Nissan UCI Mountain Bike World Cup 2009: DH/4X#5 в Марибор, Словения

На 20-21 юни състезанията за СК достигнаха най-близката точка до България  – словенския град Марибор. Затова не е учудващо, че в петия кръг по спускане и 4Х се включиха (традиционно) и няколко българи – Росен Ковачев, Николай Стоянов, Димо Желязков и Георги Николов. Трасетата в общи линии бяха същите като през 2007 и 2008 г., само с няколко леки промени.

За съжаление нашите и този път не успяха да излъчат представител в топ 80, т.е. на достатъчно предна позиция, за да кара на финала. Не че подобна задача е лесна при наличието на още 240 участници, голяма част от които професионалисти… Освен силната конкуренция обаче, допълнителна пречка е била и липсата на подходящи гуми за намокреното от порой трасе. Росен очаквано е с най-добро време сред българите, но за жалост чак на 148 място.

Както споменах, тази година в Марибор трасетата доста се разкаляха, когато  в петък и събота се изсипаха обилни дъждове, придружени от гръмотевични бури. Това дори наложи отлагане на квалификацията по спускане в събота, тъй като работата на лифта бе спряна. Пистата за 4-крос стана изключително хлъзгава, а надпреварата по нея трудна за участниците и зрелищна за публиката, особено когато някой се опитваше да спечели по-добра позиция, едвам удържайки байка си върху калното трасе. Точно подобна ситуация реши нещата в дамския финал, когато на втория завой Джил Кинтнер (САЩ, Rad Bull / Intense) се сблъска с Анеке Беертен (Холандия, Suspension Center) и двете паднаха. Това изведе начело австралийката Каролайн Буканан, за която това бе първа победа в СК. Зад нея финишира Мелиса Бюл (САЩ, KHS), а от двете фаворитки първа успя да финишира Анеке Беертен. Така тя се доближи на 5 т. във временното класиране до Кинтнер, която все още заема първа позиция с 310 т. Трета е Фион Грифитс с 225 т.

При мъжете нещата изглеждаха още по-драматично, макар че там никой не падна. Макар че Джаред Грейвс (Австралия, Yeti Fox) се изстреля най-бързо от старта, в първия завой Юст Уичман (Холандия) влезе от вътрешната страна и успя да ускори пръв до втория (десен) завой, където доста рисковано успя да завие и да продължи напред с по-висока скорост от съперниците си. Уичман успя да удържи преднината си до края, а зад него обратите продължиха. В един момент Грейвс остана трети, изпреварен от Ромаин Саладини (Франция, Sunn), но на следващия завой австралиецът атакува агресивно от вътрешната страна и си върна второто място, а Саладини бе забавен и остана четвърти, изпреварен от Роже Риндернехт (Швейцария, GT). Във временното класиране първата позиция на Грейвс все още е стабилна – 550 т. срещу 326 за Уичман и 310 за Риндернехт. 

В неделя трасето за спускане започна бързо да изсъхва и при такива условия Сабрина Жоние (Франция, Maxxis – Rocky Mountain) спечели четвъртата си победа за сезона. Трейси Моузли отново падна и ако не беше Мио Суемаса (Япония), която зае петото място, подиумът отново можеше да бъде изцяло „френски“, тъй като след Жоние на него се наредиха Емелин Раго (Suspension Center), Флориан Пугин (Iron Horse/Kenda/Playbiker) и Селин Грос (Morzine-Avoriaz 74). Във временното класиране Жоние увеличи преднината си и вече има 1132 т., а Раго излезе на второ място с 935, следвана от Моузли с 810 т. 

Финалът при мъжете беляза завръщането на Фабиен Барел (Франция, Subaru), за когото предишният кръг бе първи след лечение на контузия в коляното. Когато французинът премина по едно от любимите си трасета и седна на горещия стол, за всички бе ясно, че времето му е много добро (с повече от 5 секунди по-бързо), но оставащите съперници, дали по-добро време на квалификацията, не бяха никак малко на брой – 13 души. С всеки следващ състезател обаче ставаше видно, че Барел е бил много бърз в долната част на трасето. Грег Минаар (ЮАР, Santa Cruz Syndicate) бе с 2 секунди по-бавен и това му осигури трето място. Сам Хил (Австралия, Monster Energy / Specialized) бе с по-бързи междинни времена, но в крайна сметка завърши на 70 стотни от французина с второ място. Стив Пийт спука гума, а Джий Атертън (последен по трасето) падна малко преди финала и остана на 12 място. Четвъртата позиция на подиума бе за Джъстин Лиов (Нова Зеландия, Trek), а петата за съотборника на Хил – Брендън Феърклоф (Великобритания).

След тази „поредна DH драма“ Минаар излезе начело във временното класиране (914 т.), измествайки Пийти на второ място (835 т.). Хил се изкачи до трета позиция (789 т.), Атертън е четвърти (776 т.), а Мик Хана пети (723 т.). 

Следва пауза от около месец, след което предстоят два кръга в Канада.