Национален шампионат по планинско колоездене 2003

Последните четири дни на изминалата седмица, макар и обикновени за повечето хора у нас, и още по-обикновени за света като цяло, бяха важни и нитересни за нас, планинските колоездачи в България, защото от 25 до 28 септември 2003г. се проведе Националния шампионат по планинско колоездене. За втори път той включваше в рамките на един уийкенд състезания и по крос-кънтри, и по спускане. Спонсори на проявата бяха магазини „Da-Da“ и сладкарници „Лучано“.

Много неща се случиха за първи път на тазгодишните състезания и за всички тях ще стане дума в следващите редове, но нека започнем хронологично. А това означава първо да спомена за трасето за спускане, което бе подготвяно в продължение на две седмици преди състезанието (точно покрай подготовката му се появиха и първите слухове за шампионата) и на практика бе съвсем ново. Вярно е, че много от участъците си бяха от старото трасе, но поне половината от дължината му се състоеше от нови отсечки. Нещо повече – за първи път трасето не разчиташе само на природни образувания, а включваше изкуствено направени препятствия: започваше се със скока на поляната под „Бай Кръстьо“; по-надолу имаше малък пад (около 1-1,20м.), а скоро след него идваше и един много стръмен участък (той майче е бил замислен като висок пад, но не знам дали някой изобщо го е скачал, може би защото приземяването е на равно върху пътя, а не е с попивка). В долната част на трасето имаше вираж и дървен скок (рампа), а малко преди финала имаше нещо като скок (повече приличаше на купчина пръст), вираж, малък скок и три напречни рабра. Много бяха интересни и новите участъци в гората покрай лифта, сечащи напряко главната пътека със серпентините. Всичко това може да бъде обобщено с няколко думи: трудността на трасето определено бе повишена в сравнение с предишните състезания над Драгалевци и това е много добре! Летните горещини и суша, които сякаш нямат намерение да се оттеглят скоро, допринесоха за това трасето да бъде сухо и рохкаво, на много места се караше буквално в дълбока прах и камъни, при това по доста стръмни наклони. Освен трудно, трасето беше и „спънато“ – имаше само един-два бързи участъка в истинския смисъл на думата. За сметка на това завоите и тесните отсечки между дърветата изобилстваха. Като цяло смятам, че трасето беше хубаво и предизвикателно и допадна на повечето състезатели. Мнозина от тях не харесаха някои от препятствията, смятайки ги за зле направени или за излишни, но трасето беше това и всички трябваше да го минат по най-добрия начин, но който са способни.

Трасето за крос-кънтри според първоначалната информация беше същото като миналата година, а това ще рече доста тежко и като дължина, и като терен за спускане. В последния момент обаче то беше изменено. Честно казано, нямах възможност да го обходя цялото, за да видя дали и какви са промените от 2002г., но по някакъв начин (или чрез скъсяване на трасето, или с повече асфалт и по-малко пресечен терен при изкачванията) то беше станало по-бързо, което стана съвсем ясно и от времената на състезателите, сравнени с резултатите от миналата година. Нагоре имаше и такива участъци, които свалиха почти всички състезатели от байковете им. И този път в долната си част пътеките за спускане и крос-кънтри съвпадаха – дори само това достатъчно добре показва, че нанадолната част от обиколката за ХС не беше лесна и изискваше добри умения в управлението на байка, така че състезанието не можеше да бъде спечелено само с добра физическа подготовка. Това даде известно предимство на планинските колоездачи пред гостуващите шосейни състезатели, което е съвсем нормално и необходимо в едно ХС състезание по планинско колоездене.

В трасето за крос-кънтри бяха включени участъци, които караха повечето състезатели да слизат от колелата и да бутат по стръмния и буксуващ терен. Имаше обаче и такива, които успяваха да щурмуват подобни отсечки успешно.

За организацията на състезанието, както обикновено, не може да се говори еднозначно. Имаше и добри, и лоши неща. Подготовката на трасето за спускане например безспорно е сред добрите. Но обяваването на състезанието определено стана доста по-късно в сравнение с миналата година. За сметка на това пък плакатите през 2003г. бяха повече от всякога. Стартответе и в двете дисциплини закъсняха с около 1 час, най-вече заради проточилите се преди тях тренировки по спускане, които по програма бяха от 9 до 11ч, но реално състезателите започваха карането в 11ч. и го приключваха към 12ч. Хубаво е, че в събота и неделя районът около Драгалевския лифт бе затворен за автомобили, освен тези на състезатели, организатори и т.н., които влизаха с пропуски и нямаха причини да се притесняват дали ще има къде да оставят возилата си. Към плюсовете на организацията на състезанието трябва да добавим и неща като раздаването на сандвичи на състезателите в четирите дни, любезното предоставяне на информация за резултатите на „любопитковци“ като мен, подготвената програма с участието на Део и група Д2 и др.

Първите два дни (четвъртък и петък) бяха предназначени за тренировки и в двете дисциплини. В петък организаторите определиха и местата на постовете и обезопасиха трасето с дюшеци по дърветата (лентите бяха сложени още от сряда).

В събота първо се проведе квалификацията по спускане. В този ден вече имаше и хора край трасето, макар и не много на брой.


Награждаване крос-кънтри мъже

Награждаване крос-кънтри младежи

Награждаване крос-кънтри жени

Николай Костадинов – 1-во място при мъжете в крос-кънтрито

Следобяд стартираха състезателите по крос-кънтри. Всички участници в дисциплината потеглиха заедно, но всяка от трите групи правеше различен брой обиколки: жените – 4, юношите – 6, а мъжете – 8. Състезателите бяха общо 24, като трима не успяха да завършат поради технически неизправности или други проблеми. Победители станаха Николай Костадинов при мъжете, Стилян Атанасов при юношите и Мария Митрофанова при жените (за съжаление те бяха само две). Струва си да се отбележи, че тази година състезанието по ХС събра като публика повече хора от миналата, което се видя най-ясно при награждаването. Това е чудесно, защото участниците в тази дисциплина заслужават не по-малко уважение от смелите спускачи, въпреки че спускането безспорно е по-атрактивно за гледане.


Стилян Атанасов – 1-во място крос-кънтри юноши

Мария Митрофанова – 1-во място ХС жени

Жельо Стойчев – 2-ро място при крос-кънтри мъже

Живко Балабанов – 3-то място ХС мъже

Георги Радев – 2-ро място ХС юноши

Владимир Астарджиев – 3-то място ХС юноши

За първи път в бългаско състезание по планинско колоездене участваха и чужденци. Гостите бяха от Румъния (където наши състезатели ходиха да мерят сили два пъти през тази година) и се надпреварваха в дисциплината спускане, чието начало бе дадено в неделя по обяд. Румънските състезатели бяха двама (на снимките), а други двама или трима бяха край трасето, за да ги окуражават. Макар мнозина да смятаха, че чужденците ще бъдат затруднени от техничното ни трасе, Стоица Сербан и Джордж Станила всъщност се представиха отлично, давайки 2-ро и 4-то времена при мъжете. За участието си обаче те получиха грамоти, а не медали, тъй като не са български граждани, а само такива могат да бъдат носители на националната титла.


Двамата румънци
 

Георги Танев – 1-во място при мъжете в спускането

Както казах, трасето тази година определено беше по-трудно от предишните, но това не попречи да се получи наистина оспорвано състезание. Трудността беше добре дошла за многото талантливи състезатели да покажат на какво са способни. И, макар никой да не успя да застраши първото място на Георги Танев (най-добро време от всички състезатели – младежи и юноши), стана ясно, че дори той ще трябва да очаква сериозна конкуренция в следващите години, тъй като за следващите места и особено за челната тройка при юношите борбата беше много оспорвана. Може би най-успешният дебют на това състезание бе за Димитър Гайдов, който даде най-добро време при юношите и второ време от всички, само на 10 секунди след Танев. Митко наистина успя да възхити много хора с карането си, затова нека приеме и нашите поздравления! За съжаление тази година DH състезанието остана без дамско участие. Може би затова край трасето имаше засилено женско присъствие.


Димитър Гайдов – 1-во място в спускането при младежите

Награждаване на победителите в спускането при мъжете

Победителите в DH при юношите

Николай Титев – сребърен медал при мъжете в спускането

Любомир Тодоров – бронзов медал в DH мъже

Боян Табаков – 2-ро място в спускането при юношите

Мартин Симеонов – 3-то място при юношите в DH

Резултатите от двете дисциплини можете да видите ТУК.

Не само Жоро Танев и Митко Гайдов, но и всички останали състезатели определено имаше кого да впечатлят. И тази година публиката беше многобройна и подкрепяща. Най-голямата агитка (цяло стълпотворение от наблюдатели) беше при отсечката с виража и дървената рампа (на снимката вдясно се вижда броят на хората около 1 час преди старта, впоследствие те се увеличиха около два пъти!). Тя не само беше една от най-интересните и лесно достъпните, но и предлагаше отлична видимост и разнообразие от участъци, на които спускачите имаше какво да покажат. Множеството надаваше оглушителни викове при преминаването на всеки състезател и участниците отвърнаха на тази подкрепа с добро каране и желание за победа (пък била тя и в чисто личен план).

След преминаването на Георги Танев страстите се пренесоха към финала, където първенците бяха наградени и аплодирани от публиката. Поредното МТБ зрелище приключи , показвайки ясно, че ни очакват все по-интересни състезания, защото нивото и на техниката, и на състезателите беше по-високо от всяка друга година досега!

Специални поздравления за Симеон Стоилов, който е най-добре класиралият се състезател с колело без задно окачване. Симо летеше надолу по трасето в типично свой стил и завърши девети при мъжете.

Похвала и аплодисменти заслужават и всички останали състезатели, които дръзнаха да се спуснат по тежкото трасе с байкове без задно окачване или с почти разпадащи се машини, като някои от тях успяха да изпреварят дори съперници със 100% байкове за спускане.
Още един поздрав и за Любомир Тодоров, който за пореден път взе участие и в двете дисциплини, а това означава непрекъснато натоварване през целия ден. Любо постигна пето място в спускането при мъжете (трето сред българите, т.е. бронзов медалист за 2003г.) и седмо място в ХС-то.

За много от читателите на МТБ-БГ сигурно ще е интересно да видят с какви байкове се спускат най-добрите. Ето ги колелата на първенците в спускането:

Най-екзотично на българска почва сякаш изглеждат байковете на Георги Танев, Радослав Кюлджиев, Боян Табаков и Димитър Гайдов. Те са Orange DH 222 и не се продават в България – марката е английска и с такова колело се състезава Стив Пийт. Рамката му е монококова, от алуминий 6061 Т6, с масивно единично люлеещо се рамо, окачено на капсуловани лагери. Това е по-скъпият вариант на 222, със заден амортисьор Progressive 5th Element и с плаващо ухо за дисковата сипрачка отзад. Пластината, на която се закачва амортисьорът, може да се мести в няколко позиции, което се отразява на геометрията на байка. Челният ъгъл достига до 64 градуса! Ходът на задното окачване е 218мм. Макар че колелото на пръв поглед изглежда нечупливо и с всеки следващ това усещане се затвърждава, 222 е един от най-леките състезателни DH байкове, което е допълнително предимство. Останалите компоненти на 222 се състоят от вилка Rock Shox Boxxer Team, спирачки Hope, капли Mavic D321, гуми Maxxis Hihg Roller, движение Shimano XT с курбели Race Face и, забележете!, заден дерейльор Shimano Dura Ace (това е високият клас за шосейно колоездене). Целият байк Orange 222 (в този му вариант) струва 3700 английски лири.

Николай Титев и Мартин Симеонов бяха на борда на Giant DH Team (в суматохата пропуснах да снимам колелата им , но в оригиналния си вид те изглеждат така), модел 2002г. Рамката е с 210мм ход и особена система на окачване, която намалява потъването при педалиране и е взаимствана от мотокроса. Разбира се, както всяко колело на повече от 1 година, тези на Ники Титев и Мартин Симеонов са преоборудвани по техен вкус. Ники е с нов Rock Shox Boxxer, гуми Maxxis Minion DH Super Tacky и дискови спирачки Magura Gustav M, а този на Марто е с вилка DNM USD-180, чудовищни гуми Nokian Gazzaloddi 3.0 и много други различни части от базовия модел, тъй като колелото е сглобявано само от рамка, а не е купувано като готов байк.

Подобно е положението и с байка на Любомир Тодоров – Dragomir Diesel или, казано по-разбрано, DH моделът на Drag. Рамката е с ход до 200мм, с четириточкова система на окачване и множество настройки, включително и на тръбата за седалката. В магазините това колело се продава или само като рамка, или с монтаж Shimano Saint, но байкът на Любо е по-скромен – движението и спирачките са Shimano XT, вилката е Marzocchi Shiver, а гумите са Nokian Gazzaloddi. Скромен, но способен!

За съжаление много от участниците, и то такива с шансове за по-предно класиране, претърпяха технически злополуки, които значително намалиха успеха им. Знам, че в едно състезание няма място за „ако“ – резултатите са такива, каквито са! И все пак, тези момчета зслужават не само поздравления, но и обяснение за това какво им се случи, та не можаха да покажат всичко, на което са способни. Затова няколко думи и за тях:

Радослав Кюлджиев, шампион на България за 2002г. и с второ време при мъжете на квалификацията, скъса веригата си на 300-400м. от старта. Това го принуди да мине цялото трасе без верига, включително дългия равен участък, където Радо се е избутвал с крака. Не стига това, ами след скока от рампата и едната му ръкохватка изпаднала, така че до края Радо държал кормилото директно за метала! Излишно е да ви казвам колко неудобно е това. Въпреки всички тези беди, Радо успя да завърши на седмо място при мъжете, на 50 секунди след най-доброто време на Георги Танев.

 

 

Боян Митов, който на квалификацията даде четвърто време при мъжете, при това карайки с навехната китка, счупи задния си амортисьор буквално на няколко десетки метра след старта(вж. снимката горе). Това го лиши от всякакъв шанс да продължи.

Арсени Ботушаров (част от екипа на МТБ-БГ в качеството си на мой любим и единствен брат), който завърши на шесто място при мъжете в квалификацията, спука гума в средната част на трасето, което му докара падане и солидно забавяне в почти всеки участък. Въпреки това той завърши състезанието, включително скачайки от дървената рампа, на 20-то място.

Иван Иванов с трето време от квалификацията при юношите бе споходен от лошия късмет да си счупи рамката на последната тренировка преди старта (тази в неделя сутринта). Това беше гаден номер на съдбата, тъй като Ванката цяло лято усилено тренираше за това състезание и резултати определено имаше! Разбира се, веднага се намериха приятели, които да му услужат с друго колело, но то беше много далеч от неговото и като възможности, и като геометрия и изобщо! Ванката успя да се класира на шесто място при юношите.

Александър Илиев, който беше шести при юношите на квалификациите (можеше да е и по-напред, само че се наложи да изчака спусналият се преди него състезател, когото застигна), на финалното спускане претърпя две падания на верига и едно негово падане вследствие на тях. След забавянето си, той остана на девето място при юношите.

Вероятно и други състезатели са били споходени от лош късмет, но за тях просто нямаме информация.

На всички тях искам да кажа: браво момчета! Всички видяхме, че сте добри, така че ще ви гледаме с интерес и догодина!

Както и миналата година, и сега смятаме да направим една или повече по-големи галерии със снимки само от състезанията. Фотографиите вече започнаха да пристигат, но няма да откажем още. Всеки, който е направил добри снимки и иска да ги сподели с читателите на МТБ-БГ, е добре дошъл да го направи. Все пак, имайте предвид, че поради очаквания голям брой снимки, нашият екип ще подбере само най-хубавите от тях, т.е. едва ли ще публикуваме всичко, което ни изпратите.


текст: Любомир Ботушаров; снимки: Любомир Ботушаров, Николай Николов, Светослав Петков, Ясен Митев (Screambikes)

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>