Да, това е най-лесният ремонт по велосипеда. Да, повечето от вас са го правили десетки, че дори и стотици пъти. И, разибра се, много от вас със сигурност няма нужда да се напъват да четат и един ред от настоящата статия. Но, въпреки всичко, има и хора, на които ще им се наложи да се заемат с гумите си за първи път. Има и такива, които макар да умеят да си ги сменят/залепят, в тази статия ще открият за себе си някои „трикове“, които ще ги улеснят за в бъдеще. Затова, който смята, че ще намери нещо интересно, да чете.
Една от причините да напиша точно сега тази статия е, че успях да спукам гума точно когато фотоапаратът беше с мен, така че заснемането на процеса си дойде съвсем естествено. Още по-хубаво е, че нещата са показани в реална среда, т.е. по време на каране, а не вкъщи. Не ,че има разлика в действията, които се извършват, но сред природата се изисква малко повече внимание за някои неща.
И така, преди да пристъпим към практическите дествия, малко предварителни обяснения и подоготовка.
Пукванията на гуми биват основно два вида:
– пробивания и срязвания, предизвикани от проникването на остри предмети като трънчета, стъкла, пирони и др. през външната гума. Дупките могат да са с най-различна големина. Понякога може да разберете, че гумата ви е спукана едва след няколко дни, особено ако трънчето остане забито във вътрешната и външната гуми, тъй като то запълва дупката, която е направило.
– Прекълцвания/прещипвания – всеки нарича този вид спукване със собсвено име, на англ. се нарича snakebite, т.е. змийско ухапване, заради двете успоредни цепки, които се получават при прещипването на вътрешната гума между каплата и ръба на препятствия като бордюри, напречни корени, остри камъни и др. такива.
Инструменти
Както почти всеки ремонт по колелото, и този се прави най-добре със специалните за целта средства.
За залепването на гумата съвсем логично се използват лепенки и лепило, както и една метална пластинка (ренде), чиято повърхност от едната страна е назъбена. Някои използват вместо нея шкурка, но според мен металното пособие е по-удачно. Лепилото и лепенките трябва да са за велосипеди (е може и за коли или мотори, ама те са по-големи и дебели, което не е добре). Не се изкушавайте да използвате други лепила или лепенки, защото резултатът може да е неприятен. Едно от основните свойства на велосипедните лепенки и лепила е разтегливостта (еластичността). То помага при напомпване на залепената гума лепенката да заеме нейната форма и да не се получават стеснявания на балона (вътрешната гума). Тези три неща (лепенки, лепило и ренде) обикновено се продават и заедно, в кутийки. Най-добре е поне първия път да си купите такъв комплект, след което само да го допълвате при изчерпване на някоя от съставките му.
За монтаж/демонтаж на външната гума е най-добре да се използват т.нар щанги (лявата снимка). Те са със специална форма, като в единия си край са направени така, че да се пъхнат лесно под борда на гумата и да я извадят, а в другия си край имат кукичка за закачване към спиците. Има стоманени, алуминиеви и пластмасови щанги, като последните се срещат най-често. По принцип избягвайте да използвате стоманени, защото с тях може да нараните алуминиевите капли. Щангите не са никак скъпи – има ги в комплекти с лепенки и лепило за нищо и никакви 5лв., така че едва ли има оправдание за евентуалната им липса сред инструментите ви. Никое друго пособие не е толкова удобно за вадене на гуми, колкото тях.
Ако все пак, поради някаква причина нямате щанги, можете да използвате някои заместители. Например от дръжките на някои четки за зъби се получават добри пособия. (средната снимка) Аз все още ползвам едно такова наред със щангите. Друг вид самоделка-заместител са лъжиците (по-точно дръжките им) – ако не сте сигурни дали материалът им е по-мек от алуминия, най-добре ги облепете с няколко пласта тиксо/изолирбанд, за да предпазите каплите си от нараняване.
Не използвайте остри и ръбати предмети като отвертки, шестграми и др. подобни! С тях много лесно можете да съсипете каплата си, да пробиете вътрешната гума, че дори и себе си да нараните. Дори когато сте насред пустошта, нямате нито щанги, нито някой от заместителите им (което по принцип не бива да допускате да се случва!) и т.н., пак потърсете друг вариант – например малък гаечен ключ, макар че и той е опасен за каплите и гумата, но не толкова, колкото предметите на дясната снимка.
Демонтаж на гумите
1. Свалете колелото и го поставете на земята, по възможност на меко.
2. Осигурете си някаква постелка, върху която да слагате всички дребни неща, които ще използвате или извадите. Всяко от тях може много лесно да се изгуби, след което да се чудите къде да го търсите.
3. Започнете работа от този край на гумата, който е срещу вентила (най-далече от него). Стиснете външната гума и пъхнете щангата под борда й.
4. Напънете със щангата (както се прави с всеки друг лост) и изкарайте малка част от борда на гумата извън каплата. При някои гуми/капли (особено тези за спускане) може да се наложи да приложите доста сила. Именно там, ако има нужда, може да се прибегне до алуминиеви или дори стоманени щанги. След като сте извадили част от външната гума, закачете края на щангата с кукичката към най-близката спица. По този начин фиксирате нещата, за да продължите работата си по-нататък.
5. Вземете втора щанга и повторете т.3 и 4 на около 10-15см. от вече извадената част на борда. При някои гуми това е достатъчно, за да освободите цялата гума, при други може да се наложи да използвате дори и трета щанга. Ако нямате такава, ще трябва да действате с втората, като в този случай всяко следващо изваждане на борда трябва да става близо до предишното (около 5см), за да не се „затвори“ гумата, докато вкарвате щангата за пореден път.
6. Плъзнете едната щанга между борда на гумата и каплата, докато освободите напълно едната страна на външната гума. Това се прави само с пластмасови щанги, иначе може да повредите каплата. Ако не, става и с ръце, но по-бавно и внимателно.
7. Повдигнете с едната ръка борда на гумата откъм вентила, а с другата хванете вътрешната гума и издърпайте частта с вентила извън каплата.
8. Продължете да вадите вътрешната гума, докато я свалите напълно.
9. Напомпайте извадената гума, за да видите къде е дупката. В домашни условия е най-добре да я потопите в леген с вода и да гледате откъде излизат мехурчета. В планината, ако дупката не е голяма, е най-лесно да обходите гумата с ръце, сякаш я галите, но от разстояние (около 1см). Когато усетите лек полъх върху дланта си, вижте къде е пробойната.
10. Като намерите дупката или цепката, трябва да я отбележите с химикалка например. В планината, ако нямате нещо за писане, просто тръкнете мястото на дупката с рендето няколко пъти, за да го намерите после по-лесно.
11. Наложете вътрешната гума спрямо външната, по същия начин, както е била вътре в нея, за да може да проверите по-внимателно за останали трънчета и др. тази част от външната гума, която е при дупката на вътрешната.
12. Разбира се, нужно е да проверите и цялата гума за заседнали трънчета. Прокарайте ръка от вътрешната й страна и ще усетите, ако има нещо остро. 
Лепене на вътрешна гума
1. Започнете с обработка на мястото на спукването с рендето. Стремете се дупката винаги да бъде в средата на обработения участък, който пък трябва да е малко по-голям от лепенката, която възнамерявате да използвате. Правете триещи движения поне в четирите основни посоки. Целта на това занятие е да почисти гумата и да направи повърхността й по-грапава. И двете неща водят до по-добро „хващане“ на лепилото.
За протриването на гумата, както и за лепенката по-късно, ще ви трябва стабилна и гладка подложка. Можете да използвате каквото има в района (отрязани дънери, гладък камък), някоя от тръбите на колелото си, коляното си и т.н.
2. Изсипете 1-2 капки лепило, най-добре директно върху дупката.
3. След това размажете лепилото с пръст, докато покриете целия обработен участък. Ако не искате да се цапате с лепило, или пък ако ръката ви е мръсна (прашна, мазна или нещо друго), размажете лепилото направо с помощта на тубичката.
4. Оставете лепилото да изсъхне, т.е. да не е течно на пипане и на външен вид. (Възможно е в инструкциите към лепенките или лепилото ви да пише друго, тогава следвайте тях, макар че всички упътвания, които съм срещал досега, изискват лепилото да изсъхне). Не се плашете – така то ще хване по-добре.
5. Отстранете станиола от лепенката. Не пипайте долната (лепящата) страна на лепенката с ръце – дръжте я за найлончето.
6. Поставете лепенката върху обработения участък и я натиснете силно и плътно. Стремете се дупката да попадне в центъра й. За по-големи дупки използвайте лепенки с голяма площ.
По принцип не е добре да се лепи лепенка върху лепенка, т.е. да се застъпват, но в краен случай това може да се направи. Например ако сте спукали гума в планината и дупката е съвсем близо до стара лепенка, може да се наложи застъпване на новата и старата. В такъв случай се уверете, че найлончето на старата е махнато и сложете малко повече лепило при застъпването.
7. В продължение на 1-2 минути притискайте силно лепенката, правейки триещи движения с палците си. В домашни условия можете да я стиснете с щипки за няколко минути или да я удряте с чук. В планината вместо чук можете да използвате подходящ камък (объл, а не остър). Възможно е в инструкциите към лепенките или лепилото да пише притискането да трае дори 10 минути, макар че при повечето залепването става моментално.
8. Следва напомпване на гумата – както за проверка, така и за да се завърши процесът на залепване. При по-качествените лепенки найлончето може да се махне още в този момент. При останалите е хубаво да го направите при някое следващо вадене на гумата.
Особености при лепене на прещипани гуми (snakebite)
Ако цепките са по-големи, ще трябват по-големи лепенки и малко повече лепило върху самата дупка. Въпреки това, при по-некачествена лепенка или лепило и по-голям разрез е възможно с течение на времето лепенката да се раздуе (образува се нещо като пъпка – подутина пълна с въздух на мястото на дупката, която постепенно става все по-голяма, докато накрая лепенката „цъфва“ и имате отново спукана гума).
Срещу раздуването на лепенките някои хора използват каноколит. Слагат го точно и само върху разрезите, за да ги затворят, а отгоре слагат нормални лепило и лепенки. В интерес на истината този метод действа, но други го отхвърлят заради липсата на еластичност при каноколита.
Монтаж на гумите
1. Преди да пристъпите към слагането на вътрешната гума, трябва леко да я напомпате. Това ще намали вероятността да я прещипете с щангата или да я усучете, докато я слагате. Също така проверете външната гума за останали в нея трънчета и др. подобни.
2. Слагането започва откъм вентила. Дръпнете борда на външната гума с едната си ръка колкото се може по-нагоре. С другата си ръка мушнете вентила през отвора в каплата и подпъхнете вътрешната гума под външната.
3. Вкарайте вътрешната гума във външната по цялото й продължение.
4. Отново се преместете при вентила. Този път го избутайте нагоре, почти да не се показва. Така ще позволите на борда на външната гума да влезе по-лесно, без да си пречи с основата на вентила.
5. Вкарайте частта от борда на външната гума при вентила под ръбчето на страничната стена на каплата. След това изтеглете вентила надолу (да се показва), като по този начин основата му ще застъпи борда да гумата и ще му пречи да излезе (макар да няма такава опасност точно тук).
6. Започнете да прибирате борда на гумата в каплата, напредвайки едновременно от вентила наляво и надясно. Колкото повече се отдалечавате от вентила, толкова по-трудно ще става. От време на време можете да се връщате назад и да уплътнявате борда към каплата – по този начин ще си освободите и малко допълнителна хлабина.
7. Най-трудно става накрая, в последните 15-30см. При гумите за ХС обикновено е възможно да бъдат вкарани изцяло без помощта на инструменти. При тези за спускане това е много трудно. На снимката е показано как се прави без инструменти – хващате здраво външната гума и я извивате силно на другата страна, в случая надолу, докато с палците натискате невлезлите краища на борда към каплата. Ако вкарването е много трудно, ще трябва в тази последна част да напредвате много бавно – понякога буквално сантиметър по сантиметър и направо могат да ви заболят ръцете. Освен това трябва да внимавате докато вкарвате борда отляво да не се измъква този отдясно.
При гуми, чиито борд трудно влиза на ръка, може да приложите и друго – да започнете монтажа срещуположно на вентила и да го завършите при него. Тогава ще можете да се възползвате максимално от „падината“ в профила на каплата, т.е. в завършващата фаза, като започнете да натискате външната гума, бордът ѝ ще влезе в по-ниската част на каплата и ще освободи малко хлабина към незатворената част от гумата. Доста по-лесно обаче е просто да използвате щанги. 
8. Другият начин е отново с щангите. Прави се горе-долу обратното на това при ваденето. Едната щанга се оставя „за контра“, т.е.да държи единият край на борда да не се измъква (но този път щангата не се закача за спиците, а се бодва между борда и каплата). С една от ръцете си държите другия край на борда. С другата ръка подпъхвате щангата между борда на гумата и каплата и я обръщате, с което вкарвате гумата в каплата. При по-малки гуми ще е достатъчно да го направите веднъж, както е показано на снимката. При някои гуми за спускане може да се наложи дори и с щанги да вкарвате борда малко по малко, например по 5см.
9. След като сте вкарали изцяло борда на гумата в каплата, минете по цялата гума, притискайки я където трябва, за да легне хубаво в каплата. После започнете да я помпате. Проверявайте често дали гумата е права и добре легнала.
Ако откриете неравно лягане на гумата (следи се дали линията над борда е успоредна на ръба на каплата), изправете го. Хванете гумата с ръце, опитвайки се да я извиете на другата страна. Например, на снимката е открито неравно лягане отдясно – гумата се хваща и се опъва нагоре и наляво – опитвате се да издърпате борда нагоре. В някои случаи ще се наложи доста да си поиграете по този начин.
Още няколко съвета
Пукането на гуми зависи от много фактори, някои от които могат да бъдат избегнати. Ето какво можете да направите по въпроса:
На първо място, гумите ви трябва да са добре напомпани. Най-общо задните трябва да са „като камък“, а предните може да са малко по-меки, за да осигуряват по-добро сцепление, но все пак достатъчно твърди, за да не се спраскат от остри камъни, напречни корени и др. подобни, преминати с по-висока скорост. При гуми с размери до 2.3 обикновено е добре налягането в задната гума да е поне 3 бара, но най-добре 3.5 или 4 бара, в зависимост от теглото на колоездача. В предната – около 2,5 – 3 бара. При големите DH гуми (с размери 2.5 – 3.0) при същата твърдост „на пипане“, налягането ще е по-ниско, примерно около 2-2.5 бара за отзад.
Научете се да преминавате остри напречни препятствия с олекотяване на предницата и задницата в момента на преминаване на съответното колело през тях. Така ударът няма да е достатъчно силен, за да спраска гумата. Ако владеете качването на бордюри с оли, още по-добре!
Винаги слагайте бандажна лента на каплата – тя изолира дупките за спиците и краищата на ниплите от вътрешната гума. Ако нямате „истински“ бандаж, можете да използвате и 1-2 слоя изолирбанд, дебело тиксо или нещо подобно. Ако сте си купили ново колело, задължително проверете дали производителят е сложил бандажна лента – ако не е, поправете този пропуск.
Ако карате агресивно или сте по-тежки и т.н., потърсете си подходящи гуми – с усилени стени и защита срещу спукване.
Когато лепенките върху вътрешната ви гума станат повечко, е време да я смените. Според някои дори гума с 1-2 лепенки вече е за смяна, но това е малко пресилено. Ако не друго, тя може да се държи като резервна. Станат ли обаче лепенките повече от 5-6, значи трябва да си купите нова.
Когато поизтъркате повече някоя от външните си гуми, рискът от проникване на остри неща се увеличава. Затова най-добре я сменете – не само ще се радвате отново на добро сцепление, но и ще си спестите труд и време за лепене на гуми.
Винаги когато можете, си носете и резервна вътрешна гума в планината. Това ще ви спести няколко минути на пътеката и лепенето ще остане за вкъщи, където удобствата са по-големи.
Носете достатъчно лепенки, така че да можете да услужите и на някой от спътниците си.
