Обикновено се чудя с какво точно да започна разказа за определено състезание, но в случая с надпреварата по крос-кънтри на 31 май, организирана от „Веломания“ и община „Триадица“ с финансовата помощ на верига от бензиностанции „Темпо“, не е така. Защото през 2003г. състезанието в Южния парк, София, се проведе по изцяло ново трасе. Трудно ми е да кажа, че новото трасе е по-добро от старото или обратно – според мен те са равностойни като трудност и техничност. Но след няколко години състезания по едни и същи паркови алеи и пътеки, тази промяна наистина заслужава похвала, тъй като внесе неочаквано разнообразие в традиционната надпревара в Южния парк.
Единственото общо между старото и новото трасе беше пътеката покрай „Монцата“ (това е стръмната алея към входа на Правителствена болница). Преди там беше основното спускане, а сега по същия склон бе изкачването. Едно нелеко катерене, особено в крайния участък, където, достигнали края на запасите си от енергия, колоездачите трябваше да щурмуват най-стръмната отсечка. След това ги очакваше права асфалтова алея с лек наклон надолу, от която на едно място имаше отклонение почти в обратна посока по една игрива криволичеща пътека с прилично стръмен наклон надолу. По нея беше основното спускане, след което предимно по алеи и равни пътеки се стигаше до старт/финала. Преди това обаче имаше допълнително предизвикателство – пътека, която се изкачваше нагоре със стръмен наклон, след което се спускаше отново на алеята.
В този си вид трасето би могло да предизвика удоволствие у всеки състезател, стига условията да бяха нормални. Но повечето от вас сигурно помнят, че преди 31 май, сам по себе си прекрасен слънчев ден, в продължение на почти две седмици почти всеки ден валяха проливни дъждове. В резултат на това пътеките бяха кални и трасето се превърна в истинско изпитание за участниците. По нанагорнищата те трябваше къде с бутане, къде с каране да преодоляват буксуването – особено на най-стръмните участъци тези, които ги преминаха без слизане от колелата, се брояха на пръсти. При спускането пък се искаха наистина добри умения, за да можеш хем да избегнеш срещата с околната дървесно-храстова растителност, хем да спечелиш време (или поне да не изгубиш преднината си). Всичко това беше предпоставка за едно добро ниво на състезанието, т.е. това не беше старт, който може да се мине само с издръжливост и силни крака – нужни бяха и добри умения в управлението на байка.
Стартовете започнаха по програма малко след 10:00 часа, но….завършиха с около 1 час по-рано. Това изненада дори и организаторите и може би най-сериозната критика трябва да е именно в тази насока. Не, че подобно избързване е много фатално – от гледна точка на публиката то определено е по-добро от забавяне, но, за съжаление останаха няколко души, които искаха да участват в старта при мъжете (последния), само че когато дойдоха за него, той вече беше започнал. Лично аз си обяснявам несъответствието с предвиденото време поради промяната в трасето – може би в този вариант то е по-кратко и се минава по-бързо от предишното, което да е довело до по-бързо завършване на каранията в отделните категории. Към това може би могат да се добавят и други причини, но така или иначе, към 14:00 часа състезателните обиколки в последната категория бяха приключили.
Първите няколко старта бяха за децата в 4 възрастови групи. Те караха по съкратен вариант на трасето и направиха по три обиколки. Както винаги при детските стартове, беше много забавно да гледаш с какъв хъс малчуганите се впускат в надпреварата, как се радват след финиширането и с какво удоволствие получават наградите и медалите си. Всички в тези групи заслужиха овациите на публиката. И нека им пожелаем да продължават в същия дух!
За следващите стартови групи може да се каже най-вече това, че във всички тях първенецът се откъсваше напред още в началните обиколки, а борби имаше само за следващите места. Първите места бяха заети от: Кристиян Зарчев (при юноши младша възраст), Кристиян Йотев (юноши старша възраст), Николай Минев (мъже любители) и Даниел Пенчев (мъже елит). При дамите за съжаление имаше само две участнички – по-бърза беше Цветомира Цоцова, а втората храбра състезателка бе Мария Радева. Разбира се, по-добре две, отколкото николко, но продължавам да се надявам, че все някога ще видим и по-масови стартове при жените. Класирането в отделните категории можете да видите тук.
Ще напомня отново, че, може би за първи път в България, наградите в повечето групи бяха парични, плюс предметни. Както съм отбелязвал и преди, това внася елемент на професионалност в състезанието, т.е. участниците полагат усилия, чрез които могат да спечелят пари. Освен това смятам, че така е много по-изгодно за наградените, тъй като ще използват спечеленото за нещо от което се нуждаят. Един приятел например, класирал се на трето място, моментално намери приложение на парите, които заслужи.
След награждаването по програма трябваше да има Dirt Jump демонстрации. За съжаление идеята за това начинание не успя да се реализира и вместо това имаше една малка рампа, изхвърляща леко нагоре, като приземяването беше на равното, без попивка. Липсата на Dirt Jump разочарова мнозина, докато други решиха да се възползват от това, което има в момента и изпробваха рампата, правейки по няколко скока. За съжаление не можах да снимам нито един от тях, тъй като фотоапаратът ми беше в невъзможност да се справи с подобна задача.
Още нещо, с което ще запомня това състезание, е кръвожадността на комарите в парка. Предполагам заради дъждовете, се бяха навъдили много от тези неприятели на човека, които, по думите на един приятел, бяха цели врабчета! Т.е. съвсем се бяха ояли, но въпреки това искаха още! Затова няма и снимки от спускането – като отидох в района на нанадолната пътека, където растителността беше особено буйна, армията от летящи кръвопийци ме подложи на атака, каквато съм виждал само във военните филми, при което аз отстъпих и отидох при изкачването да си правя слънчеви бани.
И така, поредното състезание в Южния парк, София, завърши със своите победители, положителни моменти и критични бележки. Независимо от последните, организаторите безспорно заслужават похвала – не само затова, че организираха надпреварата (както е известно, в България състезанията са достатъчно малко на брой, за да приветстваме всяка подобна проява), но и защото се постараха да въведат някои новости (например новото трасе, но най-вече паричния награден фонд). И за състезателите, и за публиката, остава да се надяваме да има повече състезания, за да може едните да се доказват и развиват, а другите да се забавляваме. В тази връзка ще отбележа, че Веломания имат намерение да организират поне още едно състезание през тази година, вероятно през есента, така че им пожелавам да успеят да изпълнят замисъла си! Ще съобщя също, че на 15 юни ще има състезание във Велико Търново, за което очаквам допълнителна информация.
Оттук нататък продължавам разказа си със снимки (с автори Любомир Ботушаров и Пламен Петков):
В първата обиколка при изкачването винаги се образуваше плътна колона от драпащи нагоре колоездачи….
….някои от които караха, а други бутаха байковете си – на кой както му е по-лесно.
Както сами можете да се убедите от тази снимка, дори и при най-малките спортният дух беше голям!
Даниел Пенчев от клуб „Г.Одрински“ – Габрово спечели старта при мъже елит.
Този завой, намиращ се почти в края на изкачването, беше препъни камъкът за много от състезателите. След него следваше най-стръмната част. Той бе и една от най-сухите части на трасето, тъй като слънцето го печеше отвсякъде.
Първенецът при юноши-старша възраст – Кристиян Йотев – наистина ми взе акъла! Това момче и на най-стръмните участъци въртеше като по инерция. На снимката той щурмува последният, най-стръмен участък от изкачването, на който повечето състезатели слизаха още от първата обиколка….
…. а тук се готви да задмине друг състезател, когото е настигнал с една обиколка!
След като финишираха, най-малките участници се сбраха на едно място, за да получат целувки от родителите, да обменят състезателен опит и да позират пред желаещите да ги запечатат на лента (или на цифрова памет, както в моя случай )
Стартът на юноши-старша възраст
Това е част от калта, полепнала по колелото на един от състезателите само след една лека тренировъчна обиколка на трасето.
Както е нормално, когато се съберат повече планински колоездачи на едно място, все се намира поне един майстор, който да покаже нещо интересно. Като например каране на заден баланс със свалено предно колело. Браво! Имайте предвид, че човекът направи в това положение две обиколки на района на старт/финала с няколко доста остри завоя…..
Награждаване при:
деца 4-5г.
деца 6-8г.
деца 9-12г. (вляво момчетата, вдясно единственото момиче)
юноши младша възраст
юноши старша възраст
жени
мъже-любители
мъже-елит
