Bike Weekend 2004

Да започнем с разгласяването – състезанието бе обявено достатъчно рано, но което е по-важно – на него бе посветен самостоятелен сайт, на който своевременно се появяваше новата информация. Подобно нещо се случва за първи път в България и според мен по несъмнен начин доказа своята ефективност като средство за бързо изнасяне на официална информация. Отделно, организаторите се стараеха да отговарят на многобройните въпроси във форумите за планинско колоездене, а също така намериха начин да обявят за проявата и по някои от телевизиите.

Категориите: на пръв поглед при тях като че ли е трудно да се промени нещо, освен възрастовите граници! Но момчетата от БАС отдавна имат по този въпрос по-особено мнение, което приложиха с успех. То се нарича „клас hardtail“ и, както показва името, в него се състезаваха участници с байкове без задно окачване (имаше и няколко с двойно, които поради малко ход, лоша конструкция и т.н. бяха в тази категория). Тази нова група стана „хитът на сезона“ и привлече много хора, които иначе не виждаха смисъл от участие поради невъзможност да се борят със силната конкуренция на хора с DH байкове. Редовните читатели знаят, че в МТБ-БГ винаги сме отделяли по няколко хвалби за състезателите с твърдаци, макар да са били по-назад в класирането. Сега това е излишно, тъй като те бяха равнопоставени и се конкурираха само помежду си. Което не им попречи да дадат по-добри времена от някои „двойно окачени“.

Трасетата: бидейки направени от хора, които са се състезавали многократно, включително и в чужбина, те не учудиха никого с качеството и разнообразието си. Трасето за спускане предлагаше всичко – бързи отсечки, стръмни и технични участъци, трудни завои, няколко малки скока. Според мен то бе чудесно балансирано, така че да няма участък, който да не може да бъде преминат от състезателите, но същевременно с достатъчно места, на които по-добрите карачи да покажат какво могат и да спечелят време. Публиката бързо намери най-интересните места: първото от тях беше под лифта, където участъкът бе стръмен, с големи камъни и буци; следваше отсечката около мостчето, която предлагаше скорост и техника на едно място; по-надолу бе т.нар. халфпайп, а след него идваше бърза права, последвана от скок и друга бърза права. Надолу имаше още няколко скокчета и интересни места.

Трасето за крос-кънтри бе определено като трудно дори от хора, за които нанагорнищата често изглеждат равни. То включваше продължително изкачване с наклон, който принуди и някои от най-тренираните състезатели да бутат колелата си. Следваше технично спускане, което затрудни участниците в не по-малка степен. Обезопасяването и маркировката на трасетата бяха добри – имаше ленти по цялото им продължение, а на необходимите места дори бяха поставени стрелки, указващи наличието на по-остър и неочакван завой например. Камъни и корени, които стърчаха повече, бяха оцветени с бял спрей, така че да се виждат отчетливо. С две думи: отлична работа.

Всичко, споменато дотук, бе предпоставка за засилен интерес от страна на участници и публика, но едва ли някой очакваше толкова голям наплив от хора. По данни на организаторите броят на състезателите в трите дни на надпреварата бе 130 души, сред които и чужденци, а на публиката около 3000!!! Никое българско състезание до момента не може да се похвали с подобни числа, а най-хубавото е, че зад тях се крие не просто статистика, а хора, които проявиха смелост, ентусиазъм и съпричастие към планинското колоездене. Вероятно точно затова, когато организаторите бяха изправени пред дилемата дали да намалят броя на участниците чрез квалификация за отстраняване на по-слабите, или да пуснат всички на финала, макар и с цената на закъснения в предварителната програма, те избраха второто, за което бяха приветсвани от всички.

Що се отнася до организацията, общото мнение е, че тя бе на много добро ниво. Определено имаше проблеми със спазването на прогамата – по-точно тя не бе спазена, но това обективно нямаше как да стане при толкова голям брой участници и всички го разбраха! (Все пак досега винаги е имало около 40-50 души на спускането, а не 100!). Единственият друг проблем, за който се сещам, бе с времеизмерването в деня на квалификацията, когато някои състезатели се оказаха с объркани или разменени времена, но за финала всичко беше наред.

И така, да преминем към състезанията….

Спускането, разбира се, бе най-зрелищната дисциплина още от първия ден на тренировките. Техничните участъци, като този под лифта и „халфпайпа“, даваха възможност на състезателите да покажат както добри умения, така и способности да правят кълба, плонжове и други акробатики. В събота повечето участници вече познаваха трасето и го минаваха с добра скорост, а фотографите се надпреварваха да хванат някой готин момент. Именно при квалификацията за спускането се получи най-голямото забавяне, причините за което вече изясних.

Това забави и старта на ХС-то, което обаче по никакъв начин не попречи на състезанието в тази дисциплина. Дори напротив – въпреки следобедния час, край трасето и особено на финала имаше много повече публика, отколкото при предишни надпревари на Витоша. За това заслуга имат и допълнителните прояви, организирани край палатките, за които ще стане дума по-надолу. Стартът на ХС-то бе общ за всички категории, като всеки правеше толкова обиколки, колкото му се полагат. При жените и юношите победителите излязоха начело още в първите обиколки, така че там нямаше голяма драма. Но при мъжете нещата се развиха неочаквано, след като Николай Костадинов, който поведе убедително в първите две обиколки, отслабна физически и започна да губи време при изкачванията, където все по-често слизаше от колелото си. За разлика от него, Жеко Стойчев, бе запазил силите си и бе един от малкото, които успяха да „извъртят“ изкачването при всички обиколки. Това му донесе заслужена победа, като малко след средата на състезанието той излезе начело и постепенно увеличи преднината си. Николай Костадинов остана втори, а на трето място завърши Живко Балабанов. При жените победителка стана американката Ан Спете. Освен нея имаше само още една участничка – Мария Амзина. При юношите победителят бе очакван – варненецът Игнат Синицин демонстрираше уменията си през целия сезон и съвсем закономерно спечели и тук. Той обра овациите на публиката и с участието си в спускането (клас „hardtail“), където, за съжаление, си счупи ръката и не завърши. На второ и трето място останаха Християн Зарчев и Петър Дачев.

В неделя дойде време и за дългоочаквания старт на спускането. Не мога да не отбележа отново огромния брой участници – близо 100 души, сред които и цели пет жени! Разбира се, пуликата също бе цяла армия, въоръжена с фотоапарати, видеокамери и силни гърла. Краткият, но проливен дъжд от предишната нощ, не успя ни най-малко да развали трасето, което почти навсякъде бе сухо. Стартът бе даден с малко закъснение, което дори даде възможност на повече хора да се качат в по-горните части на трасето. Последваха повече от два часа, в които състезателите дадоха всичко от себе си, а публиката очакваше всеки следващ с нарастващ интерес. Както е известно, в спускането първите от квалификацията стартират последни, така че към края хората край лентите ставаха все по-втрещени от преминаването на най-добрите, които са в състояние да променят представата на нормалния човек за каране на колело. За съжаление някои от участниците не се спасиха от падания, но те също са част от играта.

При жените най-бързо по трасето се спусна Илинда Евтимова, следвана от Екатерина Чернова (за съжаление след състезанието тя трябваще да посети „Пирогов“, тъй като се беше контузила при едно падане още на тренировката) и Виолета Вачева. В клас „Hardtail“, където нямаше деление на „мъже“ и „юноши“, най-добро бе карането на Мартин Вачков (Mastora). На второ и трето място финишираха Иван Серафимов и Кристиян Велинов. При мъжете (клас „колела с двойно окачване“) и тази година Георги Танев даде най-добро време, следван от Калин Рахнев и Радослав Кюлджиев. Най-бързото спускане по трасето обаче бе отчетено при юношите, където Димитър Гайдов спечели с време 4:08.86, следван от Ростислав Минков и Николай Михайловски.

Официалните резултати от състезанието можете да видите ТУК.

Както споменах, организаторите бяха осигурили за публиката и други интересни занимания край финала на трасетата. Сред тях бяха демонстрациите на Dirt Jump (при това скокът беше със съвсем истински размери, каквито до скоро изобщо не бяха мислими за България) и трайъл, както и мини-състезание за представители на медиите. Всичко това допълнително затвърди усещането на всички присъстващи за два чудесно прекарани дни, изпълнени с интересни събития. Истински bike weekend!

 

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>