Когато през 2005 година Iron Horse пуснаха официално новата моделна гама за спускане – Sunday, тя направи истински фурор. И това не е случайно. Техническият директор на Е.13 Components, Дейв Уийгъл, си беше свършил работата по невероятен начин. Първоначалните отзиви за новия тип окачване, DW – link, бяха повече от добри и през месец Май тази година лично имах възможността да проверя, доколко слуховете за нереагираща към силите, породени при педалиране и максимално добре обираща неравностите задница, са верни.
Рамка
1. Общи технически характеристики:
Рамката е направена от алуминий 6061, доста масивно изработена, за което свидетелстват 1.5 – инчовото чело и задната 150 х 12мм ос. Размерът е 17″. Чашките са полуинтегрирани FSA Orbit IS-2 с преходници E.13 от 1.5 към 1 1/8. Ходът на задницата е 8” (203мм). Челният ъгъл е 65°, а височината от земята до центъра на средното движение е 345мм. Амортисьорът е Progressive 5th Element с възможност за настройка на скоростта на връщане (rebound), компресия при първата половина от хода (low speed compression), компресия при втората половина от хода (high speed compression), обема на cv/t камерата (чрез което се променя прогресивността) както и налягането в нея, което регулира платформата.
2. В планината:
Когато за пръв път се качих на велосипеда, първото ми усещане за задницата беше за нещо не много меко и доста бавно. Това “втвърдяване” обаче бързо започна да се разсейва и с всяко следващо каране на Витоша, колелото се раздвижваше все повече и повече. След около десетина карания задницата, респективно задният амортисьор, се разработиха напълно. Това ми даде възможност истински да усетя работата и възможностите на рамката.
Първото нещо, което отявлено бие на очи, когато човек подкара велосипеда е, че той “клати” пренебрежимо малко за такъв вид колело. Причината за това може да търсим в самото окачване (тъй като “Петият елемент” е с почти напълно редуцирано cv/t) и в начините, по които са приложени физичните закони. Така например, когато велосипедът ускорява, тежестта на колоездача се пренася назад, в резултат на което задницата се сгъва, а предницата олеква. Това сгъване може да се сметне приблизително като се вземе предвид големината на венеца (Sunday е оптимизиран за плоча с 36 – 40 зъба), тежестта на колоездача, пружината на задния амортисьор и всичко това се съгласува с размера на рамката. Определянето на сгъването дава възможност за настройване на силата на разгъване при въртене (anti squat), така че двете сили почти да се неутрализитрат. Това от своя страна позволява много по – лека компресия на задния амортисьор (която пък допълнително се постига от ниското съотношение ход на амортисьора/ход на задницата), по – мека пружина (моята е 275либри, която е за човек с тегло 65 – 70кг), както и по – добро поемане на неравностите, тъй като липсва паразитното сгъване/разгъване породено от педалирането. Тук е важно да се отбележи и още една особеност на този тип окачване -удължаването на веригата. Когато удължаването на веригата е по – голямо, то може да доведе до така нареченият “pedal feedback” или обяснено с по – прости думи: когато се въртят педалите веригата се опъва и се “опитва” да приближи задните венци “напред”. Когато разстоянието между ръбовете на задната касета и предните венци е приблизително константно, този ефект изчезва, но тъй като това разстояние се увеличава, като се сгъне задницата, веригата врътва курбелите малко назад, което се усеща в педалите. Именно това врътване назад се нарича “pedal feedback”. При някои окачвания за минимализиране на този ефект се използват допълнителни ролки (както при Canfield Brothers F1 например). При DW – link удължаването е малко, което не води до осезаем “pedal feedback”.
Важна роля за “мазната” работа на задницата играе и траекторията на задното колело. То почти през целия си ход се движи назад и нагоре като през последните 20% отива напред. По този начин велосипедът обира максимално добре малките и средни неравности като си запазва инерцията (най – добре се усеща при каране през многобройни ръбати камъни, т.нар. “каменни градини”, на англ. “Rock gardens”). Понякога е желателно и да се спира обаче. В тези случай е хубаво задницата да си остава активна независимо от терена. Това беше едно от първите неща, които исках да изпитам и след няколко нарочни спирания със задната спирачка на силно пресечен терен, установих, че задницата не само остава активна, но и се сгъва леко, което допълнително повишава стабилността.
Въпреки че колелото най – добре се “чувства” на бързи трасета с плавни завои, то остава повратливо заради късите стойки за веригата (това не означава обаче, че е подходящо и за FR, тъй като дългата база си казва думата). Особеностите на задницата (съставена от два триъгълника подсилени при върховете и изтънени в среда, за да се пести тегло, както и късите планки) го правят устойчиво на странично усукване и това допълнително допринася за якостта на рамката като цяло, а комбинацията от ниско средно движение и ниско кормило прави велосипеда изключително стабилен на скорост. Искам да отбележа обаче, че Sunday не е за всеки. Човек добре трябва да прецени какво, как и къде кара преди да се насочи към него. Избере ли го, ще имате под себе си първокласен велосипед, достоен както за кръговете от Световната купа, така и за каранията събота и неделя с приятелите.
Вилка
Rock Shox Boxxer Team
От 2005 година добрият стар Boxxer е вече с 203мм ход. Разликата в хода неминуемо ще доведе и до разлика във височината, но 20мм повече от предходния модел не са достатъчни, за да изтласкат Boxxer – a от челните места на най – ниските вилки. Теглото й също не е за пренебрегване, защото в комбинация с титановите пружини, с които я карам, допълнително се свалят около 200 грама от иначе никак не-тежката вилка.
И макар проблемите с блокирането на вилката при бърза скорост да са вече оправени, Boxxer си остава леко груба в някои ситуации. Силно разчлененият, каменист релеф на някои бързи пътеки оставя отпечатък върху състоянието на китките след спускане. За съжаление, немалка заслуга за това има именно Boxxer – а. С изключение на тези ситуации обаче, вилката има съвсем прилична работа и ако се подържа добре, се превръща в една добре балансирана вилка. Некачествените семеринги обаче пропускат доста прах и боклуци, което налага сравнително често сменяне на маслото. Силно препоръчвам да не се спазват “предписанията” дадени от Rock Shox за вискозитета, тъй като 5W в rebound – a и 15W в компресията правят вилката твърде мудна. На мен лично най – много ми допада с 2.5 и 5 съответно в десния и левия крак. Това е въпрос на вкус, разбира се и точният вискозитет се усеща само като се експериментира. Компресиите ги държа максимално отворени за по – добра отзивчивост на скорост, но това не може да компенсира “дървената” работа породена от твърдите пружини, с които идва Boxxer стандартно. Ето защо ако сте под 75 – 80кг е твърде желателно да смените пружините с по – меки.
Ниско тегло, малка височина, сравнително добра работа – това е Boxxer – една чисто състезателна вилка.
Спирачки
Hayes El Camino
Трябва да си призная, че в началото бях малко скептично настроен относно качествата на El Camino – то. Впечатленията ми от MAG не бяха кой знае колко позитивни и ето защо се съмнявах новият модел на Hayes да ми допадне. Очакванията ми за не особено мощна спирачка с недотам ергономични лостчета не се оправдаха обаче. След като El Camino – то се разработи напълно (което отне повече време, отколкото очаквах), останах доста приятно изненадан от качествата на спирачката. Тя беше далеч по-спираща от MAG/HFX – 9, за което немалка заслуга има новият дизайн на диска. След няколко дълги стръмни спускания със задоволство установих, че загубата на мощност е минимална, което допълнително вдигна мнението ми за спирачката. Новата врътка, която променя ъгъла и донякъде твърдостта на лостчето също спомага за по – добрата настройка на спирачката спрямо конкретния карач. Нов дизайн вече имат и накладките, които могат да се сменят без инструменти. И ако трябва да дам определение на El Camino с една дума, то това е баланс – баланс между спиране, охлаждане и ергономичност.
Колела
WTB Laserdisc DH
С тегло от 1080гр. за предното и 1200гр. за задното колело (във варианта с 12х150мм главина) WTB Laserdisc са едни от най – леките на пазара. Въпреки дебелината от 36мм, каплите са леко меки и не са подходящи са твърде екстремни изпълнения. Това може да има и добри страни, тъй като поне лесно се изправят като се подбият (случвало ми се е само веднъж). Самите колела са наплетени много добре. Фактът, че въпреки подбиването на каплата, колелото не се беше изкривило като цяло, говори достатъчно красноречиво. И въпреки че не се отличават с кой знае какво качество, Laserdisc са едни стабилни и леки DH колела, които са добра инвестиция за хората с по – нисък бюджет, търсещи ниско тегло и добра цена.
Курбели/средно движение
FSA V-drive Extreme/ FSA Platinum DH
Ниското средно на Sunday изисква здрави курбели, по обясними причини. И FSA V-drive Extreme са точно такива – здрави и груби. Не се отличават с кой знае какъв дизайн, но камъните най – малко това ги интересува. Интересна особеност при тях е разстоянието между дупката за педала и края на курбела, което е доста по – голямо в сравнение с другите курбели. По този начин се предпазват педалите от изкъртване, като нерядко съм се убеждавал в ползата от това допълнително разстояние. Плочата е с 40 зъба, също FSA, закрепена чрез стандартен паяк с 4 рамена. Касетата не е от най – малките – 83мм (но за сметка на това пък е от най – леките), което донякъде ограничава избора при евентуална смяна с друга. Засега обаче FSA Platinum DH се държи съвсем безотказно и като се вземе предвид съвсем приличното тегло, смятам че едва ли скоро ще ми се наложи да я сменям с друга.
Водач/башринг
Е.13 SRS
Безспорно едни от най – качествените и “бомбоустойчиви” части по велосипеда са именно водачът и башгардът. Системата на Е.13 е страшно ефективна и неслучайно си е спечелила славата на една от най – добрите на пазара. Материалът, от който е направен башринга е изключително здрав и много лек. Много пъти съм тествал устойчивостта му на удари, но един по – внимателен поглед отблизо ще е напълно достатъчен, за да се разбере, че това е последната част от колелото, която ще се спука, сцепи, изрони. През 2005 год. Дейв Уийгъл въведе нов стандарт за закрепване на водача (ISCG’05), което е крачка напред в стандартизирането на тези компоненти. Водачът на Sunday ползва именно тази система и досега не ми е давал поводи да се оплаквам. Падането, заклещването, измъкването на веригата е вече минало и в комбинация със здравия и лек башринг, системата на Е.13 напълно изключва възможността за непредвидено спиране с цел оглеждане щетите по венеца или оправяне на падналата верига.
Дерайльор/команда/задна касета/верига
Sram X-9/Sram X-9 Trigger/Sram PG-950/Shimano LX
Както при спирачките, така и към палцовата команда бях малко скептичен. Преди това винаги съм карал с въртящи се команди (GripShift) и не вярвах, че Sram Trigger ще ме грабне толкова. Но негативното ми отношение бързо, бързо се промени и само след няколко карания се убедих, че досега не съм карал толкова прецизна, ергономична и добре работеща команда. Тя просто е измислена добре. Задният дерайльор определено не пада по – долу и в комбинация с хубавото жило и броня прави скоростната система наистина приятна за ползване. На фона на нея обаче, задните венци не изглеждат никак на място. Шосейната касета PG-950 (12 – 36Т) не е от най – леките, но за сметка на това пък допълва представата за едно чисто състезателно спускаческо колело. Незнайно защо обаче веригата ни в клин, ни в ръкав е Shimano LX. Не мога да кажа, че съм много доволен от нея, защото вече ми се наложи да я скъсявам с едно звено.
Кормило/лапа
Easton Monkey EA50/Sic
Голяма роля за ниската височина на предницата на Sunday има кормилото. Издигането е минимално, което съответства с идеята, която е заложена във велосипеда. Easton EA50 не се отличава с кой знае какво тегло (около 300гр.), но за сметка на това качеството на алуминия, използван за компонентите с тази марка, е повече от добро. Същото може да се каже и за лапата, за която отдалеч си личи, че е правена с много внимание. Захващането е директно за короната на вилката посредством четири болта, което създава впечатление за нещо много здраво и сигурно. От друга страна анодизирането, както и гравирането на надписа Sic ясно заявява изящество, съчетано със стабилност и здравина.
Седалка/кол
SDG I-Fly С I-Beam
За новата система за захващане на седалката на SDG мога да кажа едно – пределно проста и лека. Всичко се свежда до един болт, чрез който се регулира ъгъл, изместване и т.н. Пластмасовата релса на седалката обаче въобще не вдъхва доверие и според мен е напълно възможно да бъде изкъртена при някой непредвиден удар. Хубавото на седалката е, че е малка и тясна и по никакъв начин не пречи на тялото да се движи свободно. Ето защо от тази гледна точка ми допада изцяло. За удобство няма да говоря, защото при всеки човек е различно, но това едва ли има и чак толкова голямо значение точно за спускането.
Гуми
Maxxis Minion SRY 2.7/Minion SRY 2.5
Minion SRY е гума, която едва ли има нужда от представяне. Качествата и са всеизвестни и в комбинация с мекия каучук (40а) става наистина страшно държаща. Предната е 2.7, което на места може би идва малко множко, но пък като цяло малцина ще останат недоволни от качествата й. Сцеплението си има цена и това е бързото износване на гумата (особено на задната), но който иска максимално добър контакт ще трябва да се примири с това.
В заключение ще бъда кратък: Iron Horse Sunday – съвкупност от мисъл, нови технологии и добри компоненти. А съединението прави силата!
