Ram AM

Няма как да пропусна и едно друго важно уточнение – това е първият ми собствен велосипед с двойно окачване и макар да съм се качвал и преди за повече или по-малко на „меки” байкове, все още нямам достатъчно опит и база за сравнения  с други такива. Надявам се, че въпреки това впечатленията ми от АМ ще са полезни на някого – просто имайте предвид, че мнението ми не е на човек с достатъчно опит в областта на задното окачване.

Рамката на АМ е направена от алуминий 6061 и по данни на Ram Bikes тежи 3400 грама (размер 17”, каквато е тестваната тук). Предният триъгълник е с хидроформирани горна и долна тръби, така че да се увеличи площта на заварките в областта на челото, което е за полуинтегрирани чашки. За здравината в областта между горната и седалковата тръба се грижи допълнително заварено триъгълно блокче. Водачите за броните на жилата и маркуча на задната спирачка са разположени върху горната тръба и стойките на седалката. Всички стави на задницата използват капсуловани лагери, а тръбите, които образуват задния триъгълник са с правоъгълно сечение и между тях остават 75мм разстояние за задната гума. Това означава, че без проблем биха се побрали гуми с размер 2.4 – 2.5 инча (в зависимост от марката), но при по-големи може да стане тесничко. Окачването е четириставно, с кобилица и Horst Link (задната става е разположена пред оста на задното колело, т.е. ушите за него са част от стойките на седалката – по този начин се получава виртуална опорна точка и вертикална траектория на движение на задната ос). За хода на задницата има три позиции, осигуряващи 100, 125 и 150мм (стандартната, която е нагласена от производителя).

Задният амортисьор, с който бе оборудвана рамката ми, е Rock Shox Pearl 3.3 и по това тя се отличава от стандартната версия за пазара, която е с Pearl 3.1 и струва 999лв. Разликата между двата шока е най-вече в настройките, доколкото системата за смекчаване е една и съща – Motion Control. Pearl 3.3 разполага с допълнително лостче с три позиции, което дава възможност за избор между отключено положение, окачване с платформа, която се преодолява при удар и напълно заключено състояние. С отделна врътка регулирате прага за отключване при средно положение на лостчето, а червеното колелце е за промяна на смекчаването при разгъване. Има и по-евтина модификация (819лв.) с шок Rock Shox Ario 2.1.

Данните за геометрията на 17” рамка са следните: челен ъгъл 69 градуса, ъгъл на седалковата тръба 74 градуса, горна тръба 545мм, ефективна горна тръба 560мм, седалкова тръба 430мм, стойки на веригата 430мм, междуосие 1112мм, височина на средното движение 368/375мм в зависимост от големината на балона на гумите. Муфата за средното движение е 68мм, размерът на колчето за седалка е 31,6мм, а предният дерайльор трябва да е с гривна 34,9мм и горно дърпане.
Компонентите, с които бе оборудван байкът ми, бяха: вилка Rock Shox Lyric 2Step, курбели Truvativ Stylo 2.2 BG GXP, дерайльори  Sram X-Gen (отпред) и Sram X.0 (отзад), команди Sram X-9, спирачки Avid Juicy 7, кормило , лапа и кол за седалка Truvativ Team и колела с капли Mavic D321, главини Formula с капсуловани лагери и спици DT.

Ще започна с впечатленията си от рамката при изкачване. Не за друго, а понеже тази част е по-кратката. В сглобено състояние велосипедът ми тежеше между 14,5 и 15,5кг в зависимост от някои компоненти, които сменях (най-вече гумите). Подобно тегло е съвсем поносимо дори за по-дълги дистанции, особено ако гумите са с ниско съпротивление при търкаляне, но това не превръща Ram AM във велосипед да крос-кънтри. Геометрията на байка, особено късата горна тръба, поставя ездача в позиция, която за мен не бе най-ефективната за педалиране и изкачване, особено при изкачване. По-дълга лапа (90мм) може да помогне в някаква степен, но с цената на отрицателен ефект върху спускаческите качества на байка. За по-добро разпределение на тежестта при изкачванията може да помогне вилка с променлив ход (моята беше такава), макар че в много от случаите не се чувствах по-комфортно със „смъкната” предница, защото с увеличаваше натоварването върху ръцете ми.

Със 150мм ход на окачването и отключен амортисьор, задницата се клати при педалиране и това се усеща. Докато сте в седнало положение, клатенето не е толкова сериозно, но при изправяне на педали няма как да не доловите сериозно движение отзад. Тук на помощ идва „умният” заден амортисьор, който можех да настроя в положение на платформа, при това регулируема. По този начин можете да овладеете здницата на байка, така че да потиснете клатенето дори при грубо педалиране, а в нормалния случай съвсем да го елиминирате. Разбира се, това е за сметка на отзивчивостта – макар че шокът се отключва при рязък удар и дори при по-плавни неравности се усеща, че не сте с твърдак, в положение на платформа, настроена за по-малко клатене, окачването стои значително по-твърдо. Затова в повечето случаи предпочитах да си го карам напълно отключено, предимно в седнало положение и да се наслаждавам на комфорта при изкачване на баири с по-груба настилка. Що се отнася до третата позиция, напълно заключената, виждам смисъл от нея само при по-дълго каране по хубави асфалтови пътища.

С Ram AM можете да преодолеете почти всеки баир и то доста комфортно, но не това е истинското призвание на велосипеда. Удоволствието започва, когато наклонът се обърне – 150мм ход на окачването са нещо твърде приятно за каране надолу. Първите няколко карания обаче имах нужда от свикване. На първо време ме озори височината на средното движение, която не е никак малка – вярно е, че ходът на задницата все трябва да дойде отнякъде, но въпреки това вярвам, че в това отношение има накъде да се подобри геометрията. По-нискостоящ велосипед би бил по-стабилен и по-комфортен за ездача си в повечето ситуации. Все пак, когато свикнах с това да съм „на висота”, престанах да мисля за тази особеност, освен в някои по-особени случаи. Бързо открих и друго – окачването на АМ се разгъва при спиране и в комбинация със сгъването на вилката при същото упражнение тежестта ми се пренасяше чувствително напред – нещо, което липсваше при твърдаците ми досега. За щастие с тази особеност се свиква още по-бързо, отколкото с височината на байка, но в началото е добре да си имате едно наум и да се изтегляте малко по-назад при спиране по стръмни терени. Това бе и причината да заменя 90мм лапа с по-къса – за себе си прецених, че не си струва да се опитвам да подобрявам поведението на велосипеда в област, която очевидно не му е най-силната (изкачването), а пък по-дългата лапа пренасяше излишна част от тежестта напред по време на спускане и спиране.

Що се отнася до работата на окачването при обиране на неравностите, вече споменах, че няма как да я сравня с други велосипеди от този клас, но аз лично останах много доволен. Разбира се, трябва да се започне с подходяща настройка на задния амортисьор. За моето тегло (65кг) налягането в шока за постигане на подходящо начално сгъване (т.нар. sag) бе между 70 и 80 psi, а с настройката на смекчаването при разгъване си поиграх доста, докато открия положението, което ми допада най-много. При спускане по черни пътища и обикновени пътеки Ram AM е един много бърз байк, което се дължи не само на факта, че окачването му „яде” всичко по пътя си (камъни, коловози, дупки) и осигурява отлично сцепление при спиране и в завои, но и заради ниското тегло, което позволява лесно да ускорявате или да го вдигате във въздуха при нужда. Влизането в проблемни завои с неравности, улеи или страничен наклон става с увереност, която е трудно постижима с твърдак или ХС велосипед, защото окачването се грижи задното колело да запази контакт със земята. Дори и при задействана задна спирачка окачването продължава да работи, доколкото успях да установя при нарочните си опити. При технични пътеки големият ход на окачването отново идва на помощ, правейки някои участъци лесни и скоростни. Тук високото средно движение като цяло не пречи, но при спускания с много ниска скорост балансът е малко по-труден, както и при серпентини или много стръмен наклон, където ми се щеше земята да е по-близо до краката ми, за да я достигна бързо и сигурно, ако се наложи. В други ситуации височината на велосипеда се оказа много полезна – Ram AM е чудесен за високопланински терени, където не винаги е толкова стръмно, но пък изобилства от камъни, прагове, вкопани в земята пътеки – ползата се усещаше не само при спусканията, но и при педалиране. Байкът със сигурност може да се справи и със „суркането“ по трасета за спускане, но честно казано на Драгалевци някак не се почувствах в свои води и не съм се застоявал много. Мисля, че на АМ повече му подхождат пътеките, до които се стига без лифт. Що се отнася до скокове и дропове, аз съм плашлив и не мога да правя заключения за възможностите на рамката, тъй като със сигурност не съм използвал голямата част от тях за това. Пробвах само някои малки „въздушни” препятствия и мога да кажа, че 150мм окачване прощават доста грешки и вдъхват немалко увереност. 

За целите на теста се „насилих” да пробвам рамката и на позицията със 100мм ход (не че изпитвах нужда от по-малко, но да видя как е все пак). Ами по-зле е! Окачването стана като на ХС велосипед – по-твърдичко,  усещаш неравностите повече, особено по-дребните. При завой също я нямаше тази „мекота“, която ти позволява да влезеш по-смело, независимо дали е по-гладко или по-грапаво и да запазиш пълно сцепление. Вярно, педалирането става по-ефективно, но при положение, че с настройките на задния амортисьор можех да постигна по-лесно и бързо същия резултат, запазвайки целия ход на задницата, мисля че моделът АМ може спокойно да „мине” и без двете позиции за по-малък ход.

Ако трябва да коментирам издръжливостта на рамката, ще започна с напомнянето, че моите 65кг и нежелание да седя продължително време във въздуха не са най-добрият критерий в това отношение. За няколко месеца каране и изминати над 1000км ми се наложи два пъти да обера хлабини в ставата на окачването при средното движение и веднъж, в самия край на тестовия период, да сменя втулката в горното ухо на шока, която се беше „разхлопала” леко. Известно е, че тези неща спадат към нормалната поддръжка на велосипед със задно окачване, а дали интервалите за това са обичайно дълги не мога да кажа, а и да не забравяме, че те зависят от твърде много фактори. Във връзка с обслужването на ставата при средното движение имайте предвид, че ще трябва или да свалите курбелите, или да демонтирате венците от тях, за да можете да достигнете болта с шестогран. Не мога да пропусна и едно тропане в самия заден мортисьор, което доста ме тревожеше в началото, но от Ram Bikes ме успокоиха, че е нормално и се дължи на една подвижна част вътре в шока, която от време на време почуква. И наистина проблеми с работата на „перлата” не съм имал. На моменти задницата на рамката ми се струваше недостатъчно корава, т.е. долавях известно „сучене”, но тук отново ще наблегна на това, че нямам база за сравнение (нито пък възможност за измерване на коравината), така че не смея да правя заключения в тази насока. Може би просто не съм свикнал „на меко“.

Малък проблем имах и със седалковата тръба – в началото вътре в нея явно е имало ръбове, които затрудняваха движението на кола и го надираха. За съжаление първото ми каране бе веднага след покупката на байка и за цели четири дни в Родопите, където имаше и кал и достатъчно често регулиране на височината на седлото, което в крайна сметка добре ошлайфа тръбата, но с цената на външния вид на кола. Сигурен съм, че това няма как да е проблем на всички рамки и съвсем не е фатално, но препоръката ми към екипа на Ram Bikes е да проверява по възможност за такива ръбове още преди сглобяването на велосипедите.