Nissan UCI Световна купа 2007: Шампери, Швейцария, XCO#3, DH/4X#2

За първи път тази година трите дисциплини в СК се събраха на едно място в швейцарския курорт Шампери, близо до границата с Франция, за един от най-интересните кръгове в последно време, главна заслуга за което имат трасетата.
Трасето за спускане бе ново и изключително стръмно, технично и трудно. Дори и най-добрите го определиха като такова, добавяйки, че им харесва много. Някои от секциите бяха направо опасни за слизане пеш, в което се увери Грег Минаар, който на тренировката точно по този начин падна и си извади рамото, което провали един ден от престоя му. Дължината му бе 1550м, а денивелацията 580м, което прави среден наклон 37%! Добавете към това и дъжда, който се изсипа по време на мъжкия старт и ще си представите с какви трудности е трябвало да се справят финалистите.

В дисциплината крос-кънтри нещата изглеждаха по подобен начин. Трасето с форма на осмица и дължина 5,7км изобилстваше от технични горски участъци, по някои от които дори в сухо състояние успяваха да минат само най-умелите колоездачи. Водачът в общото класиране Жулиен Абсалон определи състезанието и трасето като „истинско планинско колоездене”. Едната половина на осмицата бе сравнително равна, но с разнообразен терен, другата включваше основното изкачване по стръмен черен път и последващо спускане, чиито особености вече изяснихме.

Единствено при 4-кроса нещата изглеждаха „традиционни” – нормално трасе, което някои харесаха, а други не чак толкова.

Крос-кънтри жени    

Този старт бе белязан от липсата на Гун-Рита Даале, която по-рано обяви, че се връща в Норвегия за медицински изследвания, които да установят на какво се дължат проблемите й със стомаха, които доста й попречиха в първите две състезания за сезона. Това отвори още по-големи възможности пред останалите претендентки за титлата. Победата бе за испанката Маргарита Фулана (Spiuk–Tau Ceramica), която поведе колоната още от старта (нещо характерно за нея) и не изпусна нито за миг лидерската позиция. Предвид стари състезания, в които Фулана изпитваше затруднения при много технични трасета, сочените за фаворитки Ирина Калентиева (Русия, Topeak-Ergon) и Мари-Хелен Премон (Канада, Rocky Mountain-Haywood), завършили съответно на второ и трето място,  сигурно са били изненадани от стабилното каране на испанската си съперничка. Победителката сподели, че през зимния период на подготовка е отделила специално внимание на спускането по технични терени, което очевидно е допринесло за отличния й резултат. Забине Шпиц (Германия, Ghost) падна в третата обиколка и по-късно бе задмината от Премон, оставайки на четвърто място. Петата позиция бе заета от Уилоу Корбер (САЩ, Subaru-Gary Fisher).
Фулана поведе и във временното класиране с актив от 560т., следвана от Калентиева с 514т. и Премон с 490т. С други думи, нещата изглуждат доста „завързани”.

Крос-кънтри мъже    

Тук водачът във временното класиране Жулиен Абсалон (Франция, Orbea) успя да увеличи преднината си след трудна и оспорвана борба с швейцарския състезател Кристоф Заузер (Specialized). Двамата бяха в челната група от самото начало, успяха да се откъснат напред и след няколко разменени атаки, преминавайки през дъжда и хлъзгавото трасе в средните обиколки (общо бяха осем), французинът достигна победата, за което му помогна и една грешка на Саусер при спускането. Стартът бе доминиран от швейцарските състезатели, четирима от които влязоха в топ 10. Освен Заузер, на стълбичката се качиха и сънародниците му Нино Шуртер (Swisspower) – 3-то място и Ралф Наф (Multivan Merida) – 5-то място. Четвърти завърши белгиецът Роел Паулисен (Cannondale-Vredestein).
Във временното класиране Абсалон (700т.) вече има солидна преднина пред Заузер (490т.) и Хосе-Антонио Хермида (480т.)

4X жени

Макар състезателките да бяха само 12, което означаваше едва няколко старта, надпреварата се проточи заради едно отлагане, наложено от пороя, който започна да се излива след първите три рунда. След него трасето бе осезаемо по-хлъзгаво на някои места, което осигури зрелищни падания за публиката, но и разочарования за някои от участничките. В крайна сметка на първо място завърши Джил Кинтнер (САЩ, GT), която допусна грешка при отварянето на вратите, но след това умело успя да изпревари съперничките си във финала, които финишираха след нея в следния ред: Рашел Сидо (Швейцария), Фион Грифитс (Великобритания, Norco) и Мио Суемаса (Япония). Така Кинтнер поведе в общото класиране с 400т. пред Анеке Беертен с 310т. и Рашел Сидо със 150т.

4Х мъже

И тук стартовете закъсняха заради лошото време, но това не попречи на Браян Лоупс (САЩ, GT), който даде най-добро време на квалификациите, да доминира във всички рундове и да спечели състезанието. Единствената трудност за него дойде по време на финалното каране, когато Михал Прокоп (Чехия, Author) успя да излезе напред в първия момент, но Лоупс го изпревари в първия завой и се изстреля напред към финала. Чехът завърши на второ място, а трети и четвърти са съответно Филип Полк (Словакия, Gravity Group) и Джий Атертън (Великобритания, Commencal). Общото класиране има следния вид: Лоупс – 450т., Атертън – 370т. и Прокоп – 350т.

Спускане жени    

След няколко дни, в които участниците привикнаха към не много сухо трасе и използваха педали без автомати и гуми за кал, в неделя времето започна да се пооправя, а трасето да поизсъхва. Някои състезатели за първи път се престрашиха да сложат „по-бързи” гуми. На квалификационното спускане най-бърза бе Сабрина Жоние (Франция, Iron Horse/Monster Energy) с време 5:17.50, но на финала първата и единствена, която успя да слезе под 5-минутната бариера бе Мариеле Занер (Швейцария, Bikepark.ch). Най-близо до нейното време достигна Емелин Раго (Франция) с време 5 минути и 1секунда, а Жоние остана трета. На четвърто и пето място са Мио Суемаса (Япония) и Трейси Хана (Австралия). Във временното класиране води Жоние с 440т., следвана от Раго (370т.) и Занер (348т.).

Спускане мъже

Тук драмата като че ли бе най-голяма! Някъде около средата на състезанието времето се влоши драстично, трасето се превърна в нещо средно между река и кална пързалка, а последните 20 състезатели (най-бързите), изправени пред тези кошмарни условия, изгубиха всякакъв шанс за добро класиране. Така в края на деня на почетната стълбица застанаха хора, които определено не са случайни, но всеки от тях си имаше собствена история за това финално спускане…

На второ място се класира Стив Пийт (Великобритания, Santa Cruz Syndicate). Падането на квалификацията, което тогава изглеждаше като лош късмет, изпращайки го на 53 място, му осигури ранен старт върху поизсъхнало трасе и време 4 минути и 11 секунди. Мати Леиконен (Финландия, G-Cross Honda) стартира от 40-та позиция, точно когато първите капки бяха започнали да падат, но трасето все още не бе много хлъзгаво и той успя да измести Стив Пийт от „горещия стол” с преднина около 2 секунди. Интересното в случая е, че отборът на Honda е инструктирал предварително тримата си състезатели към какви позиции да се стремят на квалификацията, предвиждайки възможната промяна в условията – така на Леиконен се паднала позицията в средата, която на практика му донесе победата за деня. Дъждът започна да се засилва и следващите двама състезатели успяха да заемат четвърто и пето място, преди това да стане невъзможно – Фабиен Барел (Франция, Kona Les Gets) и Мик Хана (Австралия, Cannondale). А третото място? Зае го състезателят, който накара публиката да замлъкне и да се чуди дали това е възможно, който обра овациите на останалите участници заради феноменалното си финално спускане. Докато останалите „бързаци” от квалификацията се надпреварваха да дават времена над 5 минути и падаха по няколко пъти върху стръмния хлъзгав терен, Сам Хил (Австралия, Iron Horse/Monster Energy) за пореден път показа защо шампионската титла е в негови ръце и завърши само на стотни от Пийт – нещо, което никой вече не смяташе за постижимо! Говори се, че Сам дори е паднал веднъж!

След този невероятен втори кръг временното класиране се оглавява от Пийт с 335т., следван по петите от Хил с 317т. Трети е Ликонен с 271т.

Разни бележки…

В състезанието по спускане, макар само до квалификацията, участва и български състезател – Калин Рахнев (Sprint Bike Team). Той зае 127 място на квалификацията от около 190 записани и 160 стартирали участници. Калин се съгласи да сподели подробности за събитието за МТБ-БГ, така че очаквайте отделен материал с неговата гл.т., както и тази на един друг приятел на сайта, който бе в лагера на публиката.

В Шампери всички наблюдаваха с интерес и завръщането на Никола Вуйо (Франция). Той записа респектиращото пето място на квалификацията, но по наводненото трасе остана едва на 63-та позиция.

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>