На две колела с Илинда Евтимова

В мъжки спорт като спускането, жените са като цветя в пустинята. Илинда Евтимова е еднo от тях.

Само няколко пъти съм се засичала с Илинда, но бях чувала за нея – не са много жените в нашите среди, а още по-малко са състезателките. Ето нейните думи.

Представи се коя си.
Казвам се Илинда Евтимова и съм една от малкото жени в България, които активно карат спускане. На 23 години съм, от София.

Как реагират туристите в планината, като видят момиче да кара?
Ха-ха, най-често се обръщат и казват: „Ей, момчета, по-леко!“. Но като ме видят, някои се шашкат и започват да ми се радват.

От колко време караш и как започна?
Карам от юни 2004 година. Зарибих се първо от един приятел (CRZ) и после  тогавашният ми приятел започна да ми пуска мухата да се качваме на Витоша. В един чудесен майски ден реших, че трябва да видя какво е това спускане с колело в планината. В края на деня не знаех на кой свят се намирам… навсякъде ме болеше от многото падания и имах огромни мазоли по ръцете, тъй като бях с твърда вилка.

Какво мислиш за момичетата и колелата, съвместими ли са?
Разбира се, че са съвместими във всеки тип колоездене. А ние с теб сме примери, че момичетата могат да се увлекат и по спускането.

Как приемат околните факта, че се занимаваш с толкова опасен спорт?
В началото родителите ми не искаха да се занимавам с екстремен спорт, но после разбраха, че няма как да ме преборят. Минавах по същия път като брат ми (бивш парапланерист, сноубордист). Приятелят ми Стоян също кара колело и обича екстремни преживявания, а останалите ми приятели знаят, че си падам по такива неща. Съвсем наскоро бяхме с едни приятели в Духлата – лазихме и се борехме 7 часа из подземните галерии. 🙂 Колеги от работата като разберат, че се занимавам с това, първо се учудват много и после започват да ми се възхищават. За мен това не е голяма работа, защото всеки има нещо, с което да се гордее. А аз се занимавам с планинско колоездене, не за да разправям после на хората кое как било, а да извличам лично удоволствие.

Докога мислиш, че би карала спускане?
В началото, като започнах, си мислех, че винаги ще се занимавам със спускане. Сега по-скоро мисля, че до 10 години ще мина на XC.

Най-добро постижение?
Най-доброто ми постижение е Bike Weekend 2004, когато завърших първа от общо пет жени. 2009 на Сопот завърших втора, като бих две рускини, а една ме би мен.

Какво мислиш за Сопот – за състезанието, за трасето?
Сопот е едно чудесно място за каране. Трасето от 2009 беше много добро и на мен лично ми достави удоволствие да го карам по време на състезанието. Състезанието също беше доста добро и ми позволи да се съзтезавам с момичета – нещо, което не ми се беше случвало от 2004 г.

Карала ли си в чужбина? Как беше сравнено с България?
Карах на Drop’n’Roll 2006 Румъния – беше  яко, но трасето беше трудно за мен. Счупих 2 уши и обтегач – добре , че беше Любчо (от Веломания), да ми оправи колелото. Аз като момиче не мога да се справям с тези неща. 😛

Как могат да се привлекат жени към колоезденето, в частност – спускането?
Според мен не трябва да се привличат жени към спускането. Самото спускане трябва да привлече жени, на които би им харесало да се занимават с това. Аз смятам, че има много жени, които биха се занимавали, но не го правят поради финансова невъзможност. Спускането е и доста опасен спорт, особено за начинаещи жени, които нямат опит и физическа издръжливост. Доста беше гадно в моето начало след десетки пребивания да се видя пред огледалото и цялата да съм в хематоми.

Как оценяваш 2009?
2009 беше една добра година за мен в личен, професионален и спортен план.

Какво колело караш в момента?
Ram DH с Boxxer Race.

С клипсове или с платформени педали?
С клипсове. Стабилността е несравнима. Като си взех клипсовете, се родих.

Обичаш ли да дрифтиш?
Да, обичам да дрифтя, най-вече на сняг. Тогава се получава най-готино, защото е много лесно.

Водещ крак?
Ляв.

Кое предпочиташ – калта или прахта?
Харесвам и двете. За разлика от повечето хора, аз обичам и калта, защото не ме притеснява да се накалям.

На кого се възхищаваш в маунтинбайка?
Възхищавам се на всички чужди байкъри, които се занимават ежедневно с това и ходят постоянно по състезания. Когато почнах, си мислех, че и аз бих искала да поема по този път, но после се разубедих. Радвам се и на всички жени състезателки, които са успяли да запазят женското в себе си и да се представят не по-зле от мъжете.

Какво според теб липсва на планинското колоездене в България?
За да бъде един спорт успешен, той трябва да е комерсиален. От състезанията трябва да могат да се правят пари. Това в момента не е така, защото има някакъв брой спускачи с прилични колела и общественост, която не е запозната с този спорт и, разбира се, никой не прави нищо, за да добие популярност този спорт сред хората, които не карат колела.

Любимо място за каране?
В планината. Хах. Повечто места са ми любими.

Витоша ти е на една крачка, къде караш най-често?
На Драгалевци – стандартните пътеки. Иначе обичам да ходя до Княжево и Симеоново.

Кой ден препочиташ да се качиш – събота или неделя?
Лятото практиката е такава – събота колело, неделя пикник. Зимата – събота сноуборд, неделя колело.

Обичаш ли да копаеш пътеки и скокове?
Не обичам. Предпочитам другите да ги копаят, а аз да ги ползвам. Иначе преди, като имах много свободно време, се занимавах –  сега просто нямам време и желание.

Как би изглеждало перфектното трасе?
Няма перфектно трасе – има перфектен момент.

Какво обичаш повече, да летиш или да газиш?
Не обичам да скачам. Изпитвам страх, така че, логично – предпочитам да газя.

Караш ли на границата на възможностите си?
Не обичам да се юркам. Преди много си давах зор, защото исках да карам наравно с момчетата. Сега просто карам за удоволствие и с мисълта за безаварийно прибиране.

За какво мислиш докато караш?
За нищо. Едва ли има байкър, който да мисли … по време на каране, де. 😉

Коя е най-важната част в спускането?
Най-,най-, най- важната част е да се прибереш цял вкъщи.

А какво трябва да притежава едни добър спускач?
Хубаво колело, добра физическа подготовка, решителност и концентрация. Трябва да може да си самовнушава и да бъде полу-разумно, полу-неразумно смел.

Ти притесняваш ли се по време на състезания?
Преди много се шашках, сега карам не с мисълта за победа или добро представяне, а с мисълта да не се пребия.

Как поддържаш форма?
Сноуборд през зимата, туризъм и т.н.

Спазваш ли хранителен режим?
Да, както казваше Пупи – на ананасова диета съм – ям всичко без ананас.

Какво е за теб планинското колоездене?
Начин да се отпусна, да си набавя адреналин, да си почина сред природата.

Каква е най-лошата ти контузия?
Най-лошото ми падане включва счупен нос и комоцио от едно трасе, което аз и още няколко човека правихме. Реших да скоча един скок, който представляваше една палета (която аз бях домъкнала) и направих жестока човка. Помня как се свестих и започнах да задавам въпроси, които хората около мен казаха, че вече съм питала. Тогава всички много се бяха притеснили за мен – нали им бях единствената. Тръгнах да слизам едвам, едвам, като си мислих, че имам само комоцио. Добре, че беше Боян (Пупи), да ме закара до Пирогов и да ми приюти колелото.  В Пирогов ме изненадаха, като ми казаха, че ми е счупен носа и трябва да ми правят операция. Като се прибрах, на нашите им идваше да се гръмнат. След няколко дни отидох да ме оперират – беше едно от най-гадните неща, които са ми се случвали и винаги ще го помня. През този лош период голяма радост бяха хората, които ми се обадиха да ме питат как съм и да ми пожелаят бързо въстановяване.

Какво ще посъветваш тепърва навлизащите в спорта?
Ще им кажа да мислят, преди да правят глупости, защото карането на байк не е най-важното в живота.

Имаш ли спонсори?
В истинския смисъл – не. Нашите ми бяха спонсори преди, иначе карам за Ram Bikes.

Планове за 2010-та?
Плановете ми за 2010 са предимно лични. Единствения ми спортен план е да си изкарам добре на Сопот.

Благодарности…
Най-вече бих благодарила на моите родители, защото, ако не бяха те, сега нямаше да давам това интервю. Бих благодарила на всички байкъри, приятели и познати, които са ми помагали по един или друг начин.

Забележка: Снимките за тази стати са предоставени от личния архив на Илинда Евтимова и, за съжаление, не успяхме навреме да издирим имената на повечето от авторите им, за което се извиняваме. Ще се постараем да ги добавим веднага, щом ги научим.

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>