При един скорошен преглед на пощата си с приятна изненада установих, че там има прес-изявления от една нова „американо-канадска” компания за байкове, представящи някои от новите им модели. Може би ще се учудите защо съм бил изненадан? Обикновено аз съм този, който пише писмата със запитване за снимки и повече информация за разни интересни продукти. Фактът, че създателите на тази нова марка са изпратили файловете дори на такива отдалечени и малки по техните стандарти медии показва, че явно доста сериозно са решили да разгласят за своите творения.
А байковете безспорно са интересни. Засега се предвижда да се появят четири рамки – за две от тях все още не се знае нищо, а другите две вече бяха показани и се очаква през есента да се появят в реален вид на пазара. Именно за тях ще стане дума по-долу. Преди това обаче, още малко информация за компанията: нарекох я „американо-канадска”, защото офисите й са в САЩ, но главният проектант на байковете е канадец (познахте, живее около Уислър) и бивш професионален състезател по спускане. Това обяснява и насочеността на продуктите на новия производител – предвидените засега рамки са за спускане, фрийрайд, slopestyle и Dirt Jump. Както твърдят самите те, мисията им е „да правят висококачествени планински велосипеди, проектирани за сериозни колоездачи”.
Първият модел, представен от „корсарите”, се казва Crown и е предназначен за спускане. В първия момент може и да не забележите, но рамката има цели два задни амортисьора, с които постига ход 240мм. Тук започва интересното, тъй като много други рамки правят същото само с един шок. При Crown основният амортисьор (този с металната пружина на снимката) осигурява първите 180мм от хода, при което се получава коефициент на окачването около 2.2:1 вместо „стандартния” 3:1. По-ниският коефициент щади задния амортисьор, позволява по-фина настройка и по-плавна работа и повишава чувствителността на окачването. Има и втора позиция за основния амортисьор, при която той осигурява 200мм ход при коефициент 2.8:1. Вторият амортисьор се задейства при силни удари, които сгъват окачването повече от 180мм. Той осигурява допълнителни 60мм ход чрез шок с пневматична пружина, който сам по себе си е прогресивен и подлежи на самостоятелна настройка. По този начин можете да предпазите окачването от продънване.
Макар че окачването изглежда многоставно, на практика то е по-скоро с една основна става и люлеещо се рамо. На сайта на Corsair има хубава анимирана графика, показваща движението на съставните му части и на задното колело – то отива нагоре и назад, което според създателите на рамката е най-добрият вариант при поемане на неравностите. За да избегнат ритането на педалите, предизвикано от „удължаването” на веригата, те са добавили една ролка, закрепена над оста на задното рамо. По този начин веригата се „удължава” само с 11мм при 170мм ход и с 26мм при 240мм ход. В същото време Corsair твърдят, че окачването се държи добре и при педалиране.
Създателите на Crown са обърнали специално внимание и на разпределението на тежестта. Така например ставите на окачването и единият амортисьор са около, над и до средното движение, което сваля центъра на тежестта по-ниско и го разполага централно. Според производителя това създава усещане за по-лек и повратлив преден триъгълник. Люлеещото се рамо също е проектирано и изработено така, че да е максимално леко – това му позволява по-лесно и бързо да се сгъва и разгъва, подобрявайки чувствителността и работата на задницата.
Последната интересна подробност са специалните чашки, чрез които можете да променяте челния ъгъл с плюс/минус един градус. Ако поръчате рамката със стандартни чашки, можете да очаквате ъгъл около 65 градуса при вилка с ход 200мм. Със специалните чашки обаче можете да промените ъгъла на 64 или 66 градуса. Те могат да са ви от полза и в случаите, когато вилката е с височина, различна от препоръчителната.
Втората рамка, носеща наименованието Konig (името идва от немски, така че над „о”-то следва да се добавят две точки, което променя и произношението), не случайно бе представена тази седмица, броени дни преди началото на фестивала Crankworx, включващ едно от най-елитните slopestyle* състезания. Както се досещате, тя е предназначена именно за такъв тип каране, набиращо все повече популярност в последните години.
Konig е със 130мм ход, а окачването отново повдига интересни въпроси, на които, разбира се, създателите й отговарят подробно. Първоначалното впечатление е за рамка с многоставно окачване, по-точно с цял заден триъгълник, закачен с къси връзки към предната част. С други думи – виртуална опорна точка, би помислил човек. Да, ама не! Както от анимираната графика на сайта, така и от обясненията на Corsair става ясно, че ставните връзки са само за повече коравина на окачването, което всъщност си е класическа едноставна система. Компанията твърди, че рамката може да издържи на значителни усуквания, странични натоварвания и тежки приземявания, като в същото време е достатъчно лека за трикове във въздуха и много маневрена.
И тук са намерили приложение елементи като олекотено люлеещо се рамо, възможност за чашки с 1 градус изместване за промяна на челния ъгъл (тук той е 67,5 градуса при вилка с ход 130мм), централно разполагане на основна част от теглото на рамката, както и по-нисък коефициент на окачването – 2.5:1. Добавени са и различни опции за накрайниците на рамото, което ви позволява да избирате между Maxle (проходна ос с възможност за бърз демонтаж) или стандартна 10мм главина.
За съжаление това, което все още липсва, са цените, но предполагам, че скоро и те ще станат ясни. За повече подробности, включително и за бъдещите модели на Corsair, когато се появят, посетете сайта на компанията.
*Slopestyle е термин, обозначаващ един от основните видове фрийрайд състезания в последните години. Не се наемам да направя точен превод, но това е състезание за показване на стил (така, както го разбират професионалните фрийрайдъри) при спускането надолу по склона. Основната идея е да се премине трасе с определен брой препятствия, като всяко от тях позволява различни начини на преодоляване и демонстрация на трикове. Включени са най-разнообразни елементи – дървени рампи високо над земята, падове, виражи и т.нар.wallrides, Dirt-скокове и др. Оценяването на всеки състезател се извършва от жури, в което обикновено има отделни съдии за триковете, за плавното преминаване (без спирания, падания и др., които носят наказателни точки), за преминаване на препятствията, за цялостен стил и т.н. Всеки от тях присъжда определен брой точки, сумата от които формира крайния резултат. Често състезанието включва два манша, като се взима по-високият резултат или се сумират точките от всеки рунд.
