Сигурно повечето от вас са чували за „горските“ или казано по-официално – за лесничеите. Честно казано, понякога доста се чудя какви точно са функциите им, защото ако са такива, каквито си мисля, че са, то очевидно много от тях и хабер си нямат и се занимават с разни други неща. И тъй като не съм сигурен за функциите на българските „горски“, ще ви разкажа за две интересни случки с американските им колеги, които прочетох някъде из интернет. Пък после и за една с български лесничей. Открийте десеттте разлики!
В САЩ горските се наричат „горски рейнджъри“ – дори само като звучене е доста респектиращо.За тях определено може да се каже, че си вършат работата стриктно – от гледна точка на колоездачите понякога за добро, понякога за лошо.
Та първата случка е: карал си един планински колоездач по любимата си пътека и к`во да види – на едно място, както се казва „на полянка, край пътечка, под поточе и т.н.“ един камион бил спрял и изсипвал някакви боклуци сред природата (строителни материали, за да бъдем по-точни). Разбира се, колоездачът изпитал изцяло неприятни чувства от това, че няк`ъв селинджър замърсява любимата му гора, но бил сравнително умен, та решил да не излиза в директна схватка с камионаджии (нали ги знаете тия американските как изглеждат!), нито пък имало смисъл да споделя нецензурните си пожелания към него и семейството му. Вместо това любителят на природата запомнил номера на камиона, скъсил и променил малко маршрута си и „случайно“ минал през „горското“, където си поприказвали приятелски с рейнджъра. Той пък се сетил колко отдавна не са се чували с полицая и му се обадил. В резултат от всичкото това лафене един полицай от участъка решил да се самопокани в дома на шофьора на камиона, но тъй като сметнал това за малко нетактично, променил мнението си и решил да покани шофьора на гости в полицейското. След което нарушителят си платил глобата, а колоездачът получил похвала. Happy End.
Втора случка: карал си един планински колоездач по любимата пътека и, не щеш ли, натъкнал се на един конеездач (това май е нова дума, поне за мен). Виждайки, че конят изобщо не може да се мери по бързина с неговия железен марков жребец, велосипедистът започнал да спира. Но, за разлика от спирачките на коня, тези на колелото се разскърцали, това напомнило на животното за бурната младост на неговите предци, то се вживяло в ролята на родео-жребец и започнало да подскача насам-натам. Хубаво, но ездачът му нямал предци-каубои, от които да е наследил някакви по-особени умения и за нула време се озовал на земята. След което недоволен се обадил на рейнджъра, а рейнджърът се обадил на колоездача. Краят на тази история не го знам, но май не е много благоприятен за нашия човек.
А ето и една случка с български лесничей, в която и аз участвах, но само като слушател. Аз ловях риба край един гьол (тогава още нямах маунтин байк и безгрижно пилеех времето си, което сега ми се струва толкова ценно), когато горският дойде да провери дали няма да съм находка без риболовен билет. Аз, разбира се, се бях подсигурил с такъв, така че за него остана само възможността да гледа рибите във водата. Тогава откъм планината по пътя се зададе един човечец, очевидно идващ от доста затънтено кътче. Дойде той при горския и му вика: „Айде бе, какво правиш тук, изсекоха гората бе!“. А лесничеят отвърна: „Къде бе, кой сече, бе?“. „Е на оня хълм там, цял ден секат, идете ги изловете.“. Тогава нашият рейнджър събра всичката смелост, на която бе способен, но вместо да хукне към посочения хълм, рече: „Е па, ти стой сега тука да ми покажеш камиона като мине, кой точно е, та да го хванем“. Ама кой ще му стои да чака цял ден да мине някакъв си камион…
Та така е с горските по света и у нас. Разбира се, далеч съм от мисълта да твърдя, че всички наши лесничеи са като гореописания – изобщо в случая нямам за цел да критикувам някого или нещо, а по-скоро да се посмеем малко. Но, все пак, може би си струва и да се позамислим….
Всъщност много ми е интересно как би изглеждала първата случка у нас. Защото ако знаете на какви затънтени места съм намирал боклуци, в много от случаите очевидно превозени дотам с камион…
