Rock Shox Lyrik 2-Step Air

Модификациите на Lyrik за 2007г. са три и общото между тях е смекчаването Mission Control и базовият ход 160мм. Разликата е в пружините. 2 Step Air е най-скъпата версия, защото комбинира лекотата на пневматичната пружина с възможността за промяна на хода с 45мм в посока надолу (до 115мм). Ако нямате нужда от второто, но държите на ниското тегло, логичният избор би бил Lyrik Solo Air. А за хората, които са готови да „мъкнат” нагоре стотина грама повече, но държат да са с метална пружина и реглаж на хода, е предвиден вариантът Lyrik U-Turn.

Визуално Lyric изглежда внушително със своите 35мм горни тръби. Нанесените върху тях означения за хода са „запазена марка” на Rock Shox и създават не само удобство, но и усещане за качествен продукт. Въпреки солидния си външен вид, вилката тежи 2444 грама (с отрязан до 180мм стержен и набита в него звезда). Долните тръби и арката са от магнезиева сплав и демонстрират няколко новости. Първата е преминаването към стандарта Post Mount за монтиране на дискова спирачка. Втората са т.нар. Power Bulges – удебелявания в стените на ботушите в областта на втулките, които им осигуряват по-голяма опора, особено в случай на резки и слини удари, когато маслото оказва по-силен натиск. Третата промяна спрямо досегашни модели на марката засяга проходната 20мм ос Maxle, която вече има и означението 360, показващо че можете да завъртите и „приберете” лостчето на ексцентрика където ви хареса, така че да ви е удобно после да го отворите или пък просто да е по-приятно за окото. (Припомням за незапознатите, че при Maxle проходната ос се навива в накрайника на единия крак и се притяга с ексцентриков лост, което позволява бърз монтаж и демонтаж). Конструкцията на вилката осигурява очакваните коравина и здравина, доколкото изобщо съм в състояние да поставя на изпитание точно тези нейни качества – нито за момент не съм усетил усукване, поддаване или друга „кекавост”. Lyrik уверено гази камъните и улеите, дори и в завой.

В левия крак (от позицията на ездача при каране) се помещава пневматичната пружина. Макар че има две въздушни камери, вентилът за промяна на налягането е само един (от долната страна на ботуша), тъй като негативната пружина се самонастройва според позитивната. За някои това може би е вид ограничение на регулируемостта, но аз лично предпочитам подобен простичък вариант и не съм имал проблеми с настройването на твърдостта на вилката. Промяната на хода става с помощта на черната врътка, която има „ход” около 90 градуса. Завъртете я по часовниковата стрелка докрай, натиснете вилката, за да се сгъне и при разгъването тя ще остане на ниво 115мм. Когато ви потрябва целия ход, процедурата е обратна: завъртате обратно на часовника и оставяте вилката да се разгъне. За целта тя трябва да е олекотена, което значи, че най-отчетливо ще видите нарастването на хода, ако слезете от велосипеда, но нищо не пречи да направите промяната и в движение – 2 Step Air отново ще свърши своята работа по време на първите няколко разгъвания. Можете дори да го направите ефектно, карайки 2-3 секунди на задна гума. Когато вилката е с намален ход, въздушната пружина е малко по-твърда, но като цяло работата й остава напълно нормална и преминаването на неравности в никой случай не е затруднено или некомфортно – просто имате вилка със 115мм ход.

Възможността за промяна на хода е чудесна „екстра” и използването й в случая с Lyrik според мен е лесно и удобно. Затова е много жалко, че точно в тази област възникна  сериозен проблем. След около 400км пробег системата 2-Step Air показа дефект, изразяващ се в самоволно намаляване на хода и то с повече, отколкото е предвидено. В някои случаи вилката започна да се сгъва почти изцяло, все едно че някой е изпуснал въздуха й. Неприятният ефект се усещаше най-вече на равни или леко нанадолни участъци, когато тежестта на колоездача се пренася по-напред. За щастие при същински спускания проблемът рядко успяваше да попречи, защото при сгъване и разгъване на вилката се възстановяваше нормалния ход, но понякога при бавни и технични спускания се случваше предницата да „пропадне” – сами се досещате, че това не е особено приятно. При изкачване дефектът почти не се проявяваше, тъй като тежестта на колоездача е изнесена по-назад. Проблемът е известен на Sram (моята вилка не е единствената с подобни прояви) и се надявам, че инженерите на компанията работят усилено за отстраняването му в моделите за 2008г., тъй като системата 2-Step Air определено е добра като замисъл. Що се отнася до собствениците на продукти, при които се е появил такъв дефект, той се покрива от гаранцията и производителят осигурява подмяната с друга пружина (в момента очаквам доставката на Solo Air за моя Lyrik), така че в тази насока нямам забележки. Редно е да отбележа, че проблемът не се проявява при всеки, т.е. не е характерен за всички вилки от 2007г. с пружина 2-Step Air, но сами разбирате, че е въпрос и на късмет каква точно би ви се паднала, така че е по-добре Rock Shox да намерят решението за следващия сезон.

Преминавам към десния крак на вилката, където е системата за амортизация Mission Control. Тя е затворена в патрон, а в ботушите допълнително се налива известно количество масло, което служи за мазането на горните тръби. Mission Control използва метални врътки за реглаж и разполага със следните настройки:

-Смекчаване при разгъване – червената врътка от долната страна на десния крак. Диапазонът за регулиране с 14 степени ми хареса. Не съм имал проблеми с изгубване на регулатора (нещо, с което много хора се опитваха да ме „уплашат” в началото). Един от недостатъците на местонахождението му е уязвимостта при евентуален удар, но за съжаление едва ли има начин всички контроли да са изведени горе. Частта, която влиза във вилката, всъщност е шестогран 2,5мм и регулаторът е направен така, че да може да се вади и да се ползва за настройка на прага за отключване.

-Смекчаване при висока скорост на сгъване – голямата синя врътка от горната страна на тръбата. Има 12 отчетливи степени. Би била полезна за хора с по-високо тегло или по-тежък „стил” на каране, включващ душмански приземявания. С моите 65 кила и „страх от високото” не успях да „ударя” края на вилката дори и при максимално отворена клапа. Все пак след няколко проби се спрях на четвъртата позиция (като се започне от минимално забавяне на сгъването), която при моето тегло осигури приятна и плавна работа дори и при силни удари отдолу.

-Смекчаване при ниска скорост на сгъване. Това е сребристата врътка, разположена над синята. Има 16 степени, които в началото са отчетливи, но с течение на времето „цъканията” станаха много по-слабо изразени, даже понякога съвсем отсъстват. Идеята на тази настройка е да помага срещу потъване на вилката при спиране, както и за по-добро педалиране. Чудесно е, че я има, но по-мое мнение разликата между крайните позиции не е достатъчно голяма. По-специално, дори и при максимално затворена клапа вилката остава по-активна, отколкото очаквах и се сгъва доста при спиране. Трябваше ми известно време, за да успея изобщо да доловя разликата между засилено и отслабено смекчаване при ниска скорост на сгъване, така че бих се радвал ефектът от тази настройка да е по-ясно изразен в бъдещите модели.

-Платформа – с натискане на сребристия регулатор надолу и завъртането му на 90 градуса, при което той изскача по-нагоре от началното си положение, се активира заключването на вилката, което осигурява твърда платформа при педалиране. При достатъчно силен удар обаче вилката се отключва, а освен това по всяко време запазва около 20мм от хода си активен. Пълното отключване става по обратния начин – натискате, завъртате наляво и отпускате. Нужно е известно време, за да свикнете с това движение по време на каране и определено не е най-лесното за изпълнение, когато теренът е по-неравен, но пък наличието на подобна настройка определено е полезно. Понякога е възможно покрай активирането на платформата да промените (без да искате) с една степен и смекчаването при ниска скорост на сгъване, но както стана ясно, едва ли ще усетите тази подробност.

-Праг на отключване – той се регулира с малкия златист шестогран 2,5мм в центъра на сребристия регулатор. По часовниковата стрелка увеличавате прага (т.е. силата, необходима за отключване на вилката). Аз избрах позицията с най-лесно отключване, тъй като съм достатъчно лек и дори тя ми бе предостатъчна.

От горните редове стана ясно мнението ми за повечето настройки, но ето и кратко обобщение. От гл.т. на амортизацията Lyrik е една чудесна вилка. Много „мазна, както би се изразил някой, много плавно работеща и с големи възможности за настройка според личните желания. При движение с ниска скорост през малки неравности началният ход понякога се усеща малко муден (не успях да разбера дали е от пневматичната пружина или от амортизацията), но използването на вилката по подобен начин не е „естествено“. В комбинация с подходяща рамка Lyrik  ви кара да търсите по-висока скорост при почти всяко спускане и подпомага намирането на сцепление дори и в най-трудните условия. Както казах, в някои случаи ми се искаше да имам по-малко потъване на предницата при спиране, но това бе продиктувано и от рамката ми (Ram AM), чието задно окачване се разгъваше при задействане на спирачката и това прехвърляше допълнителна тежест напред. Пробвах да противодействам на това с използване на платформата, но явно не съм достатъчно тежък и макар че вилката се отключваше често, работата й в това положение е доста по-твърда и забавена. Все пак, ако не сте „перце” като мен, струва си да опитате и този вариант – заключена вилка с минимален праг за отключване. От друга страна, когато свикнах със сгъването на вилката при спиране (което в крайна сметка е нормално явление при цели 160мм ход), престанах да го забелязвам и да мисля за него и остана истинската наслада от работата на Mission Control и от начина, по който Lyrik „изглажда”  и преодолява камъни, коловози и други затруднения по пътя. Всъщност, кой е казал, че спирачките трябва да се ползват твърде често?

За съжаление около средата на тестовия период се появи още един проблем – сълзене на масло при семеринга на десния крак. Не е нещо фатално и не засяга по никакъв начин амортизацията на вилката (защото не е от патрона, а от долните тръби, където маслото служи само за смазване), но визуално е дразнещо и все пак не го очаквах толкова рано при продукт от този клас (защото при неправилна поддръжка или достатъчен пробег е нормално уплътненията да се износят, но случаят не беше такъв).