Trans Rockies Challenge 2006

След като писах за тазгодишното издание на маратонското ХС състзание TransAlp Challenge, не мога да отмина и неговия канадски еквивалент – Trans Rockies, проведено от 6 до 12 август. Сходството между двете прояви не е само в имената и формата – на практика те са дело на едни и същи хора – Heinrich Albrecht и Chester Fabricius. Традиционно Trans Rockies се счита за по-тежко и предизвикателно заради дивите места, през които минава трасето и по-суровите климатични условия по тези географски ширини. На всичкото отгоре участниците спят в палаткови лагери. Иначе подредбата е сходна – няколко етапа с обща дължина над 600км и серизна денивелация. Каране, бутане, носене. Отбори от по двама души, които трябва да останат задружни до края. Както и в европейското състезание, напливът от участници е много голям. Тук те са разделени в общо седем категории, но най-съществените три са „Отворена мъже”, „Отворена жени” и „Отворена смесени”. Останалите четири поставят допълнително изискване за сумарна възраст на двамата участници над 80 или над 100 години. Минималната възраст за участие е 18 години.

Първият етап бе с дължина 61км и денивелация 1225м. Случи се горещ и слънчев ден, а темпото, както може да се очаква, бе напълно състезателно, тъй като всеки желаеше да натрупа преднина пред съперниците си. С най-добро време се отличиха Андреас Хестлер (победител в предишните две издания) и неговият партньор Сиймъс МакГраф. Но преднината им съвсем не бе голяма, така че се очертаваше интересна борба в следващите етапи. При жените пък Ники Касел и Лесли Клементс успяха да избягат с цели 11 минути пред останалите.

Втори етап – 79км, 2299м денивелация. Освен с горещо време, силен вятър и умората от предишния ден, първите четири отбора, борещи се в челото при мъжете, се изправиха и срещу повреди във велосипедите си – спукани гуми, проблеми с движението и др. Това доведе до размествания в класирането и етапна победа на Трой Мисигърс и Ерик Бати пред очите на съгражданите им. Водещият тим при жените също имаше трудности, но успя да запази преднината си.

Трети етап – 109км, 2612м денивелация. Това бе един от дните, в които повечето отбори се бореха не за време, а за оцеляване. Високите температури не им помагаха особено. Разбира се, в челните редици битката продължаваше. При мъжете водачите от втория етап запазиха позицията си, а при жените отборът на Ники Касел и Лесли Клементс увеличи още повече преднината си. Същото направи и смесеният отбор на Линда Уолънфелс и Дейвид Харис.

Четвърти етап – време е за почивка или, казано другояче, „само” 94,5км с 1368м денивелация. Но при мъжете това бе и ден за поредната промяна в класирането. Водачите Трой Мисигърс и Ерик Бати очевидно не бяха във форма (което изненада всички) и изостанаха при голямото изкачване за деня. Андреас Хестлер и Сиймъс МакГраф поведоха колоната, но спукана гума ги забави и ги принуди да спринтират в края на етапа, за да успеят да излязат начело в общото класиране, макар и само с 8 секунди. Етапната победа обаче отиде при Евън Шърман и Тим Хеемскерк.

Пети етап – 107,5км, 1285м денивелация. През този ден Андреас Хестлер и Сиймъс МакГраф атакуваха уверено първата позиция и никой не можа да кара наравно с тях. Така в края на деня те имаха преднина от няколко минути в общото класиране – малко, но все пак даваща известно спокойствие.

Шести етап – 64км, 1119м денивелация. На пръв поглед един от най-лесните етапи, но с доста технични пътеки, пълни с камъни и корени. Добавете към това и лошото време и няма да се учудите, че времената съвсем не бяха намалени. Имаше и интересни обрати. Първият от тях дойде, когато водещите пет отбора при мъжете объркаха трасето. Това наложи организаторите да умуват в края на състезанието какво да правят – явно те приеха, че грешката е тяхна, защото приспаднаха допълнително натрупаните минути от времената на петте отбора. Така Андреас Хестлер и Сиймъс МакГраф запазиха напълно преднината си. Съществена промяна настъпи при жените обаче – Ники Касел пресече финалната линия сама, след като съотборничката й Лесли Клементс отпадна от надпреварата в следствие на контузия, претърпяна предишния ден. Така начело в класирането излезе отборът на Сю Бътлър и Ана Васа.

Седми етап – 51км, 1650м денивелация. Най-краткият от етапите едва ли бе най-лек, особено за водачите AАндреас Хестлер и Сиймъс МакГраф, които бяха подложени на сериозна атака от заемащия втора позиция отбор, без да могат да противопоставят пълната си мощ, защото Хестлер имаше сериозни проблеми със стомаха си. Въпреки всичко те успяха да задържат достатъчно високо темпо, така че да победят в общото класиране, макар и само с две минути преднина. Общото им време бе 27 часа, 8 минути и 44 секунди. При жените победителки станаха Сю Бътлър и Ана Васа, а в смесената категория Линда Уоуънфелс и Дейвид Харис.