На 6-7 юни елитните състезатели по спускане и 4-крос се събраха на място, където за девети път се провеждат състезания от СК, за да излъчат победителите в четвъртия кръг за сезон 2009. Интригата във временното класиране бе повече от достатъчно основание да привлече хиляди край трасетата – при мъжете Стив Пийт водеше, при жените Трейси Моузли бе на втора позиция, а във 4-кроса нещата бяха съвсем заплетени. Трасетата включваха само дребни промени и като цяло бяха добре познати на състезателите.
В събота се започна със стартовете във 4Х. Много от фаворитите имаха лош късмет и отпаднаха в борбата за място на финала, тъй като пистата даваше няколко възможности за задминаване и за смели маневри на противниците. Така например Анеке Беертен отпадна на полуфинала и остави борбата за първото място в ръцете на Джил Кинтнер (САЩ, Red Bull – Oakley), Каролайн Букенън (Австралия), Фион Грифитс (Великобритания, Norco) и Мелиса Бюл (САЩ, KHS). Кинтнер доказа, че това е едно от любимите й трасета (включително защото тук спечели световната титла през 2007 г.) и се изстреля пред съперничките си, без да им остави шанс да я задминат надолу по трасето. Останалите състезателки финишираха в реда, в който ги изброих по-нагоре. С победата си Кинтнер излезе начело във временното класиране с 270 т., следвана отблизо от Анеке Беертен с 255 т. и Фион Грифитс с 225 т.
При мъжете „жертвите“ преди финалната гонка бяха още повече – Михал Прокоп, Юст Уичман, Роже Риндернехт и други отпаднаха на четвърт- и полуфиналите, така че борбата за първото място бе между Джаред Грейвс (Австралия, Yeti Fox) и Ромаин Саладини (Франция, Sunn). Само че Грейвс бе в стихията си и не допусна нито една грешка, спечелвайки убедително първото място. На трето и четвърто завършиха Лукас Мекура (Чехия, Chain Reaction/Intense) и Юрг Майер (Холандия). Грейвс се откъсна напред и във временното класиране, където има 450 т. срещу 240 за Саладини и 235 за Роже Риндернехт.
В неделните стартове по спускане Сабрина Жоние (Франция, Maxxis – Rocky Mountain) записа трета поредна победа през този сезон, но още по-интересен бе фактът, че и останалите 4 състезателки, качили се на подиума, бяха нейни сънароднички. И всичко това на британска земя! Местната фаворитка Трейси Моузли имаше всички шансове за добро класиране, но падане в долната част на трасето й попречи да се качи на почетната стълбица. Затова пък го направиха Емелин Раго (Suspension Center), Селин Грос (Morzine-Avoriaz 74), Флориан Пугин (iron Horse – Kenda) и Мириам Никол.
Жоние затвърди позициите си във временното класиране и вече има 892 т., следвана от Трейси Моузли със 750 т. и Емелин Раго със 725 т.
Както обикновено, най-голямо бе напрежението в DH състезанието на мъжете, където този сезон обратите и изненадите са във всеки кръг. От последните десет на старта (най-бързите в квалификацията) първият, който свали драстично времевия праг (с повече от 5 секунди спрямо седящия на горещия стол Джош Брайсленд), бе Сам Хил (Австралия, Monster Energy / Specialized). Независимо от несполуките си в първите кръгове, австралиецът си остава един от най-бързите по трасетата и винаги е сериозен кандидат за първото място. След него нито Стив Пийт (Великобритания, Santa Cruz Syndicate – 6-то място), нито Сам Бленкинсоп (Нова Зеландия, Yeti Fox – 3-то място), нито Мик Хана (Австралия, GT – 5-то място) успяха да подобрят времето му. Грег Минаар (ЮАР, Santa Cruz Syndicate) обаче успя! Той бе по-бърз на първата контрола, по-бавен на втората, но във финалната част успя да спечели секунда и половина преднина. Последен по трасето бе Джий Атертън (Великобритания, Animal Commencal), но и той не успя да премине толкова бързо долната част на трасето и завърши на четвърта позиция.
Във временното класиране Пийти все още води със 762 т., следван по петите от Минаар със 758 т., Джий Атертън – 657 т., Мик Хана – 652 т. и Сам Хил – 607 т. Много, много оспорван сезон!
