На две колела с Борис Занков

Тук ще ви представя още един почитател на спускането, този път от морската столица – Варна.
За първи път срещнах Борко на състезанието в Слънчев Бряг. След това карахме заедно и на тепетата в Пловдив. Няколко неща ми направиха впечатление: че е само на 15, че кара твърдак и че попива като гъба нови техники. Макар все още да не е изявен състезател, желанието, което показва, го прави кандидат за подиума.

Как те наричат приятелите?
Борко. 🙂

Борко, какво мислят родителските тела за хобито ти? Притесняват ли се, подкрепят ли те?
Нормално е да се притесняват, но въпреки това са едни от най-големите ми фенове. Даже майка ми дойде в Сопот, нищо че после се уплаши, когато видя къде е горната станция на лифта. Вече всички около мен живеят с моята страст и ме подкрепят доколкото могат. Независимо, че е от голямо значение за нашия спорт, не винаги материалното е най-важното.

Как се запали да караш?
Започнахме занаята с един приятел (Младен Славчев) преди 2 години. Отначало, когато изучавах стиловете каране, си казах че downhill-ът е прекалено труден стил и щях да карам XC, но впоследствие адреналинът надделя, започнах да гледам и байк филми и ето ме на. 😀

А имало ли е някой, който да ви учи, да ви показва това и онова?
Руси Славов! Преди 2 години за наш късмет решил да учи във Варна.

Разкажи ни как се запознахте?
Седим си ние пред веломагазин „Устрем“ и се готвим да потегляме към ТВ кулата. По едно време дойде едно момче (Руси) и започна да се запознава с всички. После ни загледа колелетата. Тъкмо да потеглим към кулата и стана въпрос, че спуска и започнахме да го питаме за колелото му. В момента, в който каза, че кара Iron Horse Sunday с Boxxer (тогава Сам Хил караше с Iron Horse), се спогледахме все едно падна гръм от ясно небе. Така решихме да отидем на пътеките заедно – ние на ход с колелетата, а той с градския транспорт. Стигнахме горе и понеже там има магазинче за хранителни стоки, си починахме от 40-минутното каране. След почивката отидохме на пътеката и той започна да гледа непознати за нас линии. След 20-30 минутно гледане на най-стръмната част на пътеката, която е дълга 15-20 метра, попита дали някой ще си даде колелото и каската, за да спусне така наречената „стръмна част”. Качи се горе, седя към 4-5 минути и извика „оп-оп” (знак за тръгване), но ние тогава нищо не разбирахме. Тръгна той и след 1-2 секунди се озова долу. Гледаме и се чудим какво става и дали е истина това, което се случи, и като се почна с въпросите от порядъка на: „Ти от кога караш?”, „Познаваш ли Стийв Пийт?” и тем подобни… След тази случка го мислих за някое „ПРО“ и ми стана най-големият идол, не признавах никой друг. Без него нямаше да сме на това ниво, на което сме сега, и нямаше да отговарям на тези въпроси. И, естествено, за мен си остава един от най-добрите български спускачи.

Спомена за ТВ кула, там ли карате или има и други места?
Във Варна си имаме няколко пътечки, по които караме редовно – при ТВ кулата, над Военна болница, Кайсиева градина и Владиславово. Всичките пътеки са лесни за каране бавно и предизвикателни за каране бързо, НО нямат нищо общо с Пловдив. Е, вече идва пролет и смятаме да ги направим още по-интересни – със скокове, виражи, камъни и т.н.

А хвърляте ли се в морето от време на време?
Аз до сега не съм, но за предстоящото лято сглобяваме колелце за варненските буни, защото не мога да си опропастя байка в морската вода.

С какво колело си сега?
Drag Climber и още държи. 😀

А за какво си мечтаеш?
Хммм, мечтите са хубаво нещо, бих искал някой Iron Horse Sunday или Specialized Demo.

Кое предпочиташ – калта или прахта?
Нито едно от двете. Обичам да е рохкаво, защото тогава има много голяма стабилност и сцепление. Много ме кефи звукът на гумите, когато дрифтя и следите, които съм направил по пътеката. Красота!

Обичаш ли да ти поднася задната гума?
Да, обичам, ама без спирачка, защото всеки може със.

Клипсове или с платформи?
Според мен при твърдака е по-добре с клипсове, защото си много по-стабилен, казвам го от личен опит. Преди карах с платформи и не бях толкова уверен и стабилен, както съм сега. Е, докато свикна, все падах като чувал с картофи. 😀 Обаче, ако карам с меко кололело, бих се замислил за платформи.

С кой крак напред?
Десен.

За България разбрахме, но имаш ли идоли от световната сцена?
Основно Sam Hill,  Nathan Rennie,  Julien Camellini и Sam Blenkinsop.

Какво мислиш, че липсва в България по отношение на колоезденето?
Организация!

Най-любимо място за спускане?
Сопот – Shambhala Bikepark и Пловдив – Младежки хълм и Альоша.

А как си представяш перфектното трасе?
Камъни, завои, скоростна част с малки кикърчета, навлизане в гора, тук-там някой дроп, пак завои, много камъни и газ до финала.

Обичаш ли да караш на границата на възможностите си?
Не, защото обичам да контролирам ситуацията, а не тя мен.

Има ли нещо, за което си мислиш, докато спускаш?
Концентрирам се върху пътеката и си мисля за линиите, които съм си харесал преди това.

Какво е за теб МТБ?
Болест, за която трудно се намира лек.

Имал ли си лоши падания?
За щастие съм се разминавал само с ожулвания и натъртвания.

Караш ли на музика?
Само в града, най-вече на дъртовете.

Как тренираш за физическа форма?
В къщи и на пътеките. Също така се старая, доколкото мога, да се храня правилно.

Резюме за 2009? Цели за 2010?
Ами за мен 2009-та година мина що годе добре, като изключим факта, че на състезанията дадох много слаби резултати поради слаба физика. През идния сезон искам да отида някаде навън, например Марибор или Италия, да видя нещо по-така, някое истинско трасе и да работя усилено върху физиката си.

Високо се целиш. Как мислиш, каква е формулата на успеха?
45% желание + 25% кеф + 30% тренировки = 100% успех 🙂

А кой е най-бързият цвят?
Според мен е червеният.

Последни думи?
Най-големи благодарности на мама, баба, дядо, направо цялото семейство и близки, на приятелите ми, на веломагазин „Устрем“, на бургазлии, на шуменци, на Ева, която ми даде възможност да се изява пред вас и да видите що за същество съм. И за финал – на пловдиските майни, които са едни от най-гостоприемните хора, които познавам – на Калин, на Костанев, на малките състезатели от „Спринт тийм“ и най-вече на Руси, без когото нямаше да карам по начина, по който карам в момента.

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>