|
Първият етап бе с дължина 61км и денивелация 1225м. Случи се горещ и слънчев ден, а темпото, както може да се очаква, бе напълно състезателно, тъй като всеки желаеше да натрупа преднина пред съперниците си. С най-добро време се отличиха Андреас Хестлер (победител в предишните две издания) и неговият партньор Сиймъс МакГраф. Но преднината им съвсем не бе голяма, така че се очертаваше интересна борба в следващите етапи. При жените пък Ники Касел и Лесли Клементс успяха да избягат с цели 11 минути пред останалите. Втори етап – 79км, 2299м денивелация. Освен с горещо време, силен вятър и умората от предишния ден, първите четири отбора, борещи се в челото при мъжете, се изправиха и срещу повреди във велосипедите си – спукани гуми, проблеми с движението и др. Това доведе до размествания в класирането и етапна победа на Трой Мисигърс и Ерик Бати пред очите на съгражданите им. Водещият тим при жените също имаше трудности, но успя да запази преднината си. Четвърти етап – време е за почивка или, казано другояче, „само” 94,5км с 1368м денивелация. Но при мъжете това бе и ден за поредната промяна в класирането. Водачите Трой Мисигърс и Ерик Бати очевидно не бяха във форма (което изненада всички) и изостанаха при голямото изкачване за деня. Андреас Хестлер и Сиймъс МакГраф поведоха колоната, но спукана гума ги забави и ги принуди да спринтират в края на етапа, за да успеят да излязат начело в общото класиране, макар и само с 8 секунди. Етапната победа обаче отиде при Евън Шърман и Тим Хеемскерк. Шести етап – 64км, 1119м денивелация. На пръв поглед един от най-лесните етапи, но с доста технични пътеки, пълни с камъни и корени. Добавете към това и лошото време и няма да се учудите, че времената съвсем не бяха намалени. Имаше и интересни обрати. Първият от тях дойде, когато водещите пет отбора при мъжете объркаха трасето. Това наложи организаторите да умуват в края на състезанието какво да правят – явно те приеха, че грешката е тяхна, защото приспаднаха допълнително натрупаните минути от времената на петте отбора. Така Андреас Хестлер и Сиймъс МакГраф запазиха напълно преднината си. Съществена промяна настъпи при жените обаче – Ники Касел пресече финалната линия сама, след като съотборничката й Лесли Клементс отпадна от надпреварата в следствие на контузия, претърпяна предишния ден. Така начело в класирането излезе отборът на Сю Бътлър и Ана Васа. Още информация можете да намерите в сайта на състезанието: www.transrockies.com |
|
Trans Rockies Challenge 2006
След като писах за тазгодишното издание на маратонското ХС състзание TransAlp Challenge, не мога да отмина и неговия канадски еквивалент – Trans Rockies, проведено от 6 до 12 август. Сходството между двете прояви не е само в имената и формата – на практика те са дело на едни и същи хора – Heinrich Albrecht и Chester Fabricius. Традиционно Trans Rockies се счита за по-тежко и предизвикателно заради дивите места, през които минава трасето и по-суровите климатични условия по тези географски ширини. На всичкото отгоре участниците спят в палаткови лагери. Иначе подредбата е сходна – няколко етапа с обща дължина над 600км и серизна денивелация. Каране, бутане, носене. Отбори от по двама души, които трябва да останат задружни до края. Както и в европейското състезание, напливът от участници е много голям. Тук те са разделени в общо седем категории, но най-съществените три са „Отворена мъже”, „Отворена жени” и „Отворена смесени”. Останалите четири поставят допълнително изискване за сумарна възраст на двамата участници над 80 или над 100 години. Минималната възраст за участие е 18 години.
