На изложението Интербайк 2003 в Лас Вегас една от марките, чиито продукти привлякоха силно вниманието на медиите за планинско колоездене, беше Astrix. Тази компания е сравнително нова и, както се досещате, прави само няколко модела, насочени към клиентите, търсещи най-високо качество, нови технологии и готови да платят цената за всичко това. В каталога на Astrix за 2004г. има 4 модела – ние ще ви запознаем с три от тях – тези, които са със задно окачване.
Подобно на останалите по-малки производители, собственикът на компанията – инженерът Раян Керъл – разчита да привлече потребителите към продуктите си с някои по-различни технически решения. Едно от тях са тръбите, използвани за рамките, с екзотичното търговско име Mobius. Те са направени от алуминий 7005, имат правоъгълен профил със заоблени краища, но най-голямата им особеност е вътрешното пресовано „ребро“. Вдясно се вижда как изглежда схематично разреза на една такава тръба. Реброто има подсилваща роля и позволява стените на тръбата да са по-тънки от обикновено, без от това да се губи здравина.
В окачването също има какво да се види – използвани са два нови подхода (Astrix в момента очакват издаване на патент за тях), чиито благозвучни наименования за пред публика са Motolink и Parallel Control Arms (РСА). Да започнем от второто – това е ставна система на окачване, която на пръв поглед много прилича на четириточковите системи от типа на FSR. Внимателният преглед обаче разкрива, че тук ставите, макар и 4 на брой, са разположени различно. Две големи стави са поставени съответно в близост до средното движение (долна) и на долната тръба (малко пред и над предните плочи), а с другите две стави на практика ушите за задната ос са закачени към стойките на седалката и веригата (при обикновените четириставни системи в тази област има само една ос). Ако трябва да се изразя малко по-особено, бих казал, че долната част на окачването напомня обикновена четириставна система, а горната прилича на единично люлеещо се рамо, към което е прикачен и амортисьорът. Разбира се, подобно описание не е съвсем коректно, но факт е, че системата сякаш има две главни оси – долна и горна. Цялостната подредба на ставите осигурява вертикален път на задното колело при сгъване нагоре. Освен това мислените линии, свързващи горните и долните оси, винаги остават успоредни на линията на веригата. Според Astrix така окачването противодейства на силите, породени от педалиране, и усилията на колоездача се предават само към задното колело. За съжаление обясненията свършват дотук – или им се доверявате, или не. Все пак, ако си припомним урока по действие на окачването, изнесен от Canfield Brothers, и го приложим тук, ще се получат интересни и смислени неща. Нарочно по-горе споменах, че окачването сякаш има две главни стави – долната е под линията на веригата, което би трябвало да означава клатене на окачването при педалиране. Да, но другата основна става е над линията на веригата, т.е. би трябвало да пречи на клатенето. В крайна сметка мислената главна ос изглежда също е над линията на веригата, което решава нещата в полза на не-клатенето. Ако окачването на Astrix наистина е толкова добро, колкото твърди създателят му, то ще е поредният пример за ефективността на т.нар. системи с паралелни връзки (такова е и окачването на Canfield Brothers).
Що се отнася до Motolink, това е една мини ставна система, чрез която задният амортисьор се свързва към горното рамо на окачването и към долната тръба на рамката. Основните й функции са две: прави действието на пружината прогресивно и изолира задния амортисьор от някои директни натоварвания, като по този начин се удължава живота му. Следователно, ако прибавим и ставите на Motolink към останалите четири, ще се получи една наистина внушителна бройка. Разбира се, главните стави са с капсуловани лагери.
След тези подробни обяснения, нека видим и двата „мускулести“ модела на Astrix. Първият носи името Havoc и е направен за „яко блъскане“. Геометрията му е оптимизирана за състезания по спускане, макар че и фрийрайдърите ще останат не по-малко доволни. Ходът на окачването е 9 инча (около 220мм) – за „обслужването“ му се грижи заден амортисьор Stratos El Jefe с отделен резервоар, който се прикача към седалковата тръба и реглаж на компресията при бърза и бавна скорост, твърдостта на пружината и връщането. Други полезни подробности са плаващото ухо за дискова спирачка, ушите за рейки за стандарта ICSG, задната главина с ос 150х12мм (без машинка), сменяемото ухо за задния дерайльор и т.н.
Моделът Huckster изглежда значително по-лек и същевременно достатъчно здрав, за да понесе тормоза на фрийрайдърите. Той е с ход 190мм, заден амортисьор Maniotou Swinger и може да се използва както с преден дерайльор, така и с обтегач за стандарта ICSG. Задната главина тук е с обикновена ос с машинка.
За крос-кънтри е предназначен моделът Solo. Той включва само Motolink, но не и РСА – ставното окачване е заменено с люлеещо се рамо, закачено на голяма ос с капсуловани лагери. Задният амортисьор е Fox Float, а ходът на окачването е 115мм – достатъчен знак, че рамката е предназначена не за състезателно ХС, а за по-скоро за тези, които често се натъкват на груб терен или мислят по-малко при спусканията.
Струва си да погледнете по-подробно сайта на Astrix.
За контакти:
http://www.astrixsports.com/
