На 21-22 юли по трасетата над Сопот се проведе Националният шампионат по планинско колоездене за 2007г. За първи път в рамките на една проява имаше състезания и в цели четири дисциплини – спускане, крос-кънтри, 4-крос и траял. Предвид ранга на мероприятието, то се проведе „под знамето“ на Българския колоездачен съюз, но основната тежест на организацията на място бе поета от съорганизаторите на проявата – спортен клуб Ram Bikes . Домакин на проявата бе Центърът за екстремни спортове „Шамбала“.
Двата почивни дни, в които се проведоха състезанията, бяха едни от най-горещите за тази година, но едва ли това е основната причина за по-слабото присъствие от страна на участниците. Всъщност причини вероятно могат да се намерят десетки, като се започне от контузии (които извадиха от строя силни претенденти като Симеон Стоилов и миналогодишния шампион Димитър Гайдов) и се мине през почивки, изпити, работа и кой знае какво още… В крайна сметка обаче броят на участниците и най-вече ентусиазмът им не можеше да се сравняват с това, което видяхме два месеца по-рано на същото място по време на Shambhala Open Cup. Това всъщност не се отрази на състезанието като такова, а по-скоро на цялостното настроение в лагера и около трасетата. Самите стартове, макар че липсваха някои ключови имена, бяха интересни и трудни, дума да няма!
Трасетата, пред които се изправиха състезателите, макар и познати на повечето от тях, не бяха никак леки. Пътеката за спускане и пистата за 4-крос бяха изсъхнали до такава степен, че по думите на много от участниците карането по тях е наподобявало пързаляне – камъни, прах и чакъл поставиха на изпитание гумите и уменията на колоездачите и за съжаление успяха и този път да вземат по някоя жертва. Трасето за спускане бе съкратено (горната част с поляните бе премахната) и променено в средната си част, което внесе нови елементи, но те май не се харесаха на по-голямата част от състезателите. Отсечките за 4Х и крос-кънтри си бяха същите, но доста по-коварни заради влошеното от сушата сцепление. Траялистите пък за първи път се сблъскаха с трасета, състоящи се от естествени препятствия (големи камъни и дънери), които се оказаха доста трудни дори за най-добрите. Накратко, във всяка дисциплина участниците трябваше да балансират между гоненето на най-добро време и старанието да оцелеят, а обрати и напрегнати моменти не липсваха!
Организацията като цяло бе добра и ако имам забележки, те са основно към промените в програмата, които бяха направени в движение в неделния ден и ми объркаха малко плановете (а предполагам и на други хора). Става дума за отмяната на квалификацията и изтеглянето на старта по спускане още преди обяд, при което надпреварата по траял бе отложена за ранния следобед, когато жегата бе убийствена. От друга страна, не мога да си изкривя душата и да не призная, че разбирам и гледната точка на организаторите, които предпочетоха да проведат най-масовия старт (спускането) при по-нормални температурни условия и може би (това вървеше по-скоро като слух) да спестят на участниците някоя и друга контузия, каквито не липсваха в предишните дни. Така или иначе промените в графика не се отразиха съществено на проявата, тъй като по-малкият брой участници позволяваше повече гъвкавост в това отношение. За съжаление имаше и причини, които не зависеха от никого – например в петък тренировките по спускане бяха прекратени още около обяд заради смъртта на един парапланерист (и този път над Сопот имаше състезания на летящите спортисти, успоредно с „нашето“). Останалите елементи на организацията ми се видяха нормални, т.е. на добро ниво, макар че, признавам си, нямах възможност нито да обходя трасетата по цялата им дължина, нито да огледам всички аспекти на проявата, затова се извинявам, ако съм пропуснал нещо съществено.
Оттук нататък продължавам с повече снимки и още впечатления и интересни моменти, събрани тук и там край трасетата.
За 4-кроса се записаха десетина души, но това не попречи да се получи доста зрелищно състезание, в което изненади имаше в почти всеки рунд. Във финалния кръг румънският състезател Сорин Парау (първият на снимката) демонстрира значително по-висока класа от българските си съперници и с лекота излезе напред, след което му оставаше само да поддържа комфортна дистанция между себе си и останалите. Това не му попречи на предпоследния скок да „взриви“ публиката с това образцово пускане на кормилото във въздуха:
Напомням, че в тази атрактивна дисциплина за първи път се излъчва шампион на България и въпреки най-доброто си време, румънецът нямаше как да грабне тази титла, защото отличието може да се присъди само на българин. Спечели го Антон Настев (Ram Bikes), който досега бе по-извесетен с участието си в ХС състезания, но 4-кроса дотолкова му хареса, че Тони прекара и двата дни (петък и събота) по скокливото трасе заедно с Цветелин Иванов (основният фаворит за титлата, който за съжаление падна нелепо в петък и си подсигури два шева на ръката, което го извади от борбата), упражнявайки всеки елемент от карането си. Резултатът не закъсня!
Много от обратите в състезанието настъпиха и благодарение на хлъзгавата настилка, която извади не един и двама състезатели от правата линия.
В съботния ден, точно в най-горещите следобедни часове, бе даден и стартът на дисциплината крос-кънтри. Участниците бяха малко, което за съжаление се превръща в тенденция през последните месеци (дано наблюденията ми да са грешни!). Трасето не бе променено в сравнение с пролетното състезание, когато някои от участниците го определиха като много тежко и със спускане, състоящо се само от камъни. Е, такова е, но това не попречи на друга част от състезателите да му се радват искрено и да искат да го карат още и още. След като преминах по цялата отсечка надолу, мога да кажа, че ги разбирам напълно – пътеката бе доста технична, особено за ХС велосипед с висока седалка, но и безкрайно разнообразна и забавно изглеждаща. Що се отнася до изкачването, макар и доста стръмно, то все пак е по черен път, така че в крайна сметка бих определил трасето като трудно, но в никакъв случай непосилно. А нима трудността не е едно от основните изисквания при състезателното каране?
При мъжете състезанието бе спечлено от Атанас Миков (Велоцентър – Плевен)(вляво), следван от Тодор Ангелов (Казанлък) и Богдан Бояджиев (Drag Racing), при юношите най-бърз бе Александър Алексиев, а при жените имаше само една участничка – Мария Василева (Ram Bikes), която съвсем уверено и заслужено спечели титлата.
Карането по трасето за спускане бе натоварващо не само за физиката и психиката, но и за велосипедите. Случаите на спукани гуми в трите дни на тренировки и състезание бяха десетки, но при подобен терен това едва ли учуди някого.
Острите камъни не бяха единственият проблем за участниците – още повече трудности създаваха чакълът и пясъкът, достигнали вероятно най-хлъзгавото си състояние, благодарение на засушаването, продължило седмици наред. Падът и улеят след него в долната част на трасето, които и преди бяха трудно препятствие за мнозина, сега не оставяха никакъв толеранс към грешките. Ако си уверен и стабилен, минаваш. Ако не си, изпълняваш каскади! На лявата снимка е Игнат Синицин (Велос), който за пореден път се доказа като един от най-талантливите и разностранни български състезатели и спечели спускането в категория твърдак (Hardtail).
Както споменах, в неделя финалът на спускането бе изтеглен преди обяд, а квалификацията бе спестена. Преди това бе направена още една промяна в горната част на трасето, където един от най-тежките участъци отпадна, след като предишния ден Димитър Гайдов падна лошо там и приключи участието си в надпреварата. Отсъствието на един от основните претенденти като че ли сведе борбата за първото място при мъжете до трима души – Росен Ковачев (вляво) и Дидар Амин от Drag Racing и Калин Рахнев (вдясно) от Sprint Bike Team. И тримата паднаха на финалното спускане, по няколко пъти! В крайна сметка с най-добро време завърши Росен Ковачев – ако се вгледате внимателно в снимката, може би ще видите, че на гърба си вози половин храстче, забрано при някое от паданията по пътя, но това, което не се вижда, е „лудостта“, с която прелетя покрай мен. При награждаването той бе с бинтована ръка, тъй като имаше съмнения за пукната кост. Калин пък накуцваше сериозно – той завърши на трето място, след Дидар Амин. Един от малкото участници, който не бе падал на финалното спускане, бе Кънчо Дамянов (Ram Bikes), който спечели титлата при юношите. При жените пък Илинда Евтимова (Ram Bikes) за пореден път се състезаваше само със себе си по пътя към първото място.
Състезателите по траял се изправиха пред трасета, съставени от канари и дънери, т.е. естествени припятствия. Оказа се, че те са доста по-трудни от всички купища палети и макари, върху които съм ги виждал да мерят сили до момента. Още при първото трасе (каменното) се видя, че стигането до края е почти непосилно за повечето участници, а дори и най-добрите бяха сериозно затруднени. Почивките по средата на трасето бяха често срещано явление, но и те не помагаха особено. При второто трасе (с дънерите) положението стана още по-тежко…
Само един състезател успя да премине трудното „дървено“ трасе – представям ви първия шампион на България в дисциплина траял: Дойчин Абаджиев! Досега не го бях виждал толкова затруднен, всеки следващ дънер го изцеждаше все повече и повече, карането му включваше почти невъзможни движения и чупки, както и множество „почивки“ (ако не знаете, балансът на място се брои за почивка!), но в крайна сметка успя да завърши успешно. Основният му претендент, Александър Толев от Казанлък, също показа отлична класа, даже бих казал, че успя да премине по-чисто и по-бързо една голяма част от трасето, но буквално в последните метри силите явно не му стигнаха и той отпадна с пет наказателни точки. По-назад в класирането имаше пет души с равен брой точки, които преминаха още веднъж по каменното трасе, за да бъдат подредени в зависимост от това колко броя канари са успели да преодолеят.
Пълното класиране можете да намерите ТУК. За съжаление и този път наградите (ако мога да ги нарека така) бяха символични, но това е нещо, с което сме свикнали да свързваме напоследък Националния шампионат. За мен все пак е успокояващо това, че първенците на България бяха излъчени в рамките на състезание, което бе интересно, оспорвано и без съществени пропуски в организацията. Поради което е жалко, че броят на участниците и въодушевлението им бяха по-малки от очакваното!
