Световно първенство по планинско колоездене 2008

Тази година Световното първенство по планинско колоездене се проведе по-рано заради предстоящите Олимпийски игри в Пекин. Домакин на състезателите от цял свят от 17 до 22 юни бе италианският курорт Вал ди Соле. За разлика от обичайната подредба на стартовете, този път първа по ред бе дисциплината спускане в събота, след това 4-крос в събота вечерта и накрая крос-кънтри в неделния ден. Състезанията изобилстваха с обрати и интересни моменти, за които ще стане дума в следващите редове.

Спускане

Трасето във Вал ди Соле бе забележително с техничността си или поне така изглеждаше от многобройните видеоматериали и кадри из интернет. С дължина 2,25км то преодоляваше повече от 500м по вертикал. Средният наклон от около 30% вървеше в комплект с много корени, камъни, буци, дупки, падове и всякакви други горски препятствия, които да затруднят участниците, като едва в последната, финална част имаше няколко открити завоя и по-бързи и прави секции. Казано другояче, трасето бе трудно и физически натоварващо.

Първи на старта застанаха юношите. Споменавам ги, защото някои от тях са редовни участници и в кръговете от СК, при това с добри класирания, и не е учудващо, че в тях бяха вперени доста погледи. Най-добро време даде Джош Брайсленд (Великобритания), който отново показа, че падането в Марибор при откриването на СК не е попречило на добрата му форма и желание за победа. Втори остана сънародникът му Сам Дейл, а бронзовият медал отиде при Реми Тирион (Франция). При жените челната тройка бе запълнена изцяло от французойки – Анаи Пажо, Мириам Никол и Мелани Пугин. 

След това дойде ред и на жените в категория „елит“. Тук златото отново бе спечелено от Великобритания в лицето на Рейчъл Атертън, която напълно оправда очакванията, че даже ги и надмина, изпреварвайки Сабрина Жоние (Франция, шампион през 2007г.) с повече от 11 секунди! Рейчъл бе единствената сред жените, която преодоля тежкото трасе за по-малко от 4 минути. Трета остана друга французойка – Емелин Раго. 

Така се стигна и до финала при мъжете, където конкуренцията бе най-силна. Въпреки че е един от най-възрастните състезатели в тази категория, Стив Пийт (Великобритания) даде много добро време, измествайки от горещия стол Фабиен Барел, но оставаха още няколко човека, никой от които не бе за подценяване. Паскал и Бленкинсоп не успяха да подобрят времето на Пийт, но след тях бе ред на Сам Хил (Австралия), световен шампион в предишните две години, и той определено изглеждаше най-бърз в горската част, водейки на втората контрола с повече от 6 секунди. Тъкмо когато всички виждаха третата поредна световна титла за Сам, той изгуби сцепление в последния завой преди финала и падна. Макар че успя да стане моментално и да довърши състезанието, времето му бе с почти секунда след това на Пийт, т.е. титлата бе загубена за Хил и той трябваше да се примири с бронзовия медал. Въпросът бе кой ще спечели златото… Следващите двама, Джъстин Леов и Грег Минаар, не успяха, така че накрая само Джий Атертън (Великобритания) можеше да лиши Пийт от така желаната победа на Световно първенство и го направи. Джий показа, че през този сезон е в чудесна форма, мина по трасето много бързо, на моменти дори рисковано, но резултатът му бе с повече от две секунди по-добър от този на сънародника му, което донесе трета победа за Великобритания и втора за семейство Атертън.


4-крос

Във финалната гонка при жените фаворитката Анеке Беертен (Холандия) излезе начело заедно с Романа Лабункова (Чехия), а Мелиса Бюл (САЩ) се залепи зад тях, търсейки удобен момент да подобри позицията си. Това се случи в долната част на трасето, където увлечените в гонитбата Беертен и Лабункова влязоха в един от завоите по-бързо от необходимото,  и това ги запрати за момент извън трасето, което бе достатъчно за Бюл и каращата назад Яна Хоракова (Чехия) да ги задминат и да спечелят първото и второто места. Лабункова успя първа да се „върне в играта“ и това й донесе бронзовият медал. 

При мъжете световният шампион от 2007г. Браян Лоупс не успя да стигне до финала и остана на пето място. За медалите се бореха Джаред Грейвс (Австралия), Микаел Делдик (Франция), Роже Риндернехт (Швейцария) и Рафаел Алварес (Испания). Фаворит определено беше Грейвс, но точно в тази последна гонка лошият късмет се стовари върху него, запращайки го заедно с Делдик и Риндернехт извън трасето още при първия десен завой. Това позволи на Алварес необезпокоявано да излезе начело и да финишира, спечелвайки първата си световна титла в същия сезон, в който спечели и първата си световна купа. Риндернехт и Делдик спечелиха съответно сребърен и бронзов медали, а Грейвс остана последен, тъй като при падането се озова най-далеч от трасето и нямаше как да севърне на него преди другите. 


Крос-кънтри

Трима швейцарци окупираха подиума при мъжете, което в голяма степен се дължи и на важността, която имаше този старт с оглед участието им в националния отбор за игрите в Пекин. Световен шампион за 2008г. стана Кристоф Заузер, който преследва това отличие повече от 10 години и макар че се доближаваше три пъти до него, спечелвайки сребърни медали, първото място винаги му се изплъзваше, особено в последните няколко години, когато на сцената доминираше Жулиен Абсалон (Франция). Всъщност французинът бе основен фаворит и този път, но явно горещото време не му понесе добре и още от самото начало той не успя да демонстрира обичайната си форма, а по-скоро се мъчеше да настигне Заузер и сънародника му Флориан Фогел (сребърен медал), които се откъснаха начело. По-късно Абсалон се отказа от надпреварата, след като бе задминат и от Ралф Наф, който хвърли много сили в спечелването на този бронзов медал. За негово съжаление обаче дори той може би няма да е достатъчен за място в националния тим на Швейцария, тъй като Нино Шуртер, който спечели златен медал в категорията до 23г., има по-добри резултати през сезона. И тъй като състезателите на Швейцария очевидно бяха на върха през този уикенд, ще отбележа и участието на ветерана Томас Фришнехт, който завърши на 27 място и бе единственият по трасето, който е участвал във всички световни първенства до момента (от първото през 1990г.). 

При жените Маргарита Фулана (Испания) бе във вихъра си, започвайки с типичния агресивен старт, който я изстреля начело на колоната. Последваха я Мари Хелен-Премон (Канада), Ирина Калентиева (Русия) и Забине Шпиц (Германия), но испанката бе много силна при стръмните изкачвания и при всяка обиколка успяваше отново да се откъсне напред, докато съперничките й започнаха да изостават една по една. В крайна сметка най-дълго и близо до златната медалистка се задържа Шпиц, която завърши на второ място, а Калентиева (шампион за 2007г.) разочарована остана на трето място.