|
На 4 юни в столичния Южен парк „Веломания“ проведе традиционното си състезание по крос-кънтри. Тази година то бе за наградите на Drag и с подкрепата на Shimano, но може би най-същественото е, че проявата е част от веригата състезания, организирани от магазини Pro Bike.
Трасето на състезанието не беше ново. „Веломания“ използваха тези пътеки още преди няколко години и по мое мнение това е едно от двете най-читави трасета, които са били скроявани досега в Южния парк. Обиколката включваше изкачване по пътеката край „Монцата“ (характерното за това изкачване е, че в горната си част става все по-стръмно), спускане по една тясна криволичеща пътека, както и преодоляване на още едно хълмче, последвано от рампата, поставена от „Веломания“ още преди години. Този път обаче, за разлика от някои предишни състезания, организирани по това трасе, пътеките бяха почти сухи, което, разбира се, правеше карането различно.
За радост на организатори, публика и състезатели времето в събота беше чудесно, слънчево и топло още от сутринта. Пристигайки на мястото за старт/финал, бях посрещнат от приятна музика, звучаща от озвучителните системи, под ритъма на която всеки се подготвяше за своята част от проявата – участниците загряваха и се събираха, организаторите сновяха насам-натам, а аз се отправих на обиколка за избиране на снимачни позиции.
Скоро дойде време и за първите стартове, тези на няколкото групи деца. Преди тях се разбра, че официален гост на състезанието е и министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова, която направи проучвателна обиколка по трасето на малките, а след това се включи и в самите състезателни обиколки на децата.
Тук всъщност се получи и основното забавяне спрямо обявената програма, защото децата се записваха на място и се оказаха повече от очаквания брой. Това е единственото нещо в организацията, което би могло да предизвика критики. Иначе трасето беше маркирано добре, където беше необходимо имаше постове и всичко си вървеше нормално. Всъщност забавянето в един момент дори се превърна в плюс, тъй като много от спускачите, които отидоха да тренират над Симеоново за състезанието в неделя, след отпадането на последното се пренесоха в Южния парк и някои дори взеха участие в надпреварата там, а други просто гледаха или пробваха новия скок на „Монцата“ (но за него по-късно).
Стартовете на децата както винаги се превърнаха във важна и забавна част от надпреварата, защото малките не жалеха сили и демонстрираха желание за победа, както и добро каране. Да, колкото и невероятно да звучи, на места те направо отскачаха с малките си велосипеди, а един малчуган от по-горните възрастови групи демонстрира и слизане по два реда стъпала без да му мигне окото! Имаше и 1-2 падания и малко рев, както и умора, но доброто настроение бързо се връщаше по лицата на малките състезатели. За ентусиазма си те получиха награди, раздадени след последния старт – младежи 12-14 години. Така бе осигурена и пауза между стартовете на детските групи и по-големите, за които вече бе подготвено същинското трасе.
След паузата за награждаване на децата бе даден старта на юноши младша възраст. Последваха ги юноши старша възраст, ветерани и мъже. Във всяка от групите имаше доста участници и състезанието бе интересно, макар че борбата за първото място не беше най-оспорваната, тъй като водачите, излизащи начело още в първите обиколки, успяваха да задържат дистанцията между себе си и останалите. В най-силните групи – мъже и юноши старша възраст начело излязоха „обичайните“ заподозрени, като Боян Стойчев спечели при мъжете, следван от Жельо Стойчев и Николай Костадинов, а при юношите Игнат Синицин изпревари Петър Дачев и Християн Зарчев. Заслужава да отбележим и четвъртото място при мъжете на Калин Рахнев, един от най-добрите ни спускачи, който прояви сила и воля при изкачванията, а при спусканията беше видимо най-бърз.
След като завърши награждаването и на „големите състезатели“, последва може би най-интересната част за публиката, а именно демонстрациите на скокове от рампа. Всички със затаен дъх наблюдавахме как неколцината смелчаци (чиито брой всъщност не бе никак малък!) се засилват от горния край на алеята край „Монцата“ и излитат с плашеща скорост от рампата, приземявайки се няколко метра по-нататък. Най-много овации обраха Дидар Амин (който при един от скоковете пусна с една ръка кормилото си, а при друг направи No Footer), Росен Ковачев (който направи няколко No Footer-а на по-малкия скок), Любомир Тодоров и Коко (последният при един от скоковете си докосна с каска клоните на дървото), както и един майстор, който скачаше от голямата рампа с твърдак. За забавление на публиката организаторите направиха и своеобразно парково състезание по ХС/спускане, включващо изкачване на собствен ход до най-високата точка и спускане с три скока от рампи. След което скоковете от голямата рампа продължиха с пълна сила. Не се размина и без падания, които изглеждаха страшно, но за щастие не предизвикаха сериозни контузии и повреди по колелата.
Целият този екшън продължи чак до 17:00ч., когато повечето състезатели и гости на проявата започнаха да се разотиват, още повече, че предстоеше мач, който за съжаление не предложи толкова положителни емоции, колкото състезанието преди него.
|
