Преди тези гуми карах Michelin Comp24 отпред и Scwhalbe Space отзад. „Спейските“ ми бяха леко твърди и се износваха малко бързо, а Мишлена в онези времена беше невероятно трудно да се намери – тогава нямаше Pay Pal за България и съответно пазаруването през Интернет си беше чиста мъка, а вносителят у нас внасяше по една бройка годишно. Ако ги имаше на пазара, несъмнено изобщо нямаше да карам гуми различни от Мишлен, но … така се случи. В крайна сметка се стигна до смяна на гумите и след дълго колебание между няколко варианта Nokian, 2 модела на Continental и тези гуми реших да рискувам – риск, защото тогава се появи моделът и тъй като беше от върховата линия, струваше 74 лв. Везните бяха наклонени в полза на Big Betty от  протектора (почти еднакъв с този на Мишлен) и много ниското тегло.

На външен вид „Кралицата на Фрирайда“ е универсална FR гума. Размерът й е универсален, шарката е универсална – повече за сух и малко по-малко за мокър терен, но със сигурност успешна и на двата. Протекторът е с нормална за планината дълбочина, формата му е дъговидна – страничните бутони не са фрапиращо високи и като резултат има добър захват и при завои. Всъщност ‘страничният ръб’ е малко ‘по-гъст’ т.е. бутоните са близо един до друг, но недостатъчно близо за да се изрежат някои от тях. Като следствие завоите на твърда настилка са идеални, а на мека има още какво да се желае. ‘Средния ръб’ е отличен – нито гъст, нито рядък и хваща чудесно във всякакви условия. Каналите в бутоните правят карането в сухи изпускащи терени много спокойно. Разбира се това са впечатления от каране според предназначението. При други видове е различно – примерно за XC, ако се кара с по-голямо налягане, е доста добре (поносимото тегло и добрия захват), но пък съпротивлението е малко в повече и затруднява изкачванията. За любителско DH е много добра, но тъй като е с универсална шарка е по-зле от специализираните за съответния терен гуми. Генерално удоволствието от карането с такива гуми е голямо – независимо дали се боря с градския трафик или зле поддържаните камъни, или кофти утъпкания сняг, или праха под Бай Кръстьо, или твърдите на цимент витошки писти – колелото е игриво в добрия смисъл. Когато се налага минаването през храсти и тръни проблем са дрехите, очите, но никога гумите. От друга страна, за DH е в повече „игривото“ и трудно се поддръжа спокойно високата скорост. 

ORC и Triple Compound въртят по-леко, GG има малко по-добро сцепление. Спирането зависи най-вече от дълбочината на грайфера, като тук Triple Compound изпъква много пред другите 2 модификации – може да видите на снимките третия компонент: по-твърд, сив материал във вътрешността на бутоните, който не позволява протектора да се изглади и да се гъне и като резултат с износването си гумата става малко по-твърда, но спирането е все така добро.

Материалът на протектора няма обявен дурометър. GG е цялата може би 40-50а, ORC вероятно е около 50-60а изцяло, Triple Compound е с малко по-твърд страничен ръб (може би 60а), малко по-мека в средата (може би 50а) и най-голяма твърдост във вътрешността на бутоните (може би 70а). Всички тези ‘дурометри’ са фантасмагорични – реалните са неизвестни и нищо чудно да са съвсем други. 

Механичната здравина на всички модификации е отлична – не се цепят, не се протъркват бордовете, не се отчупват бутони, подходящи са за безкамерни. Гумата е сгъваема, което според мен е изключително предимство – може да се сваля и слага с пластмасови щанги, а при малко повече упоритост дори и на ръка. Вероятният негативен ефект от това е, че по-лесно приплъзва по шината и ако се кара с вътрешна гума, трябва на няколко месеца да се намества – иначе вентилът се изкривява. Като безкамерна такова нещо няма, разбира се. Като предни ги карам на около 1.8 бара (1.7 на сняг), като задни на 1.9 – 2.0 (1.8 на сняг). Като безкамерни това е ситуация тип ‘осъществена мечта’, а с вътрешни задната трябва задължително да е по-твърда (2.0–2.1), иначе има срезове по вътрешната. Спуквания не съм имал или не помня да съм имал. Всъщност веднъж успях да срежа едната Triple Compound като задна и тъй като цепката беше около 1 см, бозата не можа да я запълни, като резултат се наложи след това да я карам с вътрешна (около 7 месеца). Разбира се това е пряко следствие от факта, че колелото е твърдак – иначе задната щеше да понася много по-малко тормоз. 

Като обобщение мога да кажа, че Big Betty напълно оправда очакванията ми за FR гума, подходяща за всякакви терени и всякакви условия. Износоустойчивостта на Triple Compound е изключително добра, ORC е сравнима с нея при малко по-слабо сцепление, а GG е най-мека с последствията (плюсове и минуси) от това. Без съмнение Schwalbe заслужено са я нарекли ‘Kралицата на Фрирайда’ .

За контакти:
„Веломания“ ЕООД
ул.“Гюешево“ 83
тел: 8127072
www.velomania-bg.com