С Руси се запознах октомври месец на състезанието в Македония. Едно беше сигурно – отговаряше на репутацията си на бърз и техничен карач. Впоследствие стана ясно, че освен добър състезател, той е и добър събеседник, отзивчив и усмихнат. А също така се оказа и че сме родени на една и съща дата – 24 февруари, не е ли това съвпадение! Честит ни рожден ден!
Кой си и от къде си?
Името ми е Руси Славов, на 21 години. Роден съм в Пловдив, но в момента уча във Варна.
От колко време караш и как започна?
Колело карам, откакто бях на 5, но с планинското колоездене се запознах 2005 година и от тогава си допаднахме! 🙂 Колелата на велосипеда, с който започнах, бяха с по 24 спици. Често се налагаше да ги подменям.
Какво е най-доброто ти постижение?
Най-много се гордея с 3-тото място от състезанието по крос-кънтри проведено на 13.05.2007 (Младежкия хълм в Пловдив). Но иначе до момента състезанието ми с най-голяма конкуренция безспорно е Shambala Open Cup 2009, където станах 7-ми.
Каква оценка даваш на изминалата година, доволен ли си?
2009-та мина успешно за мен, като в това влагам, че мина без никакви сериозни контузии. Като цяло миналата година имаше доста контрасти. В началото на сезона се чувствах много уверен, физически подготвен, усещах добре колелото и се радвах на карането. Нямах търпение да дойде Shambala Open Cup, за да видя какви са резултатите от зимните тренировки. Бях доста приятно изненадан от седмото място, защото на финала не карах бързо или поне не с такова темпо, че да вляза в топ 10. Следващото състезание беше в Македония, ноември месец. Цяло лято не бях карал в планината, а и не се хранех здравословно. Състезанието в Скопие беше по-скоро като почивка с цел да покарам с приятели. 🙂 Тогава физически бях отпаднал, а и бях качил някой и друг излишен килограм. Изводът: Без постоянство, нищо не става!
Какво колело караш в момента?
Iron Horse Sunday Elite. (Ама гледам да не го карам само в неделя!)
Къде го караш най-често?
Иска ли питане – пловдивските тепета, както и пътеката под хижа Здравец. На тепетата има голямо разнообразие от технични и скоростни участъци, затова са и много добро място за тренировки. Главно карам по две от шестте вече тепета – Младежки хълм и Бунарджик (Альоша). Всичките пътеки там са ми любими, даже, ако могат да се навържат една след друга, ще е най-добре.
А когато копаете нещо ново, обмисляте ли предварително дали това няма да навреди на тепето или сте на принципа: „колкото повече, толкова по-добре”?
По принцип ползваме пътеки, прокарани вече от туристите. Рядко си позволяваме да направим нова пътека. Често пъти дори затваряме някои линии, за да се запази природата, пък и на нас ни е по-приятно, когато има зеленинка. Досега аз лично не съм имал проблеми с пешеходците. Вече доста време караме там и предполагам, че хората са се научили малко или много да се съобразяват с нас, както и ние с тях. Мир да има!
Пътеките там са кратки, не ти ли омръзват понякога? Кое те мотивира да ходиш отново и отново?
Така е, кратки са, но високата концентрация на най-разнообразни препятствия ме кара да отида там отново. Най-вече ме мотивира фактът, че колкото и да съм карал по тепетата, винаги се намира някоя нова линия, която да задържи интригата.
Тук в България имаме талантливи момчета (и момичета), какво ни трябва за да развием потенциала си?
Специализирани трасета и учебни паркове (т.н. skills parks). По-добре ще е за „младите надежди” да започват от нещо по-безопасно и същевременно да трупат опит и умения, а не още от началото да се спуснат по трудните пътеки.
Пъмп траковете не са ли създадени точно с тази цел? Ако не се лъжа, в града на тепетата имате цели два.
Пъмп траковете са чудесно средство за трупане на опит! В началото, когато ги сътворихме в Пловдив, беше малко странно, но след като се научиш веднъж, можеш да прилагаш помпенето на много и различни участъци. Прекарал съм часове по помпените полигони и съм се забавлявал много, докато карам! Развиват се както физиката, така и психиката, но най-полезното е контролът и балансът, които се придобиват. За поддръжката няма нарочени хора, но когато се налагат ремонти или преправяния, най-често строяваме една бригада и работата върви леко. Когато вали обаче, на пъмп траковете не би трябвало да има никой! Карането в такова състояние е не просто вредно, а разрушително, пък и е трудно. След такова каране се налагат доста „освежителни” процедури, за да се възстанови полигона.
Кои са хората, които са оставили следа в съзнанието ти?
Първият спускач, когото видях, беше Калин Рахнев, а и до сега ми харесва как кара и мисли за всеки един детайл. От световната сцена – Нейтън Рени (може би защото имаме сходна физика), Джаред Грейвс и Фабиен Барел. Не мога да кажа, че са ми идоли, но виждам неща, които мога да заимствам от тях и да ги пригодя към моя стил на каране.
Какво е за теб планинското колоездене?
Страст, както и школа. Мотивирайки се да бъда по-добър колоездач, се научих на много други неща – постоянство, как да приоритизирам целите си, как да си поставям цели. Това са ценни уроци, които са общоприложими във всяка област.
Обичаш ли да караш на предела на възможностите си?
Обичам, но не винаги. Карам на границата, когато трябва. Когато караш на границата, използваш най-вече инстинктите. По принцип карам малко по-бавно от максималното, за да мога да анализирам “какво” и “защо” се случва с колелото, което ми позволява да поставя границата малко по-далеч следващия път.
Какво харесваш повече, да летиш или да газиш?
И двете ми доставят удоволствие. Точно това ми харесва в спускането – разнообразието. Летенето понякога е по-практично, тъй като пропускаш някои неща, които не искаш да сгазиш. 🙂
Водещ крак?
Десен, но се опитвам да ги сменям.
Обичаш ли да дрифтиш?
Обичам и още как! Най-вече ми харесва усещането, когато колелото започне да поднася и да знам, че за овладяването му съм отговорен аз. В това как завиваш проличават много уменията ти и това доколко усещаш какво се случва с колелото под краката ти.
С какви педали караш?
Досега съм карал само с платформи и смятам да си остане така. Ако платформите са добри, съчетани с подходящите обувки, ефектът е същият като на закопчалките. Бих пробвал клипсове за XC или градско каране, но за спускане предпочитам да мога бързо да пусна крак, било то при поднасяне или, ако нещо се обърка, на скорост. Знам, че и с клипсове става бързо, но с платформи е по-бързо!
За какво мислиш по време на спускане?
За спирачките, гледам да се охлаждат добре. 🙂
Най-лошата ти случка с колело?
Два счупени зъба след близка среща с асфалт, когато бях на 12 г. Явно оттогава обичам да си карам по черни пътища. 🙂 Иначе най-лошото ми падане, откакто се занимавам с планинско колоездене, е под хижа Здравец. Датата беше 18 май 2008 г. Спомням си, защото беше около седмица преди абитуриентския ми бал! Случката е следната: карам си аз по добре познатата пътека. На един от завоите влизам по-смело, но не прецених добре факта, че има нестабилни камъни… Та, както карах с около 30+, предното ми колело беше подметнато от въпросните камъни и загубих контрол. Блъснах се челно в едно от дърветата наоколо. След около 5 минути лежане се почувствах готов да се изправя, всичко ме болеше, но нищо счупено! Изкарах си кротко до долу, но десният прасец ме болеше и в буса, докато се прибирахме, започна да отича. Оказа се, че съм скъсал мускулни влакна. Та на абитуриентската си вечер подпирах столовете и се наслаждавах на добрата храна. 🙂
Караш ли на музика?
Да, музиката от колелото, докато карам. Не мога да я определя като стил, но определено ми харесва.
Как се справяш с напрежението?
Гледам на напрежението като на нещо, което ми помага да се съсредоточа и да дам най-доброто от себе си.
Как поддържаш форма?
Тренирам вкъщи.
Спазваш ли хранителен тежим?
Не, нищо специално. Опитвам се, като седна на масата, да ям, докато вече не съм гладен, а не докато се натъпча. Гледам да се храня разнообразно и в менюто ми да има повече плодове.
С какво странично се занимаваш, когато не си на две колела?
В момента съм студент и гледам да карам по приоритети – уча. Обичам да излизам с приятели и да се забавляваме.
Какъв е най-големият ти страх?
Да живея в равнина.
Цели за 2010?
Главната ми цел за 2010 е да подобря физическата си форма, за да не се оставям на умората, а да карам, както искам аз!
Какво ще кажеш на младите колоездачи?
На младите колоездачи в Пловдив ще кажа: без контри по тепетата! А на всички останали: ако идвате да карате в Пловдив, не блокирайте задната гума на тепетата!
Благодарствени думи?
Благодаря на Владо (bikezilla). Той за 1-ви път ме заведе на тепето! Благодаря на майка ми, че още ме трае, когато се прибирам кален, мръсен, снежен и т.н. Има много здрави нерви! Благодаря на всички, които са ми помогнали да стана по-добър колоездач. Имената са много, няма да изброявам.
