От 13:00 ч на 12 септември до 13:00 ч на 13 септември 2009 г. №13, Стефан Тодоров от Сливен, завъртя 22 обиколки по трасето над с. Марково край Пловдив. Братята Мирослав и Александър Алексиеви направиха отборно 19, Таня Тодорова – 14, а двете щафети на велоклуб „Исполин“ от Габрово водеха оспорвана борба до самия край и финишираха с по 27 обиколки. Много други хора, някои от които са много далеч от каквито и да било представи за състезатели, преминаха трасето по 6-8-10-12 пъти – кой колкото може – и останаха предоволни.
Снимки: Любомир Ботушаров и Ирина Соколова
Какво кара хората да участват в това? Откъде е това желание, което ме гложди още отсега, догодина да зарежа фотоапарата и да се запиша като участник, макар че никога не съм имал мерак да се състезавам с велосипеда си?
Трудно е да се отговори, но е факт, че „кашата“, забъркана от Велоклуб „Крива спица“, за пореден път бе добре подгрята и без проблеми вря и кипя 24 часа, а участниците сърбаха с удоволствие от нея. За някои вкусът й дори се оказа горчив – миналогодишният победител Тодор Ангелов, който се яви след прекарано заболяване, явно не прецени както трябва силите, тактиката и дори диетата си и по средата на надпреварата отпадна, въпреки че водеше с повече от обиколка пред останалите. Тъжно, но и това е част от състезанието.
„Крива спица“ улучиха рецептата още от първия път и сега за трета година просто отчетохме, че са я подобрили още повече, добавяйки нови подправки. Участниците бяха повече, благодарение и на новата категория „щафети“, включваща отбори, в които състезателят по трасето се сменя – един кара, другите си почиват, после го сменят и т.н. Това нововъведение донесе ползи в поне две посоки – хем борбата стана още по-оспорвана, т.е. състезанието по-интересно, хем и купонът при старт-финалната зона бе по-голям. А пък точно тези две неща са най-силните страни на проявата от самото й начало – голямото предизвикателство към издръжливостта на участниците, комбинирано с добро настроение за всички, които са дошли да се забавляват.
Организацията на надпреварата, както и досега, бе перфектна и едва ли някой е очаквал обратното. Ако тръгна да изреждам всички детайли, ще се получи наръчник за организиране на състезания – като се започне от обявяването и правилата, мине се през отлично маркираното трасе и се стигне до бързата реакция в непредвидени ситуации (например поправянето за нула време с подръчни средства на един дървен мост, който се счупи още след първите няколко обиколки). Не мога да пропусна и друга новост, въведена през 2009 г. – резултатите от голямата дъска при старт/финала биваха публикувани на всеки час в сайта на състезанието, което позволи на много хора да следят борбата и от разстояние. Когато се прибрах и отворих темата във форума, веднага ми направи впечатление, че и това усилие е дало своите плодове под формата на множество коментари, свързани с развоя на събитията над Марково.
Трасето бе с променено изкачване в сравнение с миналогодишното. Като цяло обиколката бе по-лека, но това е малко спорно, защото преди същинското катерене (всъщност втората му част, първата бе в рамките на самото село и малко над него) имаше един доста интензивен участък с променлив наклон (ту нагоре, ту надолу), в който човек би могъл да похаби доста сили, без да усети. През нощта преди старта в района бе валяло обилно и техничният участък след първото изкачване принуди мнозина да слизат от байковете си. Спускането от билото до язовира бе уникално – бързо, сравнително гладко, но не съвсем, и с много яки завои!
Може би трябваше да започна с това, че тази година си взех и колелото. Това ми позволи да направя 4 обиколки – две за снимане и две за удоволствие, разпределени съответно през деня и нощта. Кефът при спускането и в двата случая беше невероятен, а що се отнася до изкачването… е, без него не може. Важна част от мотивацията по баира бяха хората при междинната контрола, които сипваха биричка, черпеха с лакомства, а за пържолите е най-добре да не споменавам…
Редно е да отбележа кои бяха спомоществователите на това чудесно събитие: генерален спонсор и тази година бе „Макском“ – производителят на велосипедите Sprint и SPR. Допълнителна подкрепа на място оказваха екипът на магазин „БГ Байк„, грижещ се за техническата поддръжка на велосипедите и „Нестле България„, които предоставиха достатъчни количества от своите продукти Nestle Lion и Nescafe Cool за поддържане на духа и тялото на състезателите.
24-часовият маратон е едно твърде шарено събитие. Не мога да го опиша изцяло в строен, стегнат и подреден текст. Горните редове са за тези, които търсят общата представа, но се надявам, че ще ви е интересно да проследите и някои допълнителни акценти чрез следващите снимки и кратките коментари към тях. Разбира се, не забравяйте да погледнете и темата във форума, където ще намерите разкази на някои от участниците, много снимки и коментари към тях.
Първа стъпка – осигуряване на подслон за вечерта. На път за Марково се чудех дали градинката в центъра на селото ще успее да приюти всички участници и кибици – оказа се, че дори и за догодина ще има място, но ако събитието продължава да расте така, може скоро да окупираме и съседния парк…
Преглед и окомплектоване на техническата екипировка.
Пръв по трасето потеглих аз, така че за снимки от самия старт погледнете темата във форума.
Като фотокибик си имах дори и състезателен „номер“.
Първата засада за снимки бе устроена при техничния участък между двете части на изкачването. Снощният дъжд бе намокрил добре пътеката и много от участниците тук слизаха от байковете си – волно или не съвсем.
След това идваше ред на дървения мост, който бе изключително хлъзгав и не можеше да се премине с висока скорост. Именно него се наложи да ремонтират организаторите, след като в първите обиколки няколко пръчки се бяха счупили (вероятно вследствие на нечие падане).
След моста участниците се изправяха за кратко пред това.
В почивките между обиколките не биваше да оставаме без работа!
Пътеката продължи нагоре-надолу по склона и докато се наснимам в тези участъци, изгубих представа за броя на обиколките до момента. Моята засега вървеше най-бавно!
Дори и най-добрите изплезваха език при някои от изкачванията.
Най-възрастният участник в състезанието, Димитър Балански, направи 12 обиколки!
А това е участникът с най-тежък велосипед – повече от 20 кила желязо. Което не му попречи с усмивка на уста да завърши 14 обиколки!
Номер първи стана втори. Христо Статков бе една от изненадите тази година. Тихо и кротко той навърташе обиколка след обиколка, завършвайки с 20.
Победителят Стефан Тодоров при едно от преминаванията през горната контрола.
Последен напън по билото преди спускането.
Готови ли сте за довечера?
Някои със сигурност бяха решени да превърнат нощта в ден!
Когато мракът се спусна над гората и аз излязох за втори път на лов за кадри, повечето участници вече имаха по няколко десетки километра зад гърба си и повечето от изкачванията се преодоляваха по този начин.
В шатрата на „исполините“ оживлението не секваше дори и в малките часове.Борбата между двата им отбора също!
С какво мислите, че се занимават съдиите през нощта? Гледат байк-филми, разбира се!
На сутринта някои от участниците вече бяха сменили състезателната дисциплина…
…а други продължаваха да спират за кратко при съдийската маса, преди да поемат нагоре за поредната обиколка.
Стоян Костанев вдига седалката си след спускането. Той бе един от най-бързите по трасето надолу, но това не му попречи да запише и най-бавната обиколка в състезанието – над 15 часа. Явно при горната контрола му бяха оказали сериозна подкрепа в това отношение!
За постижението си той получи и специална награда от организаторите.
След края на състезанието велосипедите на всички участници бяха измерени, за да се определят тези с най-лек и най-тежък байк. Те получиха специални награди.
След тази обща снимка участниците в третото 24-часово приключение се разделиха, но повечето от тях със сигурност ще очертаят дебело датите в календара за маратона през 2010 г. , когато се появят. А вие?
