Тази статия е различна от обичайните текстове в рубриката „Изпробвано“. На първо място, тестването покрива само 4 дни каране и макар то да бе съвсем истинско и много разнообразно, не може да разкрие всички особености и характеристики на един велосипед. На второ място, и двете рамки бяха с размер 18 инча (среден), което за мен е малко повече от препоръчителното, т.е. и двата велосипеда ми бяха по-големи от идеалното, което със сигурност е повлияло донякъде на усещанията ми (особено като се има предвид, че седалката и при двата не можеше да се свали до най-долно положение). Въпреки това, шансът да пробвам и сравня пряко двете поколения на Ram AM, дори и при горните условия, не бе за изпускане и се надявам, че споделените в следващите редове впечатления ще са полезни за някого.
Представям ви в главните роли Аllmtn 2008 и Allmtn 2009:
| Рамка | Ram Allmtn 2009 | Ram Allmtn 2008 |
| Размер | 18 инча | 18 инча |
| Заден амортисьор | RockShox Monarch 4.2 High Volume или Fox Float RP23 с Push тунинг от TFTuned |
Fox Float RP23 с Push тунинг от TFTuned |
| Вилка | Fox 36 Float RC2 (160 мм) | Rock Shox Lyrik 2-Step Air (115/160 мм) |
| Други компоненти |
Спирачки Avid Elixir R (203/185 мм) |
Спирачки Avid Juicy Ultimate (203/185 мм) Движение Sram X-9 с курбели Truvativ Stylo Колела с капли Mavic EN521 Discи главини Formula с гуми Kenda Nevegal DTC 2.35 75 мм лапа, 680 мм кормило, кол и седалка SDG |
| Тегло на целия велосипед | 14,6 кг | Неизвестно |
| Седалкова тръба | 455 мм | 455 мм |
| Горна тръба | 545 мм | 565 мм |
| Ефективна горна тръба | 590 мм | 580 мм |
| Височина на средното движение | 350 мм | 375 мм |
| Междуосие | 1115 мм | 1123 мм |
| Стойки на веригата | 430 мм | 430 мм |
| * Нямаше условия да измеря челния и седалковия ъгли на рамките, затова приемам данните на производителя. | ||
Както казах, четирите дни бяха наситени с разнообразно каране. През първия избрах да си припомня усещането върху AM 2008, тъй като от тази рамка (модел 2007) имах доста впечатления. Маршрутът включваше три изкачвания (предимно черни пътища и малко асфалт) и три спускания: първото – по обикновен, леко занемарен черен път; второто – по приятна бърза пътечка със завои, но без големи неравности; третото – широка пътека/черен път, минаваща на места по специфичен терен (нещо като пясъчна скала), оформен с множество големи бабуни и канали между тях.
Следващите два дни бяха посветени на новия Allmtn. Вторият маршрут започна с дълго изкачване по черен път и продължи в условията на студ, мъгла, лек дъжд, суграшица и бръснещ вятър по билото на Балкана, за да завърши с дълго спускане – първо по равен черен път, след това по средно стръмна, широка и изровена от моторджиите пътека, изобилстваща от нестабилни камъни, виражи, странични наклони, скалички и по-скоростни участъци на места. Общо 45 км с терен и условия точно като за двата велосипеда.
Третият ден бе най-дълъг – 47 км, които мога да определя като нанадолно крос-кънтри – с кола до билото на Средна гора и оттам по рядко използван билен черен път – преобладаваха спусканията, редуващи се с кратки изкачвания, като в крайна сметка общото изкачване за деня достигна 700 м.
Четвъртият ден бе по добре познат маршрут над Кремиковци и целта на изпитанието бе да разбера как се държи новият AM със задния амортисьор от другия велосипед.
След всички тези предварителни бележки, време е и за същинските впечатления от двете рамки, като ще наблегна най-вече на геометрията, окачването и вилките.
Задният амортисьор на АМ 2008 работеше чудесно. При тунинга на Push платформата е смекчена и има три степени, които можете да изберете. Заключване липсва, а със завъртането на лостче преминавате от платформа към напълно отключено състояние на шока. В това положение задницата обираше с лекота всичко, което се изпречваше по пътя й надолу, работейки с голяма част от хода си, чиито край никога не изглеждаше да е близо. При педалиране обаче, особено в изправена позиция, клатенето на задницата бе ясно изразено, което веднага ми напомняше да завъртя лостчето, за да включа платформата. Нейното действие определено ми хареса – клатенето намаляваше значително, особено при седяща позиция за педалиране, но въпреки това окачването оставаше изненадващо активно при преминаване през неравности – индикацията за наличието на платформа бе едно леко тропане при отварянето й и малко по-забавеното/непълно поемане на препятствието, но нито за миг не усетих липса на комфорт и окачване под себе си.
АМ 2008 бе по-тежкият от двата велосипеда, макар че разликата едва ли бе повече от половин килограм. Той бе и по-дълъг (горната тръба и междуосието), а също така и с доста високо средно движение, макар че първоначално не усетих този недостатък отчетливо, защото напоследък и личните ми велосипеди (дори и твърдакът) не са много ниско до земята. Тези особености на байка определено ме затрудниха от гл.т. на въздействие върху него при спусканията. Може да се каже, че през повечето време се возех като на кораб, без да успея да отлепя колелото от земята или да си играя много с разпределението на тежестта. В комбинация с изобилието от „мек“ ход на задницата, на моменти имах чувството, че карам DH велосипед.
От гл.т. на геометрията, разликата между новия и стария АМ се оказа очевадна още при първите проби и настройване на окачването. Allmtn 2009 ми бе чувствително по-удобен – по-къс, по-ниско до земята, по-лек и пъргав. В този си размер и със 75 мм лапа байкът се доближаваше до идеалните за мен мерки за АМ велосипед. Тук обаче трябва да прочетете внимателно последното изречение и да си припомните факта, че рамката е с един размер по-голяма от необходимото за мен, а въпреки това ми бе доста удобна като дължина. За мен това означава, че при хората с по-голям ръст, за които е предназначена, може да се окаже по-къса от желаното. Това, което не ми хареса, бе извитата седалкова тръба – макар че колът за седалката бе скъсен, пак не можех да го сваля в най-ниско положение. Ако трябва да съм съвсем точен, в седалковата тръба могат да влязат 21 см от кола и като се има предвид, че 8-10 от тях трябва да си стоят постоянно там, възможността за намаляване на височината на седалката е с около 10-12 см. За много хора това би било напълно достатъчно, но аз лично за най-стръмните и технични терени предпочитам да мога да я свалям до долу.
При Allmtn 2009 с шок Monarch 4.2 окачването работеше малко по-мудно и твърдо в сравнение с това на модела от 2008 г с Fox RP23. Същият заден амортисьор (Rock Shox Monarch 4.2) преди това е бил монтиран на старата рамка и там е работел по-меко, а и аз имам подобни наблюдения от един друг велосипед от предишното поколение на АМ, така че причината най-вероятно се крие и в лостовата конструкция на новата рамка. В това различие могат да бъдат открити както плюсове, така и минуси. От една страна, педалирането с AM 2009 при изключена платформа бе доста по-ефективно, отколкото при предишния модел. На моменти се хванах, че дори забравям да я включа при някои изкачвания. Като стана дума за това, платформата на Monarch-а също много ми хареса – има възможност за регулиране на твърдостта, а активирането на хода при преминаване през неравности е достатъчно ефективно – както и при другия велосипед, усещаше се по-бавна реакция и се чуваше едно отчетливо тропане, но дори и с платформа окачването „изглаждаше“ достатъчно терена под гумите. От друга страна, при изключена платформа новият АМ не създаваше това впечатление за мекота и дълбочина на хода, което се наблюдаваше при другия велосипед. За два дни каране, в които на моменти се опитвах дори нарочно да натисна задницата докрай, не успях да използвам повече от 80% от хода на шока, въпреки че началното сгъване бе нагласено на 30%. Не ме разбирайте погрешно – AM 2009 изобщо не возеше твърдо, нито пък се усещаше като късоходов ХС велосипед, но при директно сравнение със своя „батко“ от 2008 г. с Fox RP23, губеше няколко точки при спускането.
Всъщност най-логичният начин да проверя дали разликата в работата на окачванията се дължи на шоковете, на рамките, или и двете, бе да разменя задните амортисьори.
Екипиран с Push-натия Fox RP23, новият AM заработи по-меко и отзивчиво – мога да кажа направо отлично (поне по моите критерии). Вярно е, че при педалиране без платформа задницата му започна да се клати повече, но в крайна сметка точно затова е добавена и тази функция на шока, която, вече казах, работеше отлично. По мое мнение задният амортисьор на Fox върху АМ 2009 работеше по-добре, отколкото върху АМ 2008, защото при по-стария модел на моменти се усещаше едно потъване, сякаш окачването е прекалено меко, докато при по-новата рамка задницата стана много отзивчива, но в същото време осигуряваше и по-добра опора при преместване на тежестта и други въздействия от страна на колоездача. Накратко,с този шок велосипедът стана много приятен за каране и в двете посоки.
И така, дойде ред и на финалните обобщения:
Allmtn 2008 срещу Allmtn 2009
И двата велосипеда имат „трески за дялане“. При АМ 2008 това е най-вече височината на средното движение. При АМ 2009 е извитата седалкова тръба, а може би и дължината на рамката. Още тук опираме до геометрията и нейното значение – на мен АМ 2009 с размер 18 инча ми бе осезаемо по-удобен и по мярка в сравнение с предшественика си и това може би е най-решаващият плюс в негова полза. Обаче има едно голямо „НО“ – за по-високи хора това може да се окаже и минус, т.е. рамката да им е къса при изкачванията.
Нямам претенции да съм „разбирач“ в областта на окачването, но у мен новата рамка остави по-добро впечатление (което неминуемо е свързано и с геометрията, не мога да не го повторя). Дори и с Monarch-а, с който работеше малко по-твърдо и прогресивно, общото усещане за велосипеда ми хареса повече. А с Fox RP23 и Push тунинг рамката показа може би най-доброто, на което е способна. АМ 2008 не я пробвах с амортисьора на Rock Shox, но не бих се учудил, ако той се окаже по-добрият избор за нея.
Fox Float RP23 с Push тунинг срещу RockShox Monarch 4.2 High Volume
Ако случайно не сте намерили отговора в горните редове… върху АМ 2009 шокът на Fox работеше по-добре, отколкото този на Rock Shox. Доколко това се дължи на Push-тунинга не мога да кажа, но определено ми допадна повече. Върху АМ 2008 също не се справяше никак зле! Все пак не забравяйте, че сравнение, базирано на две рамки, не може да е вярно за всички останали. От друга страна, едва ли такъв шок ще ви разочарова, ако ще да го сложите и на колело от супермаркета. В конкретния случай Monarch 4.2 би бил по-удачния избор за хора, чието каране изисква максимална ефективност при педалиране – в това отношение новият Аllmtn се държеше по-добре с него, отколкото с Fox-а, особено при изключена платформа (тук е важно да напомня, че част от тунинга на Push се изразява именно в смекчване/намаляване на платформата). Нека не забравяме обаче, че тук не става дума за ХС велосипеди, така че моят глас е за Fox RP23.
Rock Shox Lyrik 2-Step Air срещу Fox 36 Float RC2
Тук няма победител. И двете вилки ми харесаха много – работеха плавно, меко и неусетно. Трябва да отбележа, че Lyrik-а по някаква причина бе малко по-муден от моя личен, дори и при еднакви настройки. От друга страна, при Fox-а не съм променял настройките, така че вероятно мога да го направя „още по-хубаво работещ“. Но и двата продукта оставиха у мен отлично впечатление.
Тази статия е реализирана с подкрепата на Транспрес ООД – Куриерски услуги, транспорт и логистика.
За контакти:
Ram Bikes
тел. (02) 9791828
http://ram-bikes.com/
{gallery}products_test/test0079_pics{/gallery}
