Formula Oro K24

Италианският производител Formula е стар играч на пазара за дискови спирачки. Беше време, когато продуктите с тази марка бяха едни от най-леките на пазара и… отново е такова време. Преди няколко години италианците като че ли за момент се поизгубиха на фона на силната конкуренция, установила се при дисковите спирачки, но след това се завърнаха със свежи сили, лансирайки серията Oro, включваща няколко модела, които бързо спечелиха уважение не само от гл.т. на тегло, но и като спирачна сила. Именно един от тези модели реших да пробвам през лятото на 2008г. – Oro K24.

Нарочно избрах комбинацията със 180/160мм дискове, тъй като бях „наплашен“ от разни мнения във Форумите на МТБ-БГ, че моделите на Formula спират повече от обичайното, а при карането си рядко изпитвам нужда от някаква колосална спирачна сила. Нямам необходимата апаратура, за да измервам с точност мощта на спирачките, но поне в моя случай спирачната сила на K24 бе нормална за класа си – напълно достатъчна за моите нужди, но без да усещам някаква драстична разлика спрямо други спирачки, които съм пробвал. Не ме разбирайте погрешно, Oro в никой случай не е по-слаба от това, което съм карал до момента, но и мненията за някаква изключителна мощ според мен са леко пресилени. За да не ви обърквам повече, ще обобщя, че останах напълно доволен от силата на тази спирачка с оглед на предназначението, условията и велосипеда, с които я ползвах. Само в единични случаи при каране с наистина висока скорост, бих предпочел да имам по-голям размер диск отпред. Все пак за велосипеди с повечко ход (150мм и нагоре) бих препоръчал комбинация  200/160мм или 200/180мм, за да имате някакъв запас от мощност. За разработването на накладките и ротора ми бяха нужни няколко карания, но още от самото начало спирането бе достатъчно добро. Редно е също да отбележа, че през по-голямата част от времето може би не съм имал на разположение цялата мощ на предната спирачка поради причина, която ще изтъкна след малко. 

Що се отнася до нещото, наречено модулация (което за мен означава възможността за дозиране на спирачната сила и контрол върху спирачките), нямам никакви забележки към Oro К24. В това отношение разполагате с настройката за контактната точка на накладките (FCS), която на практика променя хода на лостчето, необходим за задействане на спирачката – разликата между крайните положения е осезаема, но аз съм любител на по-твърдото усещане при лостчето, така че избрах трайно позицията с най-малък ход (т.е. най-бърз контакт на накладките с диска). С нея спирачката бе достатъчно „мека“, за да я контролирам безпроблемно, и достатъчно „твърда“ за личните ми предпочитания. Реглажът се извършва много бързо и лесно, дори и в движение, без да изисква каквито и да било инструменти. Имайте предвид обаче, че когато монтирате спирачките, врътката за контактната точка при двете лостчета действа в различни посоки за постигането на един и същи резултат. 

Още от самото начало предната спирачка имаше по-меко усещане при лостчето. Въпреки че спираше по-силно, което е нормално с оглед на по-големия диск, прилагането на пълна мощ като че ли изискваше малко повече стискане, отколкото при задната. „Мистерията“ се разбули при едно от последните ми карания с Oro K24, когато направих нещо, което обикновено е „забранено“ – бях обърнал колелото почти наобратно (с гумите нагоре), бутайки го по една пътека и, без да внимавам особено, натисках спирачките от време на време. Резултатът бе, че когато „приземих“ велосипеда, лостчето на предната спирачка бе „омекнало“ драстично, а спирачната сила бе изчезнала. Накратко, това бе индикация за въздух в системата, който вероятно е бил в лостчето и благодарение на действията ми се бе качил към спирачния апарат. Няма как да съм сигурен, дали е бил там фабрично (предполагам че да, което обяснява и по-големия ход на предното спирачно лостче, за който споменах) или по някакъв начин се е вмъкнал впоследствие. Хубавото е, че след няколкостотин метра спускане мехурчетата явно отново се върнаха в лостчето и предната ми спирачка възвърна силата си. Разбира се, след карането я оставих в сервиз за обезвъздушаване и след извършената манипулация лостчето леко се „втвърди“, т.е. ходът му стана като на задното, а спирачната сила малко се увеличи. Честно казано, ако не бях провокирал случайно това движение на въздух в системата, можеше никога да не разбера за него и поне за себе си не мога да го отчета като някакъв принципен проблем на модела – по-скоро става дума за единичен случай с конкретна бройка. Не забравяйте, че в подобни случаи е важно да се обърнете към гаранционния сервиз/вносителя за отстраняване на проблема, ако не искате да нарушите гаранционните условия. 

След като споделих впечатленията си за основните неща, може би е време да насоча вниманието ви и към някои подробности, които може и да не са от първостепенно значение, но за някого със сигурност ще са важни. 

Спирачните лостчета са обръщаеми, т.е. могат да се ползват и от двете страни на кормилото, а гривните за захват към него са с по два болта, което позволява монтажът и демонтажът да се извършват, без да сваляте и размествате други компоненти. Резервоарът за спирачната течност се помещава в тази част от тялото на лостчето, която е перпендикулярна на кормилото – по този начин се постига изчистен външен вид, компактност и, предполагам, по-ниско тегло. Буталото, находящо се в спирачното лостче, е асиметрично, което позволява прилагането на повече спирачна сила с по-добра модулация. Основното неудобство, на което се натъкнах, бе болтчето за реглаж на отдалечеността от кормилото – то се завива/развива с шестогран 2мм, както е при повечето спирачки, които съм пробвал, но е така навряно в ръкохватката, че оперирането с него е доста трудно или дори невъзможно с някои от мулти-инструментите, с които пробвах. Нужен е шестогран с къс край. За щастие подобна настройка не се прави твърде често. Ръкохватката на спирачното лостче е доста дебела, което може би няма да допадне на всекиго – за мен по-скоро бе плюс, но аз лично никога не съм имал проблеми с формата на този елемент (и при други спирачки), така че не смея да правя категорични заключения по въпроса. При разполагането на лостчетата на Oro до командите X-9 на Sram имаше известни „търкания“, но до сериозни компромиси в позицията на някой от двата компонента не се наложи да стигам. 

Връзките на маркуча към спирачния апарат и лостчето са от типа „банджо“, което позволява да настроите изходящия ъгъл на маркуча при монтажа. Между другото, дължината на маркучите пасна идеално на велосипеда ми, без да се налага да мисля за скъсяване, макар че производителят се е подготвил дори и за това, включвайки инструкции в книжката и резервни части за банджо-връзката в комплекта. 

Спирачният апарат също е доста компактен. Накладките се вадят през специален отвор от горната страна, който служи и за охлаждане. От една страна това улеснява смяната им и проверката за износване, тъй като не се налага да махате предното колело, но от друга, производителят е решил да подсигури закрепването им чрез болт с глава за шестогран 3мм (при други модификации може да е с глава за Torx) и малка зегер-шайба, което ще рече, че смяната изисква определени инструменти и известни усилия. За периода на ползване не ми се е налагало да извършвам подобна манипулация. Между другото, накладките, с които е окомплектована стандартно спирачката, са „полуметални с висок коефициент на триене“, което според производителя увеличава модулацията и намалява шума. Нямам никакви забележки към тях, но ако искате да пробвате и други варианти, имате на разположение още два вида – „синтеровани метални“ и „комфортни“. Апаратът е съвместим както с уши за международния стандарт, така и с Post Mount, като за целта се предлагат съответните преходници заедно с роторите. В моя случай настройката на задния апарат бе напълно безпроблемна, докато с предния си поиграх малко повече, но в крайна сметка и него успях да центрирам добре, без да изгубя твърде много време. 

Роторите, които се предлагат с Oro K24, според сайта на производителя са общо 7 вида: 140мм (само за отзад), 160мм, 180мм, 200мм, 203мм, 220мм изцяло стоманен и 220мм с алуминиев паяк и стоманен спирачен обръч. В България едва ли можете да намерите всички разновидности, не знам дали е и нужно. Формата им е с вълнообразен външен ръб за намаляване на теглото, по-добро проветрение и почистване от кал и вода. Захватът им към главината е с 6 болта, които са с глава за Torx Т25.

Заключение: Не съм първият, който остава доволен от модела Oro K24, едва ли ще съм и последният. Въпреки проблема с въздуха в предната спирачка, на който отделих достатъчно внимание в горните редове, за мен това е една достатъчно мощна и добре работеща спирачка, която превъзхожда много от конкурентите си със своето тегло. Точно там е големият плюс на Formula. Има и други спирачки в този ценови клас, които са надеждни и спират достатъчно добре, но повечето от тях не могат да се похвалят с теглото на Oro K24. С две думи: отличен продукт! 

За контакти:
„Макском“ ЕООД
тел.0886 399778
http://sprintmaxcom.com/e-shop/

Коментари във форума