Седмицата от 3 до 9 септември бе белязана от най-престижното състезателно събитие в планинското колоездене – световното първенство. Домакин на надпреварата стана шотландският курорт Форт Уилям, който е неизменна спирка за стартове от СК в последните години и дори спечели няколко поредни отличия за проведените в него спортни мероприятия. Освен с капризното си време, мястото е известно с отличното си трасе за спускане и с ентусиазираната публика. Благодарение и на това тазгодишното световно първенство отбеляза своеобразни върхове: повече от 700 участници от 49 държави се бореха за излъчване на шампиони в различните дисциплини пред публика, която по някои оценки наброяваше общо около 30000 души.
4Х
Първи на старта застанаха състезателите по 4-крос – още в петък вечерта, осветени от мощни прожектори и подкрепяни от хората край трасето (около 10000 души), които определено не бяха сънени. Нямаше и как да бъде другояче при толкова зрелищно състезание, в което не един и двама сгрешиха, паднаха, някои успяха да се справят с това, други останаха разочаровани…
При мъжете американецът Браян Лоупс за четвърти път грабна най-високото отличие. На пръв поглед това бе лесно, тъй като във финалния кръг двама от съперниците му се сблъскаха и паднаха още в началото, а най-сериозните му конкуренти за титлата отпаднаха от борбата в предишни кръгове – Михал Прокоп падна по време на осминафиналите, а Джаред Грейвс приключи участието си нелепо след като на полуфинала, водейки убедително, задната му гума се разкъса, омота се около движението му, блокира го и дори изкриви рамката. Лоупс също преживя подобен критичен момент в полуфиналите, когато кракът му се откачи от педала и американецът се озова последен на трасето. Той обаче не се предаде и демонстрира класата си, изпреварвайки двама, за да достигне до финала, където нямаше кой да му се опре.
По подобен начин се развиха нещата и в дамския финал – Джил Кинтнер (САЩ) спечели третата си поредна шампионска титла по 4Х, след като „надбяга” холандката Анеке Беертен. Другите две финалистки се сблъскаха още при старта. Кинтнер нямаше проблеми с достигането до последния рунд, но още от самото начало караше с разтежение в рамото, което получи при тренировките.
Мъже
1. Brian Lopes (USA)
2. Romain Saladini (F)
3. Jurg Meijer (Nl)
4. Roger Rinderknecht (Swi)
Жени
1. Jill Kintner (USA)
2. Anneke Beerten (Nl)
3. Melissa Buhl (USA)
4. Jana Horakova (CZ)
Крос-кънтри
Жулиен Абсалон спечели златния медал при мъжете, с което стана първият състезател в тази дисциплина с четири шампионски титли. Французинът се пребори за първото място по типичния за него начин – атакува по време на третото дълго изкачване, откъсвайки се от водещата група, в която имаше десетина човека и успя да запази преднината си до края. Въпреки успеха си Абсалон призна, че по трасето е имало поне още няколко човека, достойни и способни да спечелят най-високото отличие. Мнозина от тях бяха в преследващата го групичка, но някои претърпяха технически повреди, а други бяха затруднени от калта и влагата при по-техничните участъци, където се образуваха „тапи” от хора и изпреварването им бе почти невъзможно.
Рускинята Ирина Калентиева пък спечели за първи път световно първенство и не можеше да скрие радостта си от това, още повече, че победата не дойде лесно, тъй като през цялото състезание в близост до нея бяха Забине Шпиц (Германия) и Джингджинг Уанг (Китай), което я накара да се напрегне до краен предел. Това, което й помогна, бяха уменията й при спусканията по тежкия мокър терен, които до голяма степен решиха изхода от борбата.
Мъже
1. Julien Absalon (F), 2:17:06
2. Ralph Naf (Swi), at 0:25
3. Florian Vogel (Swi), at 0:54
Жени
1. Irina Kalentieva (Rus), 1:44:08
2. Sabine Spitz (G), at 0:39
3. Jingjing Wang (Chn), at 1:42
DH
Сам Хил (Австралия) и Сабрина Жоние (Франция) защитиха шампионските си титли от миналата година. Отстрани изглеждаше лесно, но те едва ли мислят така.
За старта при дамите трасето бе влажно, но като цяло в добро състояние. Французойката сподели, че в продължение на няколкото дни подготовка е била нервна и карането не й е вървяло и едва за финалното спускане е успяла да „дойде на себе си”. Това се видя ясно, когато Сабрина „детронира” от горещия стол Фион Грифитс (Великобритания) с почти 20 секунди разлика. Въпреки това повечето й силни конкурентки все още не бяха направили своите спускания. Както се видя до края на състезанието, най-сериозна заплаха за Жоние се оказаха две от най-младите състезателки в елитния клас – Рейчъл Атертън (Великобритания) и Трейси Хана (Австралия). Но дори и те не можаха да се доближат достатъчно до времето на световния шампион при жените.
Състезанието при мъжете протече дори още по-драматично. Първото много добро време бе дадено от испанеца Паскал Каналс Фликс, който се задържа на горещия стол много по-дълго, отколкото някой би могъл да предположи. Заслуга за това имаше и дъждът, който започна да се излива в големи дози и намокри обилно трасето, превръщайки някои части от него (например горните участъците с повече камъни) в доста опасни „пързалки”. На всичкото отгоре духаше и много силен вятър. При това положение много от топ-спускачите започнаха да постигат по-лоши времена от тези на квалификацията и от това на Каналс Фликс. Когато обаче по склона се появи Сам Хил, той изглеждаше видимо по-бърз от всеки друг, минал до момента пред камерите и публиката. Австралиецът влетя през финала с преднина от 9 секунди и седна на горещия стол, очаквайки всички негови конкуренти да се опитат да подобрят времето му (Хил бе карал по-спокойно на квалификацията, така че след него в стартовия списък имаше още доста хора). Сред тях обаче единствено Фабиен Барел успя да го застраши, при това много сериозно, финиширайки само на 64 стотни от него. С това французинът заслужи не по-малко овации от световния шампион, тъй като съвсем наскоро той счупи крака си и едва успя да се възстанови за участие в това състезание.
Мъже
1. Sam Hill (Aus), 4:52.01
2. Fabien Barel (F), 4:52.65
3. Gee Atherton (GB), 4:56.38
Жени
1. Sabrina Jonnier (F), 5:28.35
2. Rachel Atherton (GB), 5:32.36
3. Tracey Hannah (Aus), 5:39.89
