Национален шампионат по планинско колоездене 2005

Ще започна с организацията, за която е трудно да се даде еднозначна оценка. Може би е най-точно да кажа, че тя бе на различно ниво през различните дни. Обявяването на състезанието бе направено достатъчно рано, седмица преди старта се появиха и плакатите, така че в тази част всичко бе добре. В четвъртък тренировката бе силно затруднена от липсата на работещ лифт (тук вината не е на организаторите, тъй като причината за спирането на лифта бе някакво учение на ПСС) и трябва да похвалим отбора на Спринт, които приеха и други състезатели за извозване в микробуса си. Така, с немалко ентусиазъм, някои от участниците направиха тренировъчни карания още в четвъртък. Петъкът, вече с работещ лифт, бе доста по-активен, трасето бе оградено, макар и без постове, а програмата за спускането бе спазена, макар и не с абсолютна точност. Хубаво е, че никой не спря състезателите да карат и след обявения краен час 14:00. Най-големи проблеми имаше в събота, когато тренировката и квалификацията по спускане се забавиха с цели два часа, а състезанеието по крос-кънтри бе отменено (най-вероятната причина е липсата на достатъчен брой участници, което вероятно е свързано и с бойкота, за който вече стана дума). И така, съботният следобед премина изцяло в спускане, бяха поставени дюшеците и разположени част от постовете. За разлика от съботните несполуки, неделният ден протече стегнато и по график. От 9:00 чак до 11:30 имаше тренировки, стартът се забави само с половин час и всичко протече нормално. По трасето имаше още дюшеци и достатъчно постове. Редно е да кажа, че постовете можеха да бъдат и повече, което би било добре, но все пак на всички ключови места бяха разположени хора и между тях имаше чуваемост, а в повечето случаи и видимост.

Ако в организацията имаше плюсове и минуси, то трасето, по мое мнение, бе много добро! За негова основа послужи трасето на Националния шампионат 2003г., което, смятам за едно от най-сполучливите трасета, заграждани в България. Този път то бе по-късо и с много нови участъци в горната, по-технична част. Времената на участниците бяха от три и половина минути нагоре, което според мен е един от най-оптималните варианти като продължителност, особено като се има предвид че не липсваха технични участъци, даже напротив! Повечето препятствия по трасето имаха естествен произход, само в долната част имаше няколко неща, сътворени от човешка ръка. Безспорно трасето бе една от главните причини да се получи добро състезание.

Другата причина бе доброто каране на участниците. Те не бяха много на брой – 39 записани и 33 стартирали и това вероятно допринесе за сгъстяването на времената, но е факт, че имаше изненади и при мъжете, и при юношите. Единствено при жените нямаше, тъй като отново Илинида Ефтимова бе единствената дама по трасето. Карането на добри спускачи по интересно трасе е едно от нещата, които обичам да гледам, така че издържах стоически ноемврийския студ и се насладих на отличното спускане, демонстрирано от участниците. Допълнителна предпоставка за него бе доброто сцепление, което предлагаше сухата почва, на места още рохкава. Тук ще спомена и за спорната ситуация в деня на състезанието, а именно, неучастието на Калин Рахнев, един от фаворитите в група „мъже“. Той пропусна квалификацията в събота, поради което организаторите го спряха от участие в старта в неделя. Това звучи логично, но проблемът е, че в наредбата не е записана изрично задължителността на квалификационното каране, което предизвика спора дали решението на организаторите е правилно. Аз няма да го коментирам, защото от юридическа гледна точка може да се изложат аргументи в полза и на двете страни, и в крайна сметка се стига до морална оценка за правилността на решението, която всеки трябва да направи сам. Във всички случаи е жалко, че не можахме да наблюдаваме и Калин в състезанието за първото място. Хубаво е, че нямаше нито едно тежко падане, контузия или потрошено колело.

Като споменахме за първи места, ето го и класирането:

Публика не липсваше, макар и по-малобройна от обикновено, което е обяснимо предвид студеното време и настроенията у много хора. Това е поредният симптом за „кризата“ около БФПК. Най-искрено се надявам, че всички негативи ще останат за 2005г. и от тях ще бъде извлечена поука, така че да не се повторят през следващия сезон, защото това, от което има нужда нашият спорт, е активна състезателна дейност с добри състезания, а не поводи за караници и скандали! Двете състезания по спускане тази година показаха ясно, че нивото у нас става все по-високо – дано догодина състезателите ни да имат по-добри възможности за изява!