Днес е 1 април. Не ви лъжа! Можете да проверите в календара.
Какво значение има това? Голямо. Магазините могат спокойно да обявят 100% намаление и да са спокойни, че стоката им няма да свърши на петата минута. Можете да разкажете на приятелите си как при последната си екскурзия в САЩ (отивайки до там и обратно с модерния си съномобил) сте прескочил прочутия пад, на който Джошуа Бендър се преби 4 пъти. Какво пък толкова – на 1 април кой би могъл да ви упрекне в лъжа? Изобщо, каквото и да измислите, можете да го кажете, защото никой няма да ви повярва, дори да се преструва за обратното. Например, не е зле да кажете на любимата си горчивата истина, че обичате колелото си повече от нея, включително и защото ви излиза по-евтино. Тя ще ви повярва ли? Не, разбира се, а и винаги можете да се измъкнете с оправданието за първоаприлска шега.
И аз се зачудих какво точно да публикувам на сайта в този весел ден. Не върви някоя новина – кой ще ми повярва например, че Risse са направили вилка с 400мм ход? Никой, и с право! (Най-голямата им вилка е с 300мм ход и Бендър караше нея, преди да я замени с Marzocchi Super Monster). И маршрут не искам да пускам – и без туй може да се изгубите, та остава да си помислите, че нарочно съм ви пратил в трета глуха. Снимки? Толкова са добри, че няма да повярвате, че са от България. И т.н. В крайна сметка се спрях на статия, ама не каква да е, а такава, която е пълна с вицове. Ами да, нали е ден на шегата, лъжата и майтапа! Задачата бе сравнително лесна и се състоеше от три стъпки:
1. Команда „Търси“ в почти всички сайтове с вицове, които намерих.
2. Подбор на най-хубавите (наложи се да махна и някои от най-мръсните, макар че не съм лишил статията напълно от пикантерия)
3. Скромна намеса от моя страна в някои от вицовете (но няма да ви кажа в кои).
И хоп, ето ти статия! Дано ви е интересна…
В един прекрасен пролетен ден майка и баща се връщат от родилното отделение с новородено момиченце. Вкъщи ги очаква Иванчо, който изобщо не подозира за вълнуващото събитие. Чудейки се как да му съобщят радостната вест, без да го озадачат твърде много, а и за да не започне с въпросите „Ама откъде дойде бебето?“, на които те не били готови да дадат отговор, родителите отворили вратата и с усмивки до ушите казали:
– Иванчо, купихме ти сестричка!
– Знам, знам, за глупости пари винаги намирате, а за колело никога!
–
Майка пита сина си:
– Иванчо, какво искаш, братче или сестриче?
– Ако това няма да се отрази зле на фигурата ти, бих предпочел колело.
–
Един планински колоездач си карал колелото и, следвайки указанията на картите (които би трябвало да се публикуват само на 1 април, заради точната информация, която съдържат), се озовал в село Забутано. Тъкмо когато отправял наум най-благи думи към картографите, той зърнал на площада невероятна красавица, толкова ослепителна, че колоездачът замалко не попаднал под колелата на тежко натоварена каруца. Разбира се, каруцарят бил без предимство, ама и той се бил загледал в същата посока, а дори и конете били извили вратове натам, забравяйки, че са участници в оживеното селско движение. Оцелявайки на косъм от тежкото пътно произшествие, колоездачът бил готов вече за всякакви подвизи, а когато хубавицата, впечатлена от рискованата маневра в стил „Disоrder 2“, се изправила срещу него в поза „Автостоп“, велосипедистът толкова енергично натиснал спирачките, че направил и първия си преден баланс.
Пищната девойка го помолила да я закара до съседното село и колоездачът проявил повече от ентусиазъм в това дело, минавайки за по-кратко през още три села наоколо. Вятърът свистял в ушите им и развявал поличката на момата във всички посоки. Навсякъде хората ги заглеждали с такова внимание, че станали няколко битови инцидента.
Като пристигнали в селото на хубавицата, тя попитала велосипедиста:
– Абе, ти сляп ли си? Няколко села видяха, че съм без гащи, само ти не се усети!
– Ха-ха, и всички видяха, че не си седнала на рамката, само ти не се усети!
или, ако предпочитате така:
– Ха-ха, ама само ти не видя, че аз съм с Y-рамка, а ти си седнала на друго!
–
Иванчо, по прякор Симънс, си карал фрийрайд колелото по един люлеещ се мост на 50м над малка рекичка. Ненадейно, предната му гума се натъкнала на един изскокнал пирон, казала „П-с-с-с“ и фрийрайдърът направил изумителен преден баланс, последван от тройно предно салто с No-Footer в пропастта, финиширайки 2 метра под земята. Горкият му баща, като разбрал за трагедията, седнал да оплаква Иванчо, ридаейки:
– Иванчо бе, Иване-е-е, от спукана гума се роди, от спукана гума умря!
–
Един типичен български бизнесмен, с цели две гънки, само че от външната страна на черепа, спукал гумата на чисто новото си BMW. Излязъл той и седнал да я сменя. През това време по улицата се задал мургав събрат, тръгнал на велопоход. За целта той теглел импровизирано ремарке с всичко необходимо, дори за най-екстремни ситуации! В него се намирали стоманени тръби за подсилване на рамката, последен модел медни жила и какво ли още не. Видният ромски шампион спрял ефектно с контрата си, воден изцяло от желание да помогне, и запитал изпадналия в беда бизнесмен:
– Шш-ш, бате! К’во прайш, бе?
– Свалям гума.
Без да чака зов за помощ, циганинът извадил един чук и „Прас!“ – раздробил предното стъкло и рекъл:
– Аз пък ще сваля касетофона.
–
Обява в пазара на МТБ-БГ:
„Продавам чиста ново колело, здраво и запазено, само валяк е минал през него. На достъпна цена!“
Отговор на обявата:
„Ще купя колелото. Доставете ми го вкъщи, пък ако ме няма, пъхнете го под вратата.“
–
Купили на Иванчо ново колело, като тези, дето ги гледал по Extreme Channel. Радостта била голяма и, без да губи време, той слязъл пред блока да го пробва. И понеже бил роден талант в колоезденето и имал сериозни интереси в трайъла, Иванчо започнал да привлича вниманието на играещите на въже негови съученички. В това време братчето му стояло на балкона, вперило очи подобни на камера с 10х Zoom, и докладвало на майка му:
– Мамо-о-о, батко кара без една ръка! ….А сега кара без две ръце…..Мамо-о-о, батко кара на задна гума! …. Мамо, батко кара без зъби!!!
–
– Съседке, вашето куче гони някакъв човек с велосипед!
– А-а-а, не е моето куче, то не може да кара колело.
–
Един овчар си пасял овците на една поляна в Балкана. По едно време, като направил дневното преброяване на овчото население, видял, че най-хубавото му агънце липсва. Затъжил се овчаря, заболяло го от мъка, захвърлил всичко, оставил стадото и хукнал да си търси агънцето. Къде ли не питал и не скитал, през девет баира в десети, накрая стигнал до един селянин, който си прекопавал нивата. Попитал го овчарят:
– Човече, ти си ми надеждата! Днес си изгубих едно агънце, едно такова беличко с черно на нослето, най-хубавото ми агънце! Не си ли го виждал тук някъде?
– Виж сега – отвърнал селянинът, – ей ми я нивата, ей ми я мотиката! Аз копам от тука до тука! Друго не знам и ми не требва.
– Ама то беше най-хубавото ми, едно такова беличко….
– Абе ти не разбра ли? Ей ми я нивата, ей ми я мотиката! Аз копам от тука до тука! Друго не знам и ми не требва.
– Моля ти се бе, едно беличко агънце….
И така още 10-тина пъти.
Таман се отчаял овчарят напълно и по хълма се задал надолу планинският колоездач Любо. Като стигнал до тях, овчарят го спрял и го попитал:
– Момко бе, като се скиташ тука по планините, не си ли видял едно агънце, едно беличко такова с черно на нослето? То ми беше най-хубавото агънце! Цял ден го търся. Ей на, стигнах тука и го питам тоя селянин, не го ли е виждал случайно, а той ми вика, че копа от тука до тука и друго не знае.
Погледнал Любо първо единия, после другия, после пак единия, па рекъл:
– Абе аз като ви гледам, вие май искате да ми откраднете колелото!
