране. Добре възстановява електролитния баланс в организма след цял ден каране и потене. В студените месеци върви добре с шкембе чорба, а лятото – с цаца.
Има ли контузии в ХС-то и каква е твоята най-лоша?
Има, и то често. Най-лошата ми е на асфалт обаче. Излетях от един завой, блъснах се в бордюра, направих салто, а колелото прелетя върху мен. Приземих се по нос, между 2 мантинели, разположени на метър и половина разстояние една от друга. Не ми се мисли за последствията, ако бях уцелила някоя от тях. Отървах се леко: само рани по лицето и счупен нос. За щастие не останаха белези.
В твоята дисциплина се изисква много издръжливост, как тренираш?
Освен колоезденето, ходя на фитнес и плуване. В залата харесвам упражнения със свободни тежести или собствено тяло. Също така в Шумен имаме паметник, разположен над града, и до него водят 1300 стъпала. Чудесна кардио тренировка е качването им. Обичам разнообразието в спорта.
Храниш ли се по специален начин?
Гледам да се храня здравословно. Не съм на диета, но гледам да не прекалявам с въглехидрати (картофи, хляб и ориз не са моите храни). Ям често и по малко. Поне 4-5 пъти на ден. Сутрин закусвам с мюсли, а после обичам всякакви меса, риби, млечни продукти + зеленчуци. Обичам много кафе.
С новата година идват и новите цели, твоите какви са?
Нямам конкретни планове. Дългосрочните ми цели са да поддържам добрата си форма, но най-вече този сезон ще наблегна на обучението на сина ми, който е на 6 години и с голямо удоволствие кара велосипед. Смятам да караме заедно по лесни планински пътеки. Започнахме дори, вчера. Радвам се, че цялото ни семейство харесва това мое хоби и така мога едновременно да прекарвам много време с останалите членове на семейството приятно сред природата.
Има ли нещо, което да липсва на маунтинбайк-а в България?
Според мен нищо. На пръв поглед неорганизираността на този спорт под нечия шапка или федерация, според мен е само един голям плюс. Появят ли се много организации и федерации, работата не отива на добре. Предпочитам нещата да останат така.
Какво мислиш за 24-часовия маратон? Харесва ли ти идеята?
Много добре организирано мероприятие на „Крива Спица”. Аз засега не съм събирала кураж да участвам. Страх ме е от самата себе си. Понякога не се усещам и подлагам тялото си на изтощение, което би трябвало да му спестявам. 24-часовият маратон е чудесен повод да видиш докъде се простират границите ти на физическа и психологическа издръжливост.
Какво би посъветвала новаците?
Да не се „изсилват” изведнъж. Всичко се учи постепенно. В същото време обаче трябва и постоянство. Хубаво е младите хора да са уверени, но нека това не е самонадеяност и малко по малко да преодоляват трудностите, да се учат на техника и да увеличават натоварването и скоростта. Бързането много боли.
На кого би искала да благодариш и защо?
Най-вече на съпруга ми Хари. Той ме подкрепя много в колоезденето. Първата му подкрепа беше, когато се съгласи на това мое желание за колело. После по състезания той ме кара с колата, обслужва ми колелото, дори го мие от кал и мръсотия. Проявява разбиране, ако не съм изчистила вкъщи, но съм карала 60 км, например. Истинска подкрепа! Също така благодарности към неофициалния ми „треньор” Милен (a.k.a. zappa). С него караме от 2 години заедно, показал ми е много пътеки по Шуменското плато, а когато победя на състезания, се гордее повече от мен.
И последно, как според теб могат да се привлекат жени към колоезденето?
Като сложим странични огледалца на кормилото. :))))) Шегичка. Който го влече колоезденето, ще кара. Няма смисъл да правиш нещо насила. Ако искат жените да си ходят по моловете на шопинг, ако искат – да карат колелета. Аз съм от втория вид.
