Когато се засилих към Nduro, може би подходих с погрешни очаквания. Дотогава бях карал най-вече велосипеди с ход на окачването около 150 мм и първата ми мисъл бе, че новата рамка на Ram Bikes ще ми осигури почти същите „благини“ при спусканията, но при по-ниско тегло. Иначе казано, разчитах това да е АМ байк, но по-лек от досегашните ми. Оказа се, че насочеността му е малко по-различна…

Едно от най-силните качества на рамката е теглото й. В таблицата горе можете да видите какви стойности измерих, а в първоначалния си вид байкът ми тежеше 13,3 кг, като определено не беше накичен с най-леките компоненти. Според мен, ако приоритетите ви са в тази посока, няма да е особен проблем да накарате кантара да покаже под 11 кг, стига да инвестирате в подходящите по-леки части. 

Въпреки това рамката определено не изглежда слаба, особено в предната част. Има подсилки при челото и между горната и седалковата тръби, а долната е сплесната вертикално при челото и хоризонтално към средното движение, за да носи по-добре натоварванията. Тръбите на задницата и ставите на окачването са по-фини, както е нормално за ХС байк, а стойките на седалката представляват един доста дълъг елемент. Това е и една от причините при каране по силно пресечен терен да усещам известно сучене и поддаване при задното колело. Косвено свидетелство за това бе и едно звънтене от задната спирачка, което се появяваше понякога при каране на велосипеда, но отсъстваше при ненатоварен велосипед. Въпреки това до хлабини в ставите не се стигна, втулките на шока също изглеждат на ниво и не съм имал проблеми с тях. Всички стави са с капсуловани лагери, челната тръба е за външни чашки, седалковата тръба е непрекъсната. Рамката е съвместима само с дискови спирачки. 

Прави впечатление и наличието на предостатъчно място за по-голяма гума отзад. С гуми 58-559 нямах никакви проблеми, а за зимните карания сложих още по-широки (26х2.5 с шарка за кал) и дори с тях можеше да се кара, макар че минаваха доста близо до стойките на веригата и от време на време опираха в тях. От друга страна, стойките на седалката са доста „разкрачени“, така че понякога се случваше да ги докосвам с пета. 

Боята на Ram Bikes може да не се слави с най-голяма твърдост и издръжливост, но пък графичното оформление на рамките е страхотно, а като допълнителни екстри се предлагат и боядисване в цвят, избран от клиента и добавяне на негов знак или надпис на горната тръба – все неща, от които се възползвах и които „гъделичкат“ приятно.

Говорейки за външни особености, Nduro има и някои недостатъци. Специфичното разположение на задния амортисьор пречи рамката (поне тази с размер 16,5 инча) да бъде хваната удобно за горната тръба, ако се наложи да я носите, но това се преживява. Разположението на водачите за броните и маркуча на дисковата спирачка обаче според мен е доста неподходящо. Те минават от долната страна на горната тръба, което при много други рамки е чудесен избор, но при Nduro си пречат с шока и други елементи на окачването и изискват повече внимание при прокарването им. Ако сте с хидравлична дискова спирачка, ще се наложи да свалите задния амортисьор и люлеещата връзка, за да прокарате спирачния апарат. Повишено внимание е необходимо и при монтирането на предния дерайльор, тъй като той стои в опасна близост до дясната стойка на веригата и ако е малко по-ниско от необходимото, може да се удря в нея при сгъване на окачването. Заради всичко това смятам, че Nduro изисква повече умения и внимание при сглобяването, отколкото други рамки, които съм пробвал – ако нямате опит, по-добре се доверете на сервиз. 

Геометрията на велосипеда ми допадна изключително много. Това е една от най-добре скроените рамки, които съм карал. Компактна и повратлива при спускане, много удобна при педалиране и изкачване, но без да има „нервността“ на състезателните ХС байкове. Добавете към това и лекотата на байка и се получава една чудесна машинка, която с удоволствие можете да „подхвърляте“ по пътеките. Разбира се, стабилността й при каране с по-висока скорост по пресечен терен не е същата, като при по-дългоходови велосипеди, но този модел не е за „газене“, а за „игривост“ по пътеките. Трябваше ми съвсем малко време, за да почувствам байка като продължение на тялото си. Ако има нещо за подобряване в геометрията, това е височината на средното движение, макар че нито за миг не ми е пречела, така че говоря изцяло от принципни съображения. 

Ето че стигаме и до впечатленията ми от работата на окачването. Люлеещата връзка има две позиции за хода – 100 и 125 мм. При първата усещах велосипеда като състезателен ХС байк, което е далеч от нуждите ми, така че бързо се ориентирах към по-големия ход. Дори и със 125 мм Nduro се държеше повече като ХС велосипед, отколкото като АМ „мекица“. Заслуга за това има и задният амортисьор. С тези неща обаче ще трябва да ви занимая малко по-подробно… 

Има една особеност на Nduro, която според мен е доста важна. Според анализа, направен с помощта на програмата Linkage 2, окачването на велосипеда като цяло е регресивно. Това ще рече, че колкото повече се сгъва, толкова по-малко сила е необходима за реализиране на единица ход. Което пък означава, че при силен удар задницата по-лесно може да се сгъне докрай, вместо това да става по-трудно. Проблемът не би бил голям  с някои въздушни шокове, чиято пружина по природа е прогресивна и би неутрализирала донякъде увеличаващия се коефициент на окачването. Аз обаче не знаех за това и избрах Monarch 3.1 High Volume, който, доколкото зная, е проектиран точно с идеята да бъде по-линеен. Това доведе до закономерен резултат – при 30 % начално сгъване (sag) окачването ми реализираше целия си ход дори при скокчета от 30-40 см, както и при преминаване с по-висока скорост през някои средно технични участъци. За да противодействам на това, намалих началното сгъване до около 20 %, което придаде на велосипеда малко по-твърда возия – като на ХС байк, поне по моите критерии. Чувствителността и комфортът при малки и средни по големина неравности бяха доста по-добри от твърдак, но не чак толкова, както при по-дългоходов велосипед. За някои това може би се явява идеалната среда. Въпреки това при по-агресивно каране пак се случваше да сгъвам шока докрай. 

От друга страна, с тази конфигурация педалирането бе доста ефективно. Макар че Monarch 3.1 има реглаж на платформата, не изпитах никаква необходимост да я засилвам повече от минималния праг. Направих го 1-2 пъти само за проба и установих, че при отключването на шока се чува едно леко „тропане“, което в извънпаркови условия едва ли изобщо прави впечатление. Повтарям обаче, че дори с минималния праг на платформата ефективността при изкачване бе отлична и усещах клатене само при изправяне на педали, но и тогава бе съвсем поносимо. 

Още една особеност на задния амортисьор бе малко по-бавното му сгъване, сякаш компресията му бе засилена с една идея повече от необходимото. Не мога да кажа дали се дължи на самия шок, или на рамката. За да продължа темата за Monarch 3.1, той е лек (271 грама за модификацията High Volume,  която има допълнителен въздушен кожух), компактен и има някои чудесни екстри като подвижен вентил (можете да го „приберете“, за да не се пречка излишно) и скала за определяне на началното сгъване. За съжаление обаче не мога да кажа, че беше безпроблемен – още в началото се оказа, че май е „глътнал“ малко въздух, поради което се наложи да бъде сервизиран. След това пък колелцето за реглаж на връщането, което при  Nduro не попада на най-удобното място, започна да заяжда и стана невъзможно да го завъртам с пръсти, а само с малък шестогран чрез отворите, които явно са предвидени точно с такава цел. Течове и изпускане на въздух не съм забелязал. За момента оставам със смесени чувства по отношение на него. 

Тъй като аз бях изненадан от XC возията на моето Nduro, допитах се и до двама души, които също бяха сглобили велосипеди с тази рамка, но бяха преминали към нея от моделите ХС2 и ХС3. Важна разлика между байковете ни бе модела на задния амортисьор – те бяха с Rock Shox MC3 – отново с платформа, но вероятно и с по-прогресивна въздушна пружина. И двамата споделиха, че усещат положителна разлика спрямо предишните си велосипеди и не са имали проблеми с лесно сгъване на задницата докрай. 

Това ме накара със съдействието на Ram Bikes да направя още един експеримент – сложих за 2-3 карания друг шок, макар и от най-евтините на Rock Shox. Моделът беше Ario, без платформа. Резултатът? Окачването определено започна да реализира по-трудно пълния си ход и като цяло возията стана малко по-мека и отзивчива. Дотук добре, но липсата на платформа веднага се усети под формата на ясно изразено клатене на задницата, така че не бих препоръчал за Enduro използването на шок без платформа. 

За мен изводът от всичко, написано дотук, е: представянето на Nduro от гл.т. на работа на окачването зависи в голяма степен от избора на заден амортисьор. За моите нужди идеален би бил шок с платформа и прогресивна въздушна пружина или със система за амортизация, осигуряваща втвърдяване към края на хода. Това все пак е само предположение. С Monarch 3.1 High Volume велосипедът би се харесал на любителите на ХС карането, търсещи добра ефективност при педалиране, които не карат много силово в посока надолу.

Ще завърша темата за работата на окачването с поведението му при спиране – мисля, че долавях известно втвърдяване при това упражнение, но усещането ми може би се дължи и на факта, че досега бях свикнал с по-меко работещи и дългоходови велосипеди, с които спускането по технични терени е малко по-различно. Затова не мога да се ангажирам с категорично заключение по този въпрос. 

Ram Bikes в сайта си казват за Nduro следното: „Направен за карачи, които знаят точно какво искат“. Макар че посланието им е в малко по-друг (рекламен) смисъл, то се оказва съвсем вярно. Велосипедът има както предимства, така и недостатъци, които се опитах да изброя по-горе, но той определено не е най-универсалният байк, както би могъл да си представи човек. Всъщност за мен Nduro има доста ясна ХС насоченост, а качествата, които демонстрира, зависят в голяма степен от избора на заден амортисьор – това е в случай, че имате известен опит с велосипеди с окачване и очаквате точно определено поведение. Ако търсите лека ХС рамка със 125 мм ход на задницата, Nduro сигурно ще ви хареса много. От нея може да се сглоби лек и пъргав велосипед с удобна геометрия, с който да бродите на близки и далечни разстояния. Но и при спусканията го усещах точно такъв – по-твърдо работещ, по-малко корав. За предпочитаните от мен терени и начин на каране това не се оказа най-добрият избор, но за хора, които харесват по-дълги преходи с разнообразен и средно-техничен терен, но без твърде чести срещи с трудни и предизвикателни спускания, рамката би била удачен избор.

+	–
Ниско тегло на рамката, което позволява сглобяването на лек и пъргав велосипед. Отлична геометрия, насочена към ХС колоездачи, но много удобна и при спусканията. С платформен шок окачването е ефективно при педалиране.  Има място за по-голяма гума отзад.	Пътят на броните и маркуча за спирачката е неподходящо избран.  Трябва да се внимава при монтажа и настройката на предния дерайльор, тъй като стойките на веригата минават съвсем близо. При Nduro работата на окачването се влияе силно от избора на заден амортисьор. С изпробвания шок тя клонеше повече към ХС рамка и не ми се струва подходяща за по-агресивно каране надолу.

За контакти:
Ram Bikes
тел. (02) 9791828
www.ram-bikes.com

Коментари във форума