Репортаж от състезанието по ХС в Южния парк, София

На 19 октомври 2003г. в Южния парк в София се проведе състезание по крос-кънтри, което беше предназначено само за любители. Това ще рече, че в него не бяха допуснати състезатели по шосейно колоездене, които се занимават професионално с велосипедизъм. За сметка на това някои от най-добрите БГ състезатели по крос-кънтри присъстваха, което бе гаранция за интересна надпревара с достойни борби за челните места. За съжаление, много малко хора споделиха в ролята на публика усилията на участниците, тъй като времето, което през цялата седмица бе дъждовно и студено, бе запазило лошотията си и за неделния ден.
След този кратък преглед, нека да започна и по-подробния си разказ. Това е второто състезание за годината, организирано от Веломания, отново в Южния парк. Безспорно парковете не са идеалното място за стартове по планинско колоездене, но въпреки това организаторите и този път се бяха постарали да използват колкото се може повече от пресечения терен в близост до старта (който от години е при рампата за скейтборд), за да бъде постигнато добро ниво на трасето. Последното бе почти същото като напролет, с нелеко изкачване покрай „Монцата“, последващ равен участък по тясна асфалтова алея и спускане по криволичеща пътека с хубав наклон. Към тези основни участъци бяха добавени 20-тина метра изкачване по едно малко възвишение в равната част на парка, спускане по стръмния склон на същото и една дървена рампа (в стил North Shore), която беше дълга около 4м (2 нагоре и 2 надолу). Трасето в сухо състояние би било интересно, но не и трудно като настилка. Ала дъждовете през седмицата и особено този в деня на състезанието превърнаха терена в истински ужас! Калта на места беше дълбока повече от 10см.

За по-малките състезатели бе подготвено съкратено трасе с малко изкачване по асфалта и спускане по пресечен терен. Последното също си струва да се отбележи, защото включваше дори един кратък участък (2-3м) с наклон поне 15 градуса, последван от почти обратен завой надясно (вж. вляво). По-нататък следваха още отсечки, които макар и равни, представляваха за най-младите участници по-голямо изпитание, отколкото асфалтираните паркови алеи. А и не забравяйте, че беше кално!

В неделя в 10:00 часа на старта имаше доста хора, но почти всички бяха състезатели, плюс малко техни приятели/роднини за подкрепа и някой друг „дъждоустойчив“ като мен. Причината е ясна – всички, които вероятно бяха станали в неделя с намерението да наминат към Южния парк да гледат надпреварата, още по-вероятно си бяха останали вкъщи, защото небето не обещаваше нищо друго, освен дъжд. Участниците се бяха събрали около палатките на организаторите, кипяха приготовления и т.н., а най-малките вече загряваха, защото техният старт щеше да открие състезанието. Валеше, и това предизвика забавяне на откриването с около половин час, което се пренесе във всички стартове, но организацията бе отлична във всяко друго отношение. По продължение на трасето бяха разположени множество постове, на които също не им беше лесно в студа и влагата. Допълнителна задача за организаторите бе да координират действията си с организаторите на един благотворителен маратон, чиито маршрут на две места пресичаше трасето на състезанието. Разбира се, нямаше никакви проблеми и усложнения с маратонците – и двете мероприятия си протекоха гладко.

Първа на старта застана петгодишната Малина Христова, чиито велосипед беше със спомагателни колела. Тя направи обиколка само по асфалт с придружител, за да не се изгуби по трасето.

След нея стартираха децата от 6 до 8 години, за които това далеч не бе първото сътезание. Слушайки ги малко по-късно, останах наистина впечатлен от забележителното спортно мислене, което са развили тези малчугани в последните 1-2 години. Както отбелязах, те за първи път бяха изправени пред трасе с повече пресечен терен, при това съпроводени от дъжд, но условията нито ги уплашиха, а още по-малко ги спряха!

Групите от по-големи деца също караха по съкратеното трасе, показвайки не по-малък спортен дух от предишната група. Те направиха и повече обиколки. Междувременно дъждът беше поспрял, но само колкото да предизвика лъжливи надежди за оправяне на времето. Малко по-късно капките отново започнаха да се сипят, при това в още по-големи количества.


Първи по дългото трасе стартираха юношите-младша възраст и жените, които направиха по три обиколки. Може би тук е мястото да отбележа, че за първи път видях толкова много дами като участнички в едно състезание. Още в групите на децата имаше по едно или повече момичета (вж. резултатите по-долу), а групата на жените включваше цели пет състезателки! Така вече е по-добре!
Християн Зарчев – 1-во място при юноши-младша възраст

Георги Радев – 1-во място при юноши-старша възраст

Юношите-старша възраст и мъжете направиха най-много обиколки – по пет. За тях трасето бе и най-трудно, т.е. най-разкаляно. Имаше немалко участници, чиито колела просто спираха от насъбралата се кал между арката на вилката, гумата и спирачките. Добре поне, че за тяхното каране публиката се бе увеличила малко, така че имаше кой да ги окуражава, най-вече около рампата.

Жельо Стойчев – 1-во място мъже

През първите две обиколки Любомир Тодоров и Николай Костадинов бяха плътно един зад друг, сменяйки непрекъснато местата си. Към средата на състезанието обаче Николай успя да набере преднина, която запази до финала, завършвайки на 2-ро място при мъжете. Любо е трети.

Състезанието завърши с групата на ветераните. По данни на организаторите , общият брой на участниците от всички групи е бил 92 души!
Състезателите получиха рекламни фланелки на Shimano, както и наградите си, разбира се. И този път първенците в групите от юноши-младша възраст нагоре, както и в групата на жените, получиха награди с парично изражение, но не в брой, а във вид на талони, даващи право да закупят продукти с марката Shimano до съответната стойност.


Ето го и класирането в различните категории:

ВЕТЕРАНИ:

1. №25 Константин Симов – София

2. №32 Цветан Гьонов – Враца

3. №59 Ясен Свитков – София

4. №23 Валери Георгиев – София

5. №83 Станимир Гюров – Исперих

6. №82 Димитър Балански – Исперих

МЪЖЕ:

1. №34 Жельо Стойчев – Казанлък

2. №33 Николай Костадинов – Стара Загора

3. №37 Любомир Тодоров – Velomania Workteam

4. №36 Иван Георгиев

5. №35 Петър Николов

6. №81 Емил Шукадаров

ЮНОШИ – старша възраст:

1. №8 Георги Радев – София

2. №68 Стилян Атанасов – София

3. №17 Григор Тодоров – София

4. №73 Александър Тоцев – София

5. №26 Петър Евстатиев – София

6. №2 Иван Кисьов

ЮНОШИ – младша възраст:

1. №100 Християн Зарчев – Казанлък

2. №61 Петър Дачев – Велико Търново

3. №46 Михаил Владимиров – София

4. №53 Николай Кирилов – София

5. №68 Дочо Дочев

ЖЕНИ:

1. №21 Ан Спейди – Американски колеж Сф

2. №29 Мария Митрофанова – Велико Търново

3. №28 Цветина Николова – Враца

4. №31 Нора Маринова – Velomania Workteam

5. №52 Елена Димитрова

ДЕЦА:

6-8г.:

1. Михаил Стоянов

2. Вистор Кузов

3. Димитър Димитров

4. Кристиян Митов

5. Никола Стоянов

9-11г. момчета:

1. Захари Петров

2. Александър Пенев

3. Михаил Томов

9-11г. момичета:

1. Александра Кузова

2. Радина Пенева

12-14г. момчета:

1. Атанас Матеев

2. Иван Маринчев – Исперих

12-14г. момичета:

1 Станислава Динкова – Исперих

2 Доника Александрова – Исперих

3 Антоанета Стойкова – Исперих

Velomania Workteam и Емил Шукадаров


Калта принуди много състезатели да спускат този стръмен склон по необичаен начин, със или без тяхно желание.

Димитър Балански (56г.) бе най-възрастният състезател. Тук той позира с DH байка на Любо Тодоров
 

Освен надпреварата, за присъстващите имаше и други интересни неща, най-вече под палатката на организаторите, където бяха изложени продукти на Shimano, както и две колела. Едното от тях бе моделът на Drag за спусканe, оборудван с Marzocchi Shiver и Shimano Saint. Най-новото обаче беше Drag Behemoth с новата си вилка Marzocchi Drop-Off Triple. Тя е с въздушна пружина, 150мм ход и външен вид, който не може да подминеш току-така. Почитателите на този модел може да се увеличат догодина, защото такава качествена вилка в комбинация с масления заден амортисьор с по-мека пружина от досегашната правят Behemoth-а много по-хубаво колело. За да може, въпреки чудесното Marzocchi отпред, цената на байка да остане около 1100лв., някои от другите компоненти са заменени с по-евтини – например командите и дисковите спирачки, които вече не са хидравлични, а механични – Shimano BR-M475. Според мен обаче тези промени са напълно оправдани – Behemoth-a в нови одежди наистина е много приятна гледка!


снимки: Драгомир Кузов – „Веломания“, Любомир Ботушаров