Още когато видях прототипа на F7 за първи път, по време на продуктовия семинар на Веломания в края на 2008 г., знаех, че трябва да пробвам тази рамка. Последваха няколко месеца чакане, докато първите три броя пристигнаха на родна земя. Едната от тези рамки почти веднага се озова при мен и след шест месеца каране и изминати над 1200 км, вече е крайно време да споделя впечатленията си от нея. 

Окомплектовка: 
Велосипедът е каран с компонентите,  изброени по-долу.

Геометрия: 

Първото, което ми направи впечатление, бе теглото. 2,5 кг без заден амортисьор (респективно 2,8 кг с шок) не е просто добро постижение за рамка със 152 мм ход, а отлично в този ценови клас. Тук веднага правя уточнението, че моята „мостра“ бе покрита с боя, а надписите – нанесени с лазер (изглеждат като прогорени в покритието), но след това пристигна същинската партида за крайния пазар, при която покритието вече е чрез анодизация и е в няколко цвята. Вероятно знаете, че анодизацията е „завършек“ от висок клас – при нея не се нанася допълнителен слой боя, а най-общо казано се окислява външния слой на самия материал (цялостният процес включва и обработка, водеща до втвърдяване на въпросния слой), поради което това покритие води и до спестяване на тегло. Рамка със същия размер като моята, само че анодизирана, тежи точно 2380 грама без задния амортисьор.

Ниското тегло е постигнато чрез тръби с променлива дебелина на стените, хидроформоване, огъване, извиване, овализиране – едва ли има елемент от рамката, който да не е преминал някаква по-особена обработка. Фрезованата кобилица също изглежда лека и фина, но не и слаба. Челната тръба е изтънена в средата, но изглежда доста масивна. Добавена е и подсилка между нея и долната тръба. На елементите в задната част като че ли е обърнато дори повече внимание, отколкото на предния триъгълник – „засукани“ профили са комбинирани с почти незабележими, но поставени на важни места укрепващи заварки – например при ушите за дисковата спирачка и в задния край на стойките на веригата, под връзката им със стойките на седалката. Освен това стойките на веригата са асиметрични, за да се освободи място за предния дерайльор от страната на венците. При двата по-големи размера (19 и 21 инча) има и укрепващ „мост“ между седалковата и горната тръба, докато при най-малкия размер такъв липсва, но предвид предполагаемото по-ниско тегло на тези, които ще я карат, едва ли е и нужен. Впечатлението за високо качество се допълва и от капачките, предпазващи лагерите на ставите от замърсяване. Ухото за задния дерайльор е стабилно захванато с три болта и изглежда много масивно, но всъщност се оказа сравнително меко и податливо – дали това е предимство или недостатък, може да се спори, но в крайна сметка този елемент е консуматив, така че просто се снабдете с резервно и не го мислете много. Задната ми гума с размер 2.35 (58 мм) се ширеше колкото си иска между тръбите на задницата и без проблеми можете да сложите дори и гума с размер 2.5 (63 мм). 

Ниското тегло закономерно поражда въпроса дали рамката е достатъчно здрава. За изминатите 1200 км по пресечен терен се постарах да я подложа на всичко, за което ми стига смелостта, включително два дни чисто спускане под хижа „Безбог“, няколко дни по трудни терени в Рила и всичко друго, с което обичайно се срещат велосипедите ми. У мен F7 не създаде никакви опасения за издръжливостта си. Не съм усетил и липса на коравина в задницата. През по-голямата част от пробния период, докато карах с шока на SR Suntour, имах проблеми единствено със скърцане и хлабини при втулките на задния амортисьор, но това се дължеше на факта, че те не бяха с абсолютно точен размер (за сведение, разстоянието между вътрешните стени на кобилицата е 45,6 мм, а между ушите за долния захват на шока – 25,4 мм). Когато монитрах шока на X-Fusion, той разполагаше с точно оразмерени дистанционни втулки и проблемите изчезнаха от раз, като засега (след почти 200 км с новия заден амортисьор) няма никакви признаци да се появят отново. 

Пътят на маркучите и жилата е по долната тръба, което напоследък като че ли започва да се среща при не един и двама реномирани производители. За мен това решение има както плюсове, така и минуси. От една страна, жилото на предния дерайльор е постоянно изложено на кал и вода, така че може да се наложи да го обслужвате по-често. Теоретично съществува и риск за увреждане на маркучите/броните от камъни, отхвръкнали от пътеката, но на практика аз не знам да има такъв случай, дори и при модела Black Hawk, с който карат Росен Ковачев и съотборниците му в тима на Drag. От друга страна, видът на байка става много изчистен, броните и жилата не си пречат с окачването, горната тръба става много удобна за хващане. В крайна сметка, въпреки първоначалния ми скептицизъм, смятам, че това е едно добро решение, което не ми е създавало никакви проблеми. Трябва да се вземат предвид обаче някои обективни изисквания, наложени от него: предният дерайльор трябва да е с долно теглене на жилото (всички съвременни модели в средния и високия клас са едновременно с горно и долно, така че няма как да имате проблеми в това отношение) и маркуча за задната спирачка трябва да е дълъг поне 1600 мм (това е стандартната дължина, но първоначално се оказа, че старият ми комплект спирачки са с по-къс маркуч за задната – 1300 мм – и се наложи да го прокарам по горната тръба със свински опашки, така че имайте едно наум). 

Геометрията на рамката като цяло е много сполучлива. Единственото, което не ми хареса в нея, е височината на средното движение. Сравнително погледнато, 360 мм е в горната граница на нормалното за АМ/ендуро велосипед с ход на окачването 150-160 мм и мога да посоча поне няколко модела на известни чуждестранни производители, при които стойността е такава, но съвременната тенденция е за снижаване на този показател и това не е случайно. Противно на общоприетото схващане, височината на средното движение ми пречеше не толкова в завои, колкото при някои бавни технични участъци, изискващи балансиране и увереност, на които се чувствах  твърде високо от земята. Също така, при вдигната седалка ми бе малко трудно да достигам с крак земята. От друга страна, това не е нещо, с което човек да не може да свикне, а и едва ли е много лесно да бъде променено без цялостна ревизия на дизайна и конструкцията, така че го оставям като пожелание за следващия модел/поколение от серията F. 

Във всички други отношения и особено като дължина, рамката ми хареса много. 17-инчовият размер се оказа с идеална за мен горна тръба – с лапа 75 мм постигнах напълно удобна за педалиране позиция и в същото време получих достатъчно комфорт и увереност при спусканията. Ако искате да наблегнете на второто, може да сложите и по-къса лапа – 60 или 50 мм. Обратно, ако желаете да ползвате F7 най-вече като дългоходов велосипед за ХС преходи, не е проблем да го окомплектовате и с 90 мм лапа и вилка със 140-150 мм ход и в комбинация с по-леки компоненти да свалите теглото докъм 12 кг. Правата седалкова тръба позволява достатъчно прибиране на кола, макар че някъде под елемента за захващане на кобилицата има ръб, който ме принуди да отрежа последните сантиметри от кола, които така или иначе не ми трябваха. Важно подобрение спрямо F6 е увеличаването на ъгъла на седалковата тръба – при F7 той има съвсем нормална стойност, което означава безпроблемна настройка на позицията на седалката спрямо педалите. На някои хора може да не им хареса това, че стойките на веригата са малко по-дълги (за „стандарт“ може да се приеме стойност около 430 мм), което на теория намалява повратливостта и маневреността на байка. Вярно е, че като междуосие F7 не е къс велосипед, което обаче му осигурява стабилност при по-висока скорост, а аз лично при серпентини и остри завои не съм имал повече затруднения, отколкото с други велосипеди от този тип, които съм пробвал. 

Стигаме и до следващия важен въпрос – работата на окачването. Това е и основната причина тази статия да се забави във времето, тъй като първоначално рамката бе екипирана със заден амортисьор на SR Suntour и не исках да градя впечатленията си само върху него. Впоследствие монтирах модификацията с платформа PVA на X-Fusion O2 и направих няколко ударни карания (около 150 км) с него по разнообразен терен – разлика имаше и то сериозна! Анализът в Linkage показва, че лостовата конструкция на окачването създава лека прогресия, което според мен е добре и е сравнително „безопасно“ решение, което би трябвало да работи с повечето задни амортисьори – както с метална, така и с пневматична пружина. 

Шокът Epicon DA на SR Suntour разполага само с реглаж на връщането. Няма платформа, нито пък някакви други настройки, освен налягането, което трябва да е над 100 psi, за да работи нормално (поне с тази рамка). За моето тегло (60-65 кг без раница) го държах на 110-120 psi. През първите няколкостотин километра шокът работеше сравнително добре – може би малко мудно, но в общи линии рамката се справяше с всякакви по размер препятствия и не достигаше лесно края на хода си. При педалиране в седнало положение клатенето на задницата бе минимално (но все пак присъстващо), а при изправяне на педали съвсем ясно изразено и не много приятно. Впоследствие уплътненията на шока явно се замърсиха и поизсъхнаха, защото работата му стана по-мудна, изгуби се част от чувствителността, даже един приятел веднъж ме попита дали има платформа… Този проблем наложи доста честа поддръжка – почистване и смазване на праховото уплътнение. След всяка такава манипулация се усещаше връщане към предишното състояние, но твърде краткотрайно – след 1-2 карания велосипедът се озоваваше обратно в бокса. Затова нямах търпение да се сдобия с по-хубав заден амортисьор и да проверя дали ще има разлика. 

Дълго време имах намерението да опитам с Rock Shox Monarch, но такива нямаше налични на българския пазар. И така до момента, в който се появиха моделите на X-Fusion. Даже имах късмета един приятел да си купи F7 с O2 RC и да го пробвам, макар и в парка – поведението изглеждаше обещаващо, така че след няколко дни със съдействието на Веломания на велосипеда ми вече бе монтиран X-Fusion O2 PVA – с платформа и реглаж на връщането. Тъй като с този шок засега имам натрупани само 200 км, по-подробни впечатления за него ще споделя в отделна статия по-нататък, най-вече от гл.т. на издръжливост и запазване на характеристиките на работа при по-дълга експлоатация. За момента обаче мога да кажа следното: 

Окачването на F7 заработи осезаемо по-добре в сравнение с Epicon-а (особено в последното му състояние) – ходът стана по-плавен и мек като усещане (X-Fusion твърдят, че са направили въздушната пружина на O2 по-линейна), но засега не съм успял да достигна края му, а само близо до него. Платформата PVA работи отлично – една от най-добрите, на които съм попадал. Разполагате с четири позиции: 1) Напълно отключен; 2) Мека платформа; 3) Средна платформа; 4) Твърда платформа. Дори и на четвъртата позиция шокът не е заключен. При нея обаче е почти невъзможно да усетите клатене на задницата при педалиране, освен ако сте в изправена позиция, но дори и тогава имате достатъчна опора под краката си. В същото време амортисьорът продължава да изглажда неравностите по пътя учудващо добре. На практика аз използвам само три от позициите – 1, 3 и 4. Първата е за спусканията, третата ми върши чудесна работа при повечето изкачвания, до четвъртата прибягвам само на асфалт и на твърди и гладки черни пътища. Единственото, което малко ме дразни, е отчетливото тропане, което съпровожда преминаването през някои препятствия и понякога се чува дори и при отключен шок, но такова съм срещал и при други задни амортисьори с платформа, така че нямам причини да се оплаквам. Копчетата за реглаж се въртят на степени, които не винаги са съвсем отчетливи, но това е дребен недостатък. Според мен с новия заден амортисьор F7 работи наравно или по-добре от другите рамки на български производители в този клас, които съм пробвал (Ram AM 2007, 2008 и 2009 и Drag F6). Сравнение с байкове на чуждестранни марки не мога да направя, но с по-висок клас заден амортисьор (например Fox RP23) вероятно може да се постигне още по-добър резултат. Не че съм недоволен от сегашния! 

За мен лично F7 в момента е най-добрата рамка с 15 см ход, лансирана с марката на български производител. Много лека, качествено изработена и завършена, добре работеща и с прилична геометрия. Разбира се, има какво още да се подобрява – за мен това е най-вече височината на средното движение.  Когато се появи на пазара, някои хора реагираха доста скептично към цената й, включително и заради това, че Веломания досега не бяха предлагали в тази ниша нещо толкова добро. Според мен цената е напълно конкурентна и оправдана (сравнявайки я с каталожните цени и характеристики на българските и чуждестранните продукти от този тип) и до момента, в който мога да си позволя да похарча два пъти повече за реномирана чужда марка със същото или по-ниско тегло и с някоя от онези именити системи на окачване, мисля с кеф да си карам този велосипед!

{gallery}products_test/test0078_pics{/gallery}

За контакти:
„Веломания“ ЕООД
ул.“Гюешево“ 83
тел: 8127072
www.velomania-bg.com