Вторият ни участник е младеж, чието име започна да се чува все по-често последната година. Спомням си, как миналата зима се разхождахме в морската градина на Бургас и си говорехме за целите, които всеки си е поставил за следващата година. Е, като връщам лентата, мисля че и двамата трябва да сме доволни от постигнатите резултати. Впрочем, днес той има рожден ден, затова нека бъде жив и здрав, за да продължи да ни радва с компанията и карането си.
Снимки: Петър Савов и др. (предоставени от Жеката)
Жека, разкажи ни с две думи кой си и от къде си.
Казвам се Жельо Желев, на 19 съм и живея в града на гларусите – Бургас.
Бургас, море, вълни… Къде караш там?
Любимият ми въпрос! В Меден Рудник има едно хълмче и там сме направили Пътечката. Слизам я за 48 секунди, не е като да е без хич. Яка е, ама и „каране” не е.
Правите ли си скокове във водата или на пясъка?
Морската вода вреди доста, солта разяжда всичко. Аз не скачам, за разлика от един приятел – Бру.
Oт колко време се занимаваш с този спорт?
Малко е спорно… ако не броим времето, когато карах Cross T-Rex, тази година ми е третата.
Разбрахме, че си имате отбор – Syndicate Burgas. Синоним за „Байкърите от Бургас” ли е?
Да, направихме го, за да знаят другите от къде сме. Всъщност участват хора от 3-4 града, oбщо 15 човека. Повечето са известни във форума, но има и такива без регистрация, някои даже не боравят с компютър. 😀 Миналата година заснехме и едно филмче, „Кокошкари”. Кокошкар е човек, който цепи стотинката на две. Може да имаш много пари и да си кокошкар, но може и да имаш 2 лв. под дюшека и да си маниак. Така бих го обяснил аз. Филмчето може да гледате тук: http://www.pinkbike.com/video/109966/. Забавлявайте се!
Какво считаш за свое най-голямо достижение в спускането?
Миналата година, лятото, спуснах трасето в Сопот за 7:27 минути. Това са близо 25 секунди по-малко от колкото на самото състезание пролетта.
Приключи една доста успешна година, изпълниха ли се желанията ти през 2009?
2009-та беше може би най-хубавата година в живота ми. Ако броим и състезанието в Гърция, от 3 състезания – и 3-те пъти бях в топ 3. През останалото време, цяло лято, бях в Сопот. Много каране, много глупости… то който е ходил – знае. 😀 Много поздрави на всички очове!
С какво возило си в момента?
Ram DHX с някакъв Боксер и малки дискове на спирачките.
Спирачки в стил Сам Хил, ха? А Боксерът въздушен ли е?
Боксерът е Team, който може да се помпи. Или WC с пружина. Или Team с вентил. Team? WC? Нелогично е, но в същото време е и допустимо. Накрая, ако ме питай някой, ще кажа че е Marzocchi!
Много хора считат геометрията за важна характеристика на колелото. Колко ти е високо средното движение?
На най-забитата настройка на DHX-a средното става 383 мм, с челен ъгъл към 64 градуса. Сега го карам на 360мм. Иначе може и на 335мм, но тогава става опасно. И все пак, нали и заварчиците трябва да живеят.
Водещ крак?
Десен.
Клипсове или платформи?
Ами, клипсове… провалена работа. Дай да си вържем и ръцете за кормилото…
Дрифтиш ли?
Не.
Кое предпочиташ – калта или прахта?
Зависи. Ако ще е за Сопот – кал, ако е за Бургас, избирам прах!
Имаш ли идоли, които да те вдъхновяват?
Сам Хил, Брендън Феърклоф и Фабиен Барел. Първите двама са ми идоли отдавна, а вече са и в един от отбор. Остава и Барел да го вземат в Specialized. 😀 Сам ме кефи, защото не прави нищо за феновете, Брендън, защото е хамав, а Барел, защото кара. Ама и той е хамав, с тая пантичка на крака, да вземе да изскочи на някое състезание…
Какво би искал да има в България по отношение на спускането?
Повече състезания в Сопот!
По-горе разбрахме, че си карал в Гърция, какви са ти впечатленията?
Да, за първи път бях навън. Да се надяваме, че тази година ще изляза още 2-3 пъти. Трасето в Гърция, сравнено със сопотското (всичко се сравнява със Сопот!), беше като за ХС, но с големи скокове и роуд гап-ове. Смях. Сопот си е Сопот.
Явно Сопот ти е любимата дестинация, но коя ти е любимата част?
В Сопот ми харесва всичко – трасето, хората, даже лифта. Ако трябва да кажа кой участък ми харесва най-много, то това са сингълтрак-ът с камъните в началото, каменната река и стръмните виражи най-долу. Аз май изредих половината трасе. 😀
Обичаш ли да копаеш пътеки и скокове?
Пътеки – да, скокове – не. Обичам да правя пътеки с приятелите и мисля, че е по-добре да използваме времето за направата на 1-2 виража, отколкото за някой скок. Лятото ще си оправя старото трасе на Сопот. 😀
Летене или газене?
Второто!
Често ли караш на границата на възможностите си?
Дали е често? Сигурно 90% от каранията ми с моите хора са за време. Същото важи и за тях. Който е по-бавен, е загубеняк. Рядко караме „за кеф“.
Какво е за теб планинското колоездене?
Страст.
Каква е най-лошата ти контузия?
Някакво изкъчване на глезена, така и не разбрах какво точно беше. Когато се изправих и си стъпих на крака, кокалът не можеше да стои в ставата. Един месец едвам стъпвах, а след това цяла година ме боля при определени движения.
Има ли го моментът с притеснението по време на състезание?
Нормално е да се притеснява човек. Аз не бих го нарекъл притеснение – по-скоро е адреналин. Крака и ръце треперят, особено на първото състезание. Вече не е така, справям се като не мисля за това, което ми предстои.
Правиш ли някакви упражнения, за да поддържаш форма?
Когато не карам, съм основно на успоредката. Мисля, че за нашия спорт трябва да си по-скоро издръжлив. Общо взето тренирам мускулите, които са ми най-нужни за каране. Лицевите опори са от полезните неща, ей сега ще изпукам 20-30 и продължавам с интервюто. 😀
Спазваш ли хранителен режим?
Не.
В Сопот предпочиташ калта, но какво правиш, ако вали? Случвало ли ти се е да те завари дъждът?
Като вали, най-обичам да гледам през прозореца или да съм на път. Не обичам да карам в дъжд. Правя го само, когато се налага. Сега се сещам как веднъж ни изигра времето. Досещате се кое е мястото. Беше миналата година, август месец, тогава имаше и състезание по парапланеризъм. Стигнахме средата на лифта (11-12 стълб някъде) и изведнъж стана студено, появиха се облаци, а аз съм само по къса фланелка – без броня, без нищо. Запука един дъжд, аз тракам със зъби, голям студ! Викам си „с тая кал, отиде коня у ряката“. Слизаме горе, свалям фланелката, изцеждам я, а междувременно студеният душ отгоре си пери, все едно си го пуснал по погрешка, и докато не съм настинал – газ надолу. Някакви реки, някаква кал, слизам на ръчка и гледам парапланеристите, скрили се от дъжда. Като ме видяха, направо откачиха, сигурно ме помислиха за луд. Започнаха да викат, да снимат… голямо шоу. Сега като се замисля, искам пак! Някой навит за Сопот тоя уикенд?
Кой те спонсорира?
Ram Bikes/Ridespot
Какво ще правиш 2010, някакви планове?
Планирам да отида 1-2 седмици на курорт в Сопот лятото. Както и да си взема матурите и всичките изпити.
Напътствия към младоците?
Да гледат повече Earthed и Сам Хил. Опа, щях да забравя – и повече време върху двете търкала.
Искаш ли да благодариш на някого?
Откога го чакам да дойде този въпрос! Така, от къде да започна… Благодарности първо на създателката на това това интервю, че ми даде повод отново да се изложа. После, хиляди благодарности на бай Кольо, стругаря от горната улица. Ако не беше той, сега щях да карам със скорости и кормило от бебешка количка => нямаше да стана 3-ти в Сопот => нямаше да съм познат на толкова хора => нямаше да има интервю с мен. Стигам до извода, че ако не беше бай Кольо, нямаше да се излагам сега (хахаха). Благодарности на нашите, че ме търпят. Благодарности на приятелите, с които карам, и които също ме търпят, а именно: Камен Бирата, Наскича с Норкотата и Пешо с Коменшъла, Павката, Димо и Спойлера, Чичо, Ицака, Бруто (нека в най-скоро да метне най-високия гараж с обратна попивка, както и трафопоста, и козирката на блока), Коко, Миро и Стоил, Ники от Пловдив, Жорката от Асеновград, Калин (всички знаем кой), Рижака, Монтана, 22, варненци, шуменци, маниаците от Златица, сопотлийци и сопотненци (така и не разбрах как е правилно), Деси (ако не беше ти, нямаше да карам цяло лято в Сопот), Суска, Нели, учителките-барманки-готвачки, шефа Дани, Хаваш, лифтаджиите, Венци от Сопот, Митака, Сашо, леля Марина, касиерката, и накрая, но не на последно място – бат Симо, най-големия!
И последен въпрос. Казват, че приличаш на Сам Хил. Заради големите вежди ли е или заради бързите времена?
И заради двете. Но все пак мисля, че е по-правилно да се каже, че Сам Хил прилича на мен. 😀
Ще се видим в Сопот!
