Едва ли е нужно да обяснявам колко важен компонент са спирачките, всеки от вас го знае. Затова е необходимо те винаги да са в изрядно състояние и добре регулирани, така че да работят надеждно и безотказно.
Понастящем V-образните спирачки са най-разпространените в България. Затова статията се занимава именно с техния реглаж.
Различните видове дискови спирачки също набират популярност, но при тях обикновено е нужна статия за всеки отделен модел, така че за момента нямаме възможност да се занимаем с тях. За щастие, когато ги купувате от магазина, към тях би трябвало да има подробно описание за монтажа и реглажа им, към което именно трябва да се обърнете.
Както и в другите технически статии, и тук се налагат няколко уточнения:
1. В статията е показан реглаж на такива V-спирачки, които са с накладки на резба (на винт). Те са по-разпространените и по-хубавите. Все още се срещат и спирачки, чиито накладки не са на резба, а се фиксират чрез система от шайби, стягащи ствола на накладката, като тези шайби се завиват с гайки (или гайка и шестогран). Техният реглаж също ще бъде засегнат, но засега без снимки. Той не се отличава много от другия, просто работата е малко по-неудобна.
2. В следващите редове разглеждам само на реглажа на спирачките, не и техния монтаж. В последния няма нищо сложно – просто нанизвате челюстите на спирачката на рогцата на вилката и ги притягате с болтовете. Желателно е да намажете рогцата с тънък слой грес, за да може след време по-лесно да свалите спирачките. До рогцата на вилката има едни дупчици, в които трябва да влезе краят на пружинката на спирачката. При някои вилки има само една възможност, т.е. една дупка, при други има три. Ако са три, пробвайте на коя дупка в челюстите ще се чувства съпротивлението на пружината, но без да е твърде силно. В общия случай правилната дупка ще е средната.
3. Почти всички спирачки, купени от магазин, би трябвало да се продават с опаковка, включваща и инструкции за монтажа и реглажа им. Много от тези инструкции ще съвпаднат с казаното по-долу, но ако има разминавания, най-сигурно е да следвате упътването към спирачките.
4. Има много различни подходи при реглажа на V-спирачките. Резултатът, който се цели, е един и същ, но последователността от действия за постигането му може да е различна. Тук съм разгледал предпочитаният от мен начин, като няма да пропусна и другите варианти.
Устройството на V-образните спирачки е сравнително просто. Те се състоят от челюсти (рамена), които се набождат на рогцата на вилката и накладки, които се прикрепват към тях. Чрез дъгичката жилото се свързва с едното рамо, а към другото се притяга директно (най-често с болт и плоскости, които хващат жилото).
Накладките на резба са различни видове:
1) такива, при които гумичката е неразривно свързана със ствола на накладката – като се изтърка докрай, се сменя цялата накладка. 2) такива, при които гумичката е отделно от ствола и се слага в специално легло, притягайки се чрез малки, но здрави телчета. Като се изтърка, сменяте само нея, а не цялата накладка. С подобен дизайн са по-скъпите накладки.
Накладките също така могат да са симетрични и асиметрични. При първите краищата на накладката са на равно разстояние от ствола, един вид той е в центъра. При вторите стволът на накладката не е в средата, от него до единия край (предният) разстоянието е по-късо.
Накладките биват и с различна дължина. При равни други условия по-дългите би трябвало да са по-добри, заради по-голямата площ, но както знаете, доброто спиране зависи и от спирачния материал на наклдаките, от самата спирачка, от състоянието на каплите и от други фактори.
На ствола на накладката има няколко шайби. Две от тях са конусни – чрез тях накладката се мести под ъгъл в различни направления. Другите две са вдлъбнати от едната страна, където контактуват с конусните, и прави от другата. Останалите два елемента са притягаща гайка (прилича на капачка и е за шестограм) и една тънка шайбичка, която стои между нея и външната права шайба. Защо описах толкова подробно това, което можете и сами да забележите без никакви усилия? Вижте долните снимки:
Конусните шайби са средните. Забележете, че другите две шайби са с различна дебелина. Стандартно те са разположени така, както е показано на лявата снимка, т.е. по-дебелата е откъм гумичката на накладката. Нестандартно обаче можете да размените местата на двете шайби, т.е. да сложите тясната отвътре, а широката отвън. Това е възможно ако каплата ви например е много широка, за да не стоят раменете на спирачката твърде разтворени. Освен това, ако първоначално настроите спирачката с тънката шайба откъм гумичката, впоследствие, като се изтърка накладката и сте отвили регулатора на спирачното лостче докрай (виж по-долу), но въпреки това я усещате мека, можете да размените двете шайби, което ще приближи гумичките до каплата и ще ви позволи да втвърдите спирачката си, без да издърпвате жилото.
Ако каплите ви са по-тесни и не позволяват накладките да се монтират с малката шайба откъм гумичката (защото тогава рамената ще са много събрани), като се износят гумичките, ако не желаете да компенсирате износването с жилото (което пак би събрало рамената по-близо), можете да сложите най-тънката шайбичка между вътрешната шайба (дебелата) и гумичката (вместо между затягащата гайка и външната шайба) – по този начин ще приближите накладките към каплата с повече от 1мм (общо), което не е толкова малко, колкото ви звучи.
Във всеки случай, стандартната подредба на шайбите върху ствола на накладката е като на лявата снимка, и ако обстоятелствата не налагат друго, придържайте се към нея.
И така, монтирали сте рамената на спирачките върху рогцата на вилката. Още преди да сте закачили жилото към тях, можете да сложите накладките и да ги притегнете съвсем леко и на око, колкото да седят успоредно на каплата на нивото на спирачния й борд. Оттук започва реглажът на спирачките:
1. Спирачното лостче има регулатор за опъна на жилото. Той е много важен, чрез него можете фино да приближавате и отдалечавате накладките от каплата, като по този начин правите спирачката по-мека или по-твърда. Като го отвивате, жилото се натяга, накладките се доближават до каплата и спирачката хваща в по-горната част от хода на лостчето, т.е. става по-твърда. Обратното става като навивате регулатора по часовниковата стрелка. Регулаторът на жилото е и основното средство за компенсиране на изностването на накладките, до момента, в който сте го отвили толкова, че не можете повече да ги приближавате чрез него.
Като стана дума за спирачни лостчета, имайте предвид, че те се различават. Повечето съвременни лостчета са именно за V-образни спирачки, като някои от тях стават и за старите спирачки тип „кантарче“. Възможно е обаче някои от вас да са с лостчета само за „кантарчета“. Разликата е в издърпването – лостчетата за V-спирачки при едно и също движение издърпват жилото повече, отколкото тези за „кантарчета“. Оттук и следващата разлика – ако имате V-спирачки, а сте с лостчета за кантарчета, накладките ви трябва да са по-близо до каплата, което не е болка за умиране, но се налага колелата ви да са в изрядно положение, иначе ще се търкат в накладките.
2. Аз обикновено започвам реглажа с отвиване на регулатора за жилото. Ако лостчето е за „кантарчета“, както е в случая, отвивийте регулатора малко повече от половината. Ако сте си с лостче за V-спирачка, отвиване до средата стига. След един-два реглажа на спирачките вече ще можете сами да прецените колко точно е най-добре да отвиете лостчето, според това дали искате спирачките ви да хващат по-високо (твърди) или по-ниско (меки).
3. Идва ред да стегнете жилото към спирачката. Сега ще разберете защо преди малко отхлабихте регулатора (т.е. натегнахте жилото). Отхлабете затягащия болт, който хваща жилото, изтеглете жилото с клещи толкова, че накладките да опрат в каплата (или да са най-много на 1мм от нея) и, придържайки рамената толкова разтворени, затегнете хубаво жилото.
С други думи на този етап челюстите трябва да са толкова разтворени, че накладките да се допират до каплата. Впоследствие, члез завиване на регулатора на жилото при лостчето, ще го отхлабите, т.е. накладките ще се отдалечат достатъчно от каплата (но това се прави след като се настроят накладките). Следователно, в т.2 трябва да отвиете регулатора с толкова, с колкото се очаква после да го навиете, така че накладките да се отдалечат достатъчно от каплата ви и спирачката да бъде толкова мека, колкото желаете.
Забележка: За това колко да бъдат разтворени челюстите може да има специални указания в упътването към спирачките. Ако можете, спазвайте ги. За мен идеалното разстояние между горните краища на рамената при повечето спирачки е около 90мм. Но невинаги е възможно тази мярка да бъде спазена – ако каплите са по-тесни, вероятно ще се наложи разстоянието да е по-малко. Виждал съм дори случаи, при които рамената са толкова затворени, че започват да приличат на обърнато V.
4. Още на този етап от работата проверете дали двете рамена на спирачката са симетрично разтворени спрямо каплата. Ако челюстите са накривени наляво или надясно, ще трябва да поработите с винтчетата за регулиране на пружинките (при някои модели спирачки това не са винтчета, а съвсем малки шестограмчета). Навивайки винтчето (по часовниковата стрелка) отдалечавате рамото от каплата, а отвивайки го (обратно на часовниковата стрелка) приближавате челюстта до каплата. Следователно, ако например спирачката е накривена наляво, трябва да отвиете малко винчето на лявото рамо и да навиете това на дясното.
Забележка: Нормално, ако каплата ви е добре центрирана и накладките на спирачката опират в нея, рамената трябва да са симетрични. Но ако каплата ви не е центрирана, тогава спирачката ще е изместена и ще се наложи да я оставите накривена или да си центрирате каплата (което е по-добрият и правилен вариант).
5. Ако рамената са разтворени симетрично (или пък не могат да бъдат в това положение заради каплата), започнете да гласите накладките. Има няколко положения, за които трябва да следите:
– накладките трябва да са фиксирани така, че при допира с каплата спирачните им повърхности да прилепват към нея плътно и равно във вертикално положение, а не да са под ъгъл например.
– гумичките имат леко извита форма, която съответства на извивката на каплата – следете за това съответствие и няма опасност да обърнете накладките. Като гледате накладката отстрани, тя трябва да следва окръжността на каплата и никой от краищата на гумичката не трябва да е по-надолу или по-нагоре от другия.
– в зависимост от спирачния борд на каплата и от големината и формата на накладките е въпросът за това на какво разстояние трябва да са горните ръбове на накладката и на каплата. Правилото е, че горният край на гумичката трябва да е с 1мм по-ниско от горния ръб на каплата, но това не винаги е възможно при капли с по-нисък спирачен борд, така че правилото не е абсолютно. Ако пък бордът е особено висок, можете да нагласите накладката дори още по-ниско.
– в хоризонтално (надлъжно) направление можете да фиксирате накладките по два начина:
1) плътно и равно прилепващи към каплата, т.е. успоредни на нея;
2) под ъгъл към каплата (вдясно), т.е. в предния край гумичката да е по-близо (с около 1мм) до каплата, отколкото в задния. Това се прави, за да се намали скърцането. Най-лесният начин да нагласите накладките по този начин е показан на лявата снимка горе – навийте едно ластиче около гумичките и регулирайте спирачките без да го сваляте.
За да регулирате накладките, направете следното поотделно с всяка от двете: притиснете гумичката плътно към каплата (ако сте сложили ластичета, задният край няма да се допира) и я нагласете така, че да отговаря на предписаното по-горе. След това затегнете здраво шестограма на ствола на накладката с едната ръка, като в същото време с един от пръстите на другата притискате рамото/накладката към каплата, а с друг (и) я поддържате отдолу така, че да не се извърти от натягането (т.е. да следва извивката на каплата и да не се накриви спрямо нея).
6. Като затегнете накладките, те би трябвало да опират в каплата или да са толкова близо, че тя да не може да се върти. Затова е време да отхлабите жилото, т.е. да навиете регулатора при лостчето докрай (по часовниковата стрелка). Това ще отдалечи накладките от каплата достатъчно.
7. Проверете дали сте доволни от твърдостта на спирачките. В това отношение всеки има лични предпочитания. Универсалната рецепта е максималното спиране да се получава към средата на хода на лостчето, но наистина само от вас зависи как да си настроите спирачките, за да са ви удобни.
Ако въпреки навиването докрай на регулатора на жилото спирачката ви е все още твърда, можете да отпуснете съвсем малко жилото директно откъм рамото, което го държи – обикновено 2мм решават проблема напълно. Стиснете с клещите жилото на 2мм от мястото, където то излиза от рамото, отхлабете затягащия болт достатъчно, за да може рамото, под действието на пружината, само да се придвижи към клещите и, когато това стане, затегнете отново жилото.
8. Проверете отново дали рамената на спирачките и накладките са симетрични спрямо каплата. Лесно ще установите противното, ако едната накладка е по-близо до каплата от другата. Оправете ги чрез винтчето за реглаж на пружинката. Възможно е каплата ви да бие и да опира в някоя от накладките, въпреки че са симетрични спрямо нея. Тогава може да се наложи да ги настроите асиметрично, но най-добре е да си изправите каплата (защото ако накладките не са на равно отстояние от каплата, вероятно ще се износят неравномерно).
Забележка: При по-евтините спирачки често се случва пружинките да не отговарят адекватно на реглажа, който се опитвате да им направите с винтчетата. Тогава работата ще стане малко по-нервна и пипкава, но след достатъчно опити с винтчетата и от двете страни, би трябвало да се справите с положението.
9. Ако сте направили всичко дотук, можете да регулирате и отдалечеността на лостчето от ръкохватката. Не всички евтини лостчета дават възможност за това, но хубавите имат винче или шестограмче, с което да извършите този реглаж. Например, ако ръцете ви са по-малки, трябва да приближите лостчето към кормилото, за да го достигате по-лесно. Забележете, че това изместване на лостчето по нинакакъв начин не се отразява на накладките и тяхното положение спрямо каплата.
Забележка: Реглажът на отстоянието на лостчето от ръкохватката не се прави при всяко настройване на спирачките, а само при смяна на лостчето. Щом веднъж сте намерили удобното за вас положение, останете с него. Както вече разбрахте, отдалечеността на лостчето не оказва влияние върху твърдостта на спирачката и положението на накладките.
Дотук описах предпочитания от мен начин за регулиране на V-спирачки. Ето и няколко други варианта:
– много хора при регулирането на спирачките си не допират накладките до каплата, а ги фиксират от разстояние и на око. При това положение можете да подходите към регулатора на жилото при лостчето по два начина: или да го навиете докрай по часовниковата стрелка, ако след реглажа смятате само да опъвате жилото, за да компенсирате износването на гумичките; или можете да го отвиете до средата – така ще можете чрез него фино да донастроите твърдостта на спирачките. След това фиксирайте жилото към рамената на спирачките, като разтворите последните толкова, че накладките да са на около 2мм от каплата (всяка от тях). После фиксирайте накладките и, ако трябва, регулирайте твърдостта на спирачката чрез жилото. За мен този начин на реглаж е по-труден, най-вече в частта с прецизното настройване на накладките.
– ако до вас има втори човек, който да ви помага, можете да започнете реглажа по някой от горните начини, а като стигнете до фиксирането на накладките, помощникът ви да стисне здраво спирачното лостче, с което ще долепи накладките плътно до каплата (внимавайте гумичките да следват линията на каплата) и ще създаде много по-голямо противодействие на опитите на накладката да се извърти вследствие затягането на шестограма. Така за вас осттава само да стегнете накладките, като все пак е добре да ги държите с ръка, за да не се изместят.
Що се отнася до V-спирачките с накладки без резба, те обикновено се стягат чрез два болта – единият се държи за контра, а другият се навива. Тези два болта в краищата може да са с шестограм или с шестоъгълник/гайка. Държейки контра, вие пречите на накладката да се измества, но това невинаги е ефективно. Затова описаният тук начин за реглаж според мен е най-подходящ и за този тип спирачки: първо си оставяте място при регулатора на лостчето за отпускане на жилото. След това регулирате накладките, опирайки ги плътно в каплата, защото така е най-лесно. Накрая отпускате жилото и сте готови!
Това е в общи линии реглажът на V-спирачките, макар че има още много подробности, засягащи конкретни по-скъпи или по-евтини модели. За щастие тези спирачки са сравнително прости механизми и дори да попаднете на нещо несрещано до момента, лесно ще откриете за какво служи и как да го нагласите.
Поради важността на този компонент, спирачките редовно трябва да бъдат проверявани:
– за износване и разместване на накладките – например ако гумичката се изтърка напълно и се покаже металът отдолу, може сериозно да се износи спирачната повърхност на каплата. Ако пък накладките се разместят и започнат да трият във външната гума, последната може да се скъса.
– за разкъсване на жилата – излишно е да уточнявам какви са последиците от скъсано жило на спирачка, нали?
– за протриване на тази част от дъгичката, която се застопорява в скобата на рамото – при евтините спирачки често дъгичката се чупи точно там, което просто ви оставя без спирачка, понякога в много неподходящ момент!
Възможни са и други повреди: изкривявания, счупване на пружинките и т.н., но те се срещат по-рядко.
Пожелавам ви винаги отлично спиране!
