TransAlp Challenge – най-тежкото ХС състезание в Европа

Всъщност пълното име на състезанието е Adidas BIKE TransAlp Challenge, за да е ясно кои са спонсорите на тази чудесна надпревара по издръжливост, която се провежда от няколко години. В превод името му означава „Предизвикателство през Алпите“ и това е най-малкото, което може да се каже за него.

Правилата и условията в състезанието са почти същите, както при надпреварата TransRockies Challenge, за която вече сме писали (тук). Двете изпитания си съперничат по трудност – европейският вариант е с петдесетина километра по-кратък, но пък денивелацията е почти двойно по-голяма. Канадската надпревара е с по-дълги етапи и в много по-затънтени и сурови местности.

Независимо дали ще го наречем най-трудното или едно от двете най-трудни в света, TransAlp Challenge се слави като състезание, което събира на едно място рая и ада. То се състои от 8 етапа с дължина между 50 и 100км. и денивелация между 1500 и 3500м. Терените, по които се кара включват всичко – от асфалт през черни пътища от времето на Римската империя до сняг (тъй като се минава през няколко високопланински прохода с надморска височина до 3000м!), а случаите, в които карането става невъзможно и започва носене на колелата, не са никак редки.

Участниците се състезават в отбори по двама души в 4 категории – мъже, жени, ветерани (общата възраст на двамата състезатели да е над 80г.) и смесени. Изискванията са възраст над 18г., добро здраве, издръжливост, тренираност и добри умения в управлението на байка по всякакви терени. Не, че някой кара желаещите да минават през предварителна проверка за тези качества (освен за здравното им състояние), но при такса над 500 Евро, която заплаща всеки участник, е добре човек реално да си прецени шансовете за завършване. Разбира се, малцина са тези, които имат потенциала да финишират на призово място – повечето отбори участват заради тръпката и желанието да се изложат на екстремни условия и натоварвания. И получават точно това, което търсят!

Членовете на отбора са длъжни да се движат в пакет и да не се разделят – ако единият изостане на повече от 2 минути след другия, санкцията е отнемане на секунди, спечелени с много пот и сили. Надпреварата включва и леки елементи на ориентиране – отборите получават карта на маршрута и пътеводна книга, с чиято помощ те сами трябва да намерят точния път на състезанието. Във всеки етап има и три контролни пункта, в които се извършва заверка на състезателите и без трите заверки етапът не се признава, което означава край на състезанието за съответния тим. Все пак сравнително голямата цивилизованост на Алпите прави объркването на маршрута по-трудна работа, отколкото правилното му следване.

Сигурността и екипировката са ключови за състезания от такъв тип. Именно за тях отива голяма част от такста за участие. Преди старта на всеки състезател се предоставя един сак Аdidas, съдържащ споменатите карта и пътеводител, тениска за участие, номера и други подобни неща. След като сложат по-голямата част от съдържанието на чантата върху себе си или по колелото, състезателите могат да допълнят сака си с храна, дрехи и други нужни неща и организаторите осигуряват транспортирането на саковете до контролните постове. В раниците си всеки отбор трябва да има дрехи за дъждовно време, комплект за първа помощ, определени инструменти и (препоръчително) някои резервни части. Ако някой участник се откаже от борбата, той трябва своевременно да уведоми организаторите за това. В противен случай за него ще бъде организирано издирване, което ще трябва да си плати. (Разбира се, ако наистина се е изгубил, спасителната акция ще е за сметка на организаторите. Но ако го намерят почиващ си в някоя хижа зад празни халби с бира, ще получи две сметки, едната от които няма никак да му хареса.) На контролните постове отборите получават тонизиращи храни и напитки, а за по-сериозните повреди по колелото е осигурен и сервиз.

Всеки отбор сам си осигурява спането. Който иска може да отседне в скъп или евтин хотел, но най-изгодно е предложението на самите организатори, които правят общи „туристически спални“ в училища или други подобни сгради (или дори палаткови лагери!). В тях нощувката струва само 13 Евро на легло, а го има предимството, че няма шанс да се успиш и да пропуснеш старта на следващия ден.

Броят на участващите отбори е ограничен поради липсата на достатъчно места за спане. Освен това организацията на нещо още по-грандиозно би била нещо твърде трудно и скъпо. А желаещи определено не липсват – за изданието 2002 е имало 5000 отбора, които са проявили интерес и поради това записването е приключило още на 14-тия ден от обявяването му. За 2003г. местата също вече са запазени.

Красивите алпийски пейзажи са само едно от нещата, които правят TransAlp Challenge толкова привлекателно. Стръмните склонове обаче освен красиви са и много трудни. „Ако не друго, поне са се надишали на чист въздух!“, би казал някой. Само че на височина между 2 и 3 хил. метра кислородът е леко разреден, което в комбинация с огромната дължина и денивелация на всеки етап прави състезанието предизвикателно и за най-големите атлети.

 


Снегът е настилка, по която мнозина обичат да карат надолу, но когато е нагоре, бутането е неизбежно. А в Алпите бялата покривка е нещо нормално дори през слънчевите юлски дни.


Сред публиката бяха забелязани дори такива ревностни поддръжници с розов загар на кожата. Сами можете да видите с какъв ентусиазъм този фен подкрепя уморените състезатели по стръмния баир. А ако си размърда ушите, може да им направи и малко вятър!

За статистиката през 2002г.

Записани отбори в отделните категории – 255мъже, 93 ветерани, 53 смесени, 13 жени.

Участници – 752 мъже и 76 жени, от 22 различни държави

Най-възрастен участник – Макс Долдерер, 60г.

Най-дълъг етап – 98 километра

Най-труден етап – 3494м изкачване (денивелация)

Петото издание на TransAlp Challenge, което се проведе през 2002г., от 20 до 27 юли, по всеобщо мнение на участници и публика вдигна летвата за пореден път. Точната дължина на маршрута беше 569,3км. с начало в германския курорт Митенвалд и край в италианския Рива дел Гарда. Третата държава, през чиято територия мина състезанието е Австрия. Общото изкачване беше 19 708 метра! Маршрутът бе променен в сравнение с предишните години и минаваше покрай много забележителности. Участваха 380 отбора.

Победители при мъжете станаха германците Карл Плат и Карстен Бресер от отбора Xenofit/Rocky Mountain/T-Mobile. Те водеха от първия до последния етап и завършиха с преднина 22 минути и време 26 часа и 30 минути. При жените първи финишираха Лесли Томлинсън (Канада) и Гретхен Рийвс (САЩ) от тима Rocky Mountain-Marzocchi с време 35 часа и 32 минути. Тяхната борба беше доста по-тежка, тъй като в началото на състезанието едната състезателка беше сериозно болна и поради това недостатъчно боеспособна. В последните 4 кръга обаче двете жени си наложиха невероятно темпо и буквално в последния етап промениха общото класиране в своя полза. „Щастливи сме, че успяхме да победим“, каза Лесли Томлинсън след края. „Състезанието беше чудесно – хората, организацията, всичко беше перфектно“.

„Това е истината! Трудно, но забавно.“ – заяви един от известните американски МТБ журналисти и фотографи Скот Маркевиц, който също пробва силите си в TransAlp Challenge. Въпреки усилените тренировки, които той е направил в различни части на Скалистите планини, Скот твърди, че състезателната реалност е надминала всички негови очаквания.

Наградите далеч не са движещият фактор за който и да е отбор, тъй като обратите при такава дълга и изтощителна борба са съвсем обичайно нещо, а и дори обикновена техническа повреда може да се превърне в бедствие за класирането на закъсалия тим. Все пак тези, които заеха призови места, получиха добро порично поощрение за усилията си. Наградният фонд се състоше от 16 250 Евро, разпределени в четирите категории. Най-голямата първа награда беше при мъжете (тази категория е най-оспорвана и с най-много участници) – 2600 Евро.

През годините TransAlp Challenge си е извоювало правото да се нарече култово състезание. Всичко в него носи свой собствен дух – и екстремните натоварвания, и оспорваната надпревара в продължение на цяла седмица, и атмосферата във всеки един момент. Надпреварата си има дори и особени ритуали. Така например за всеки състезател е предвидена тениска, която свидетелства, че е завършил състезанието. За съжаление обаче не всички успяват да сторят това и част от тениските остават нераздадени. За да не попаднат те в „незаслужили ръце“, фланелките се унищожават публично пред публика и състезатели. Затова не е случайно, че всяка такава тениска е голяма ценност за притежтеля си, пряко доказателство за неговия подвиг. TransAlp Challenge си има и собствено „вестниче“, което излиза в дните на състезанието.

Проявата се организира от Upsolut MV – германска агенция за спортни дейности – и немското списание BIKE, което е най-голямото в Европа. (Между другото, то се продава и в България, което често ме кара да съжалявам, че не разбирам и дума от немския език). Снимки, резултати и информация за надпреварата през 2002г. и предстоящия през 2003г. старт можете да намерите на английски и немски език на адрес: www.transalp.upsolutmv.com