TransAlp Challenge – най-тежкото ХС състезание в Европа

Правилата и условията в състезанието са почти същите, както при надпреварата TransRockies Challenge, за която вече сме писали (тук). Двете изпитания си съперничат по трудност – европейският вариант е с петдесетина километра по-кратък, но пък денивелацията е почти двойно по-голяма. Канадската надпревара е с по-дълги етапи и в много по-затънтени и сурови местности.

Независимо дали ще го наречем най-трудното или едно от двете най-трудни в света, TransAlp Challenge се слави като състезание, което събира на едно място рая и ада. То се състои от 8 етапа с дължина между 50 и 100км. и денивелация между 1500 и 3500м. Терените, по които се кара включват всичко – от асфалт през черни пътища от времето на Римската империя до сняг (тъй като се минава през няколко високопланински прохода с надморска височина до 3000м!), а случаите, в които карането става невъзможно и започва носене на колелата, не са никак редки.

Участниците се състезават в отбори по двама души в 4 категории – мъже, жени, ветерани (общата възраст на двамата състезатели да е над 80г.) и смесени. Изискванията са възраст над 18г., добро здраве, издръжливост, тренираност и добри умения в управлението на байка по всякакви терени. Не, че някой кара желаещите да минават през предварителна проверка за тези качества (освен за здравното им състояние), но при такса над 500 Евро, която заплаща всеки участник, е добре човек реално да си прецени шансовете за завършване. Разбира се, малцина са тези, които имат потенциала да финишират на призово място – повечето отбори участват заради тръпката и желанието да се изложат на екстремни условия и натоварвания. И получават точно това, което търсят!

Членовете на отбора са длъжни да се движат в пакет и да не се разделят – ако единият изостане на повече от 2 минути след другия, санкцията е отнемане на секунди, спечелени с много пот и сили. Надпреварата включва и леки елементи на ориентиране – отборите получават карта на маршрута и пътеводна книга, с чиято помощ те сами трябва да намерят точния път на състезанието. Във всеки етап има и три контролни пункта, в които се извършва заверка на състезателите и без трите заверки етапът не се признава, което означава край на състезанието за съответния тим. Все пак сравнително голямата цивилизованост на Алпите прави объркването на маршрута по-трудна работа, отколкото правилното му следване.

Сигурността и екипировката са ключови за състезания от такъв тип. Именно за тях отива голяма част от такста за участие. Преди старта на всеки състезател се предоставя един сак Аdidas, съдържащ споменатите карта и пътеводител, тениска за участие, номера и други подобни неща. След като сложат по-голямата част от съдържанието на чантата върху себе си или по колелото, състезателите могат да допълнят сака си с храна, дрехи и други нужни неща и организаторите осигуряват транспортирането на саковете до контролните постове. В раниците си всеки отбор трябва да има дрехи за дъждовно време, комплект за първа помощ, определени инструменти и (препоръчително) някои резервни части. Ако някой участник се откаже от борбата, той трябва своевременно да уведоми организаторите за това. В противен случай за него ще бъде организирано издирване, което ще трябва да си плати. (Разбира се, ако наистина се е изгубил, спасителната акция ще е за сметка на организаторите. Но ако го намерят почиващ си в някоя хижа зад празни халби с бира, ще получи две сметки, едната от които няма никак да му хареса.) На контролните постове отборите получават тонизиращи храни и напитки, а за по-сериозните повреди по колелото е осигурен и сервиз.

Всеки отбор сам си осигурява спането. Който иска може да отседне в скъп или евтин хотел, но най-изгодно е предложението на самите организатори, които правят общи „туристически спални“ в училища или други подобни сгради (или дори палаткови лагери!). В тях нощувката струва само 13 Евро на легло, а го има предимството, че няма шанс да се успиш и да пропуснеш старта на следващия ден.

Броят на участващите отбори е ограничен поради липсата на достатъчно места за спане. Освен това организацията на нещо още по-грандиозно би била нещо твърде трудно и скъпо. А желаещи определено не липсват – за изданието 2002 е имало 5000 отбора, които са проявили интерес и поради това записването е приключило още на 14-тия ден от обявяването му. За 2003г. местата също вече са запазени.

Красивите алпийски пейзажи са само едно от нещата, които правят TransAlp Challenge толкова привлекателно. Стръмните склонове обаче освен красиви са и много трудни. „Ако не друго, поне са се надишали на чист въздух!“, би казал някой. Само че на височина между 2 и 3 хил. метра кислородът е леко разреден, което в комбинация с огромната дължина и денивелация на всеки етап прави състезанието предизвикателно и за най-големите атлети.

Снегът е настилка, по която мнозина обичат да карат надолу, но когато е нагоре, бутането е неизбежно. А в Алпите бялата покривка е нещо нормално дори през слънчевите юлски дни.

Сред публиката бяха забелязани дори такива ревностни поддръжници с розов загар на кожата. Сами можете да видите с какъв ентусиазъм този фен подкрепя уморените състезатели по стръмния баир. А ако си размърда ушите, може да им направи и малко вятър!

За статистиката през 2002г.

Записани отбори в отделните категории – 255мъже, 93 ветерани, 53 смесени, 13 жени.

Участници – 752 мъже и 76 жени, от 22 различни държави

Най-възрастен участник – Макс Долдерер, 60г.

Най-дълъг етап – 98 километра

Най-труден етап – 3494м изкачване (денивелация)