За предпоследния крък от СК в трите основни дисциплини състезателите отидоха чак в Австралия, и по-точно в столицата й – Канбера. Там догодина ще се проведе Световното първенство по планинско колоездене, така че тази спирка се явява и своеобразна репетиция за 2009г. както за участниците, така и за организаторите.
Отдалечеността на мястото обаче накара някои състезатели да се откажат от участие – например лидерите във временното класиране в дисциплината крос-кънтри Жулиен Абсалон и Мари-Хелен Премон, които са толкова напред с точките, че шансовете някой да ги измести от върха в оставащите два старта бяха чисто хипотетични. В спускането обаче нещата стояха точно обратното – не стига, че гонитбата за голямата титла е безкрайно оспорвана, ами и един от претендентите за нея, Сам Хил, е родом именно от Австралия и можеше да разчита на подкрепата на публиката, както и многото други австралийски топ-спускачи в стартовия списък.
Трасетата също бяха доста по-различни от това, което сме свикнали да виждаме напоследък. Пътеката за крос-кънтри бе много технична, с трудно преодолими стръмни каменисти участъци и доста тръни и храсталаци, очакващи да поемат в „обятията си“ тези, които са допуснали груба грешка. Пистата за 4-крос този път бе много по-близка до трасе за BMX – гладка и бърза, с много виражи и скокове, но без някакви технични препятствия и груб терен. Трасето за спускане пък изобилстваше от скокове, падове и завои и бе доста вълнообразно, а в долната част и сравнително равно, което изискваше допълнителни физически усилия за спринтиране от страна на състезателите. Към всичко това се добавиха и проливните дъждове в дните преди финалните стартове, които създадоха още по-големи трудности за участниците (не забравяйте, че Австралия е в южното полукълбо и сезоните са „обърнати“, така че в момента там настъпва краят на зимата). Заради лепкавата тежка кал точно в долната, по-равна част на трасето, за спускачите бе трудно (в буквалния смисъл) да стигнат до финала и да се засилят достатъчно за големия скок преди него. А това оказа влияние на резлутатите на не един и двама от участниците…
Крос-кънтри
Швейцарецът Ралф Наф (Multivan-Merida), който не успя да намери място в националния отбор за олимпийските игри заради непостоянство в резултатите в началото на сезона, изглежда не си е губил времето и демонстрира в Канбера отлична форма, спечелвайки първото място. Той предприе атаката си в третата обиколка и, веднъж спечелил няколко секунди преднина, за преследващата го група от няколко души бе трудно да го застигне по техничното вълнообразно трасе. Принос към победата на Наф има и съотборникът му Хосе-Антонио Хермида (Испания), който успя да излезе начело на преследвачите и да контролира темпото им, така че да осигури допълнителен комфорт на швейцареца. Постепенно състезателите се поумориха и към края на състезанието Хермида на свой ред се откъсна напред, за да си гарантира второто място. Единственият, който успя донякъде да го последва, бе Джоф Кабуш (Канада, Maxxis) – той зае третото място на подиума. Във временното класиране Абсалон остана напълно недостижим, след като Кристоф Заузер финишира на далечното 11-то място. Нещо повече – сега Заузер има еднакъв брой точки с Кабуш, така че последният кръг ще определи кой от двамата ще заеме второто място в крайното класиране за 2008г.
При жените Ирина Калентиева (Русия, Topeak-Ergon) се завърна с победа, но никой няма шансове да измести от първото място във вмеренното класиране Мари-Хелен Премон. На второ място завърши Росара Джоузеф (Нова Зеландия, Ghost), за която това бе най-добро кариерно постижение до момента, а трета остана Катерин Пендрел (Канада, Luna Womens MTB Team), която запазва второто си място във временното подреждане.
4Х
Австралийците доминираха в тази дисциплина! При мъжете на финала стартираха четирима представители на домакините, а най-известният от тях, Джаред Грейвс (Yeti) спечели състезанието. Интересната подробност е, че подгласниците му до момента не бяха карали на международно състезание от такъв клас, не и с планински велосипеди. Сам Уилоуби, Люк Мадил и Томас Хюбърт обаче имат достатъчно силни представяния в дисциплината ВМХ и това, в комбинация с подкрепата на публиката и характера на трасето, обяснява как всички места на подиума бяха „окупирани“ от тях.
И за да е пълен триумфа на домакините, 17-годишната Каролайн Буканан спечели първата си победа в СК, изпреварвайки не кого да е, а водачката във временното класиране Анеке Беертен (Холандия), която завърши на второ място. Трета и четвърта позиции бяха заети от Юлия Боер (Унгария) и Анита Молцик (Австрия).
Спускане
Грег Минаар (ЮАР, Santa Cruz Syndicate) спечели предпоследния кръг с внушителна преднина – повече от 4 секунди. Така той отново измести от първото място във временното класиране Сам Хил, който за изненада на всички не се представи добре на родна земя и завърши едва 11-ти. Така в последния кръг той ще трябва да даде най-доброто от себе си и да спечели както квалификациите, така и финала, ако иска да запази шансове за крайна победа през този сезон – Хил има да наваксва 116т. На второ място в Канбера завърши Нейтън Рени (Австралия, Santa Cruz Syndicate), за когото това бе най-добро представяне за сезона – публиката, разбира се, сподели радостта му. Трети остана Джий Атертън (Великобритания, Animal-Commencal), който също не е твърде далеч от върха във временната подредба и е достатъчно близо до Хил, така че теоретично в Шладминг може да се случи всичко!
Трейси Моузли (Великобритания, Kona) спечели втора победа за сезона, с което си гарантира третото място във временното класиране, а сънародничката й Рейчъл Атертън (Animal-Commencal) завърши на второ място и това я доближи още повече до крайния успех. Основната й съперничка, Сабрина Жоние (Франция, Maxxis) финишира трета и теоретично има шансове за победа в крайното класиране, макар че Атертън трябва да има много лош късмет, за да изпусне първото място.
