От 22 до 27 август състезателният елит в планинското колоездене бе съсредоточен южно от екватора, в страната на маорите – Нова Зеландия, където в момента е краят на зимата и времето е доста по-хладно и дъждовно, отколкото в северното полукълбо. В тези няколко дни бяха излъчени световните шампиони в дисциплините спускане, крос-кънтри, 4-крос и траял, при това в няколко възрастови категории и формати. Няма да се спирам на всички стартове, а само на трите „най-големи“ – XC, DH и 4X, съответно в категориите мъже и жени.
Трасетата
Макар да не е начело в списъка на страните с най-развито колоездене, Нова Зеландия не е и абсолютен новак. Страната има един-двама известни състезатели на международно ниво, както и отлични природни дадености. Била е и домакин на кръг от Световната купа през 1997г. Подготовката за Световния шампионат през 2006г. стартира преди повече от две години. През този период трасетата за спускане и крос-кънтри бяха пробвани от не едно и две „светила“ в рамките на Първенството на Океания, бяха доизкусурявани и подобрявани. Това за крос-кънтри бе с дължина на обиколката 6км и включваше по две изкачвания и спускания, със серпентини, затревени участъци и прилични наклони. При трасето за спускане, една от основните цели е била природата да бъде засегната възможно най-малко, тъй като земята е собственост на местните маорски племена. За да не бъде пътеката прекалено бърза, на много места са били изсипани общо 16 тона камъни от местна кариера, с които са били изградени някои от техничните секции. Що се отнася до трасето за 4-крос, мнозина го определиха като едно от най-големите, най-бързите, най-трудните и най-опасни трасета в състезание от такъв ранг. То създаваше много предпоставки за обрати, сблъсъци и падания, което се потвърди и в самите стартове. Някои от паданията доведоха до сериозни травми и се чуха дори коментари, че в желанието си да осигурят зрелищност, организаторите не са помислили достатъчно за безопасността на състезателите.
4-крос, 25 август
Както вече споменах, трасето и няколко тежки падания по време на тренировките уплашиха мнозина. Част от жените се отказаха от финалните стартове, други се състезаваха, но потвърдиха, че трасето е било над възможностите им. Дори някои от мъжте имаха проблеми. В същото време многохилядната публика очакваше зрелище и го получи. Падания, оспорвани борби, хитри движения донесоха радост за едни и разочарование за други, като сред последните се нареди и миналогодишният шампион Браян Лоупс(САЩ), който не достигна до финала заради падане, предизвикано от блъсналия се в него Майкъл Марози. За разлика от американеца, основният му конкурент и фаворит за титлата, чехът Михал Прокоп, нямаше почти никакви проблеми и успяваше да се измъкне чист след всеки следващ рунд, докато съперниците му се бореха със зъби и нокти след него. Така изглеждаха нещата и на самия финал, където Прокоп се измъкна напред и спечели титлата, а след него се наредиха Роже Риндернехт (Швейцария), Гидо Чуг (Германия) и Дан Атертън (Великобритания). При жените, които не бяха много, Джил Кинтнер (САЩ), която безспорно е №1 в дисциплината през този сезон, не изненада никого с победата си, постигната без никакви проблеми. Съперничките й се подредиха както следва: Анеке Беертен (Хорандия), Анита Молцик (Австрия) и Яна Хоракова (Чехия).
Спускане, 26 август
Сам Хил (Австралия) и Сабрина Жоние (Франция) спечелиха първите си шампионски титли в категорията „елит“, което е логично продължение на кариерата им, включваща шампионски титли при юношите в предишни години и постоянен прогрес в карането и резултатите им след преминаването в групата на „възрастните“. Този резултат е интересен и с пикантната подробност, че двамата в момента са може би най-известната любовна двойка в международните състезания по спускане, а това е първата им „двойна“ победа в надпревара от подобен ранг. По пътя си към златния медал младият австралиец пребори конкуренцията на Грег Минаар (ЮАР) и сънародника си Нейтън Рени, които заеха съответно второ и трето място. Австралийците в известен смисъл се отчетоха и като най-успешния национален отбор в тази дисциплина с цели четирима състезатели в челната десятка при мъжете. Французойката пък (за която коментаторите побързаха да отбележат, че победата й е своеобразно излизане от сянката на прочутата й сънародничка Ан-Каролин Шасон) успя да надмине двете си основни съпернички през този сезон – Трейси Моузли и Рейчъл Атертън от Великобритания. Последната заслужава допълнителна похвала, тъй като успехът за нея дойде само ден след като си бе извадила ръката от рамото.
Крос-кънтри, 27 август
Това бе денят на двама състезатели – Гун-Рита Даале Флеся (Норвегия) и Жулиен Абсалон (Франция). Те спечелиха третите си поредни шампионски титли (съответно при жените и при мъжете), доказвайки класата си в последните години. Направиха го по различен начин обаче. Норвежкото чудо Гун-Рита спечели състезанието в типичния си стил – успя да се откъсне от основната група още в началото и оттам нататък просто увеличаваше преднината си с всяка обиколка. Трасето бе кално и спусканията трудни, но именно там състезателката спечели голяма част от преднината си, демонстрирайки завидни умения върху хлъзгавия терен. За второто място при жените се разрази оспорвана борба между Ирина Калентиева (Русия) и Мари-Хелен Премон (Канада). Крайният резултат бе в полза на рускинята, а канадката бе доволна и от бронзовия си медал. На Жулиен Абсалон му се наложи да води много по-тежка битка с отдавнашния си съперник Кристоф Заузер (Швейцария). Двамата дълго време се движеха на близко разстояние в челната група, като французинът увеличаваше преднината си при изкачванията, а швейцарецът наваксваше при спусканията. В крайна сметка обаче първият грабна златото, а вторият призна, че просто този ден силите му не са достигнали за победата. Бронзовият медал бе спечелен от Фредрик Кесякоф (Швеция).
