JEANTEX BIKE TRANSALP 2008 powered by NISSAN

Снимки: Бене Алтшуу, Петер Муш и Ханс Майер

Многото спонсори в името на състезанието, известно по-накратко като TransAlp Challenge, може и да го правят по-трудно за изговаряне, но със сигурност отразяват неговата популярност и престиж. Много от читателите ни не се нуждаят от допълнителни уточнения, но за „новодошлите“ ще поясня, че това е една от най-големите и значими многоетапни маратонски надпревари не само на Стария континент, но и в световен мащаб. И тази година 1100 души, разпределени по двама в 550 отбора, се бореха с алпийските склонове в продължение на осем дни, от 19 до 26 юли, изминавайки 665,4км, гарнирани с 21691м денивелация. Тези числа свидетелстват недвусмислено за физическите (а понякога и психологически) предизвикателства, пред които бяха изправени участниците и заради които всъщност те бяха там. Ако за някои от любителите едничката цел бе да стигнат успешно до края, професионалистите бяха дошли, за да се борят за челните места. Типичен пример в това отношение бе отбора на Bulls, съставен от германците Карл Плат и Щефан Заам, победители в миналогодишното издание на проявата. Между другото, през 2008г. TransAlp се проведе за 11-ти път! Ето как се разгърна надпреварата в отделните етапи…

1-ви етап: Фюсен (Германия) – Имст (Австрия) – 80,13км – 1961м денивелация

Карл Плат и Щефан Заам започнаха състезанието с етапна победа, доказвайки, че неслучайно са основен фаворит за титлата. След като поведоха в началото на деня и натрупаха повече от минута и половина преднина, лидерите (наред с няколко други отбора в челните редици) поеха в грешна посока и се наложи да се връщат обратно и да влязат в ролята на догонващи. Въпреки това те успяха да си възвърнат първото място и триумфираха в края на деня. На втора позиция финишира отборът Craft&Friends, включващ Мартин Кралер и Хайнц Вернжак – те спукаха гума при последното голямо спускане и това в голяма степен помогна на Bulls да излязат отново начело. В категорията „майстори“ („Master“, сумарна възраст на отбора над 80 години) най-бързи бяха Хайнц Цьорвег и Екхард Дьоршлаг от отбора на KTM, които завършиха със солидна преднина от 6 минути. При жените Алисън Сайдор и Пиа Зундщед от Rocky Mountain също потвърдиха очакванията за победа, въпреки че участваха в групата, която обърка трасето.

2-ри етап: Имст (Австрия) – Ишгл (Австрия) – 76,54км – 3161м денивелация

Това определено бе един от най-тежките етапи в състезанието, а в групата на мъжете и най-оспорвания, тъй като притежанието на първото място бе решено с финален спринт между Team Bulls и Craft&Friends. В крайна сметка Мартин Кралер и Хайнц Вернжак спечелиха етапа с преднина 60 стотни от секундата. Въпреки това Карл Плат и Щефан Заам запазиха лидерската си позиция във временното класиране. Цьорвег и Дьоршлаг увеличиха преднината си в групата „Master“, същото направи и отбора на Rocky Mountain при жените.

3-ти етап: Ишгл (Австрия) – Скуол (Швейцария) – 75,24км – 2542м денивелация

Победата отново бе за тима на Bulls и отново бе решена от технически проблем (спукана гума) на съпернците им от Craft&Friends. Двата отбора почти през целия ден караха заедно, с еднакво и сравнително спокойно темпо (в случая това означава средна скорост 22,5км/ч!), докато Хайнц Вернжак не спука гума 10км преди финала. Въпреки лошия късмет, Craft&Friends успяха да финишират само с минута закъснение, така че запазиха всички шансове за по-нататъшен успех. При „майсторите“ отборът на KTM записа трета поредна етапна победа. Дамският тим на Rocky Mountain също добави пет минути към преднината си във временното класиране.

4-ти етап: Скуол (Швейцария) – Ливиньо (Италия) – 77,15км – 2618м денивелация

Третата етапна победа за Team Bulls дойде, след като Плат и Заам предприеха атака при второто голямо изкачване за деня и се откъснаха от челната група, състояща се от няколко отбора. Съперниците им от Craft&Friends нямаха сили да отговорят на подобно темпо и останаха в групата, финиширайки на четвърто място. Отборите на Цьорвег и Дьоршлаг (в категория „Master“) и Сайдор и Зундщед (жени) започнаха да изглеждат непобедими след четири етапни победи.

5-ти етап: Ливиньо (Италия) – Натурнс (Италия) – 122,25км – 2897м денивелация

Това бе най-дългият етап в тазгодишната надпревара и едновременно с това в неговите рамки бе достигната и най-високата точка от маршрута – 2769м. Борбата бе интересна и оспорвана, като през по-голямата част от времето няколко отбора се движеха в силна челна група и финишираха по същия начин, с минимални разлики във времето (секунди, че даже и стотни ги деляха един от друг). Най-бърз за деня обаче бе отборът Vaude-Simplon 1, съставен от Андреас Щробел и Маркус Кауфман. На тяхно място можеше да бъде отново тимът на Bulls, които единствени успяха да осъществят пробив през този ден, но съвсем за кратко, след което техническа неизправност ги върна обратно в челната група, където те завършиха на трета позиция. Второто място бе за Мартин Кралер и Хайнц Вернжак. Що се отнася до жените и майсторите, има ли смисъл да казвам кои отбори спечелиха и този етап?

6-ти етап: Натурнс (Италия) – Калтерн (Италия) – 97,35км – 3929м денивелация

Този ден бе нарочен за най-тежък заради комбинацията от разстояние и сумарно изкачване, но това бе добре дошло за Карл Плат и Щефан Заам, за да докажат класата си и да се доближат до победата в крайното класиране. Още при второто от многото изкачвания за деня те успяха да се откъснат от челната група, след което постепенно увеличаваха преднината си, достигайки в края на деня до 8 минути разлика спрямо съперниците си от Craft&Friends, които завършиха втори. Цьорвег/Дьоршлаг при майсторите и Сайдор/Зундщед при дамите нямаха проблеми със спечелването на поредната етапна победа, а специално отборът на Rocky Mountain (жени) получи допълнителна доза комфорт относно лидерската си позиция, след като миналогодишните победителки и техни основни съпернички Сандра и Пеги Клозе отпаднаха вследствие на здравословен проблем.

7-ми етап: Калтерн (Италия) – Андало (Италия) – 74,62км – 3041м денивелация

Победители в предпоследния етап станаха Бенджамин Рудигер и Матиас Бетингер от отбора Rothaus-Cube 1, които успяха да оставят след себе си (макар и на съвсем близко разстояние) тимовете Craft&Friends и Bulls, които завършиха в този ред. Инетерес представляваше и участието като гост на световния шампион Роел Паулисен, който успя да финишира заедно с челната тройка. При жените за първи път от началото на надпреварата Алисън Сайдор и Пиа Зундщед отстъпиха първото място на друг отбор – сестрите Анна-Софи и Кристине Норгаард от Дания, каращи за Team Cube 5. Що се отнася до категория „Майстори“, Хайнц Цьорвег и Екхард Дьоршлаг направиха етапните победи „седем от седем“.

8-ми етап: Андало (Италия) – Рива дел Гарда (Италия) – 60,71км – 1454м денивелация

Със своите показатели последният етап бе като разходка в парка на фона на някои от предишните дни, но за водещите отбори това бе поредното и последно изпитание. Карл Плат и Щефан Заам от Team Bulls за пореден път показаха, че спусканията са особено благодатни за тях и спечелиха състезанието, следвани от Мартин Кралер и Хайнц Вернжак (Craft&Friends), които завършиха втори за деня и в крайното класиране и признаха превъзходството на победителите, заканвайки се, че догодина ще се постараят да ги затруднят още повече. На дванадесето място за деня, но трети в крайното класиране, завършиха Андреас Щробел и Маркус Кауфман от Vaude-Simplon 1. Отборът на KTM (Хайнц Цьорвег и Екхард Дьоршлаг) без изненади спечели и осмия етап, с което добави трета поредна победа в TransAlp след успеха си през 2006 и 2007г. При жените Алисън Сайдор и Пиа Зундщед от Rocky Mountain също завършиха с етапна и обща победа.

Коментари във форума