Миш-маш # 6

Интересен начин за определяне на износването на гумите прочетох в едно списание. Повечето от нас гледат на око дали и колко са износени грайферите, а също така съдят и по поведението на гумата – дали поднася, буксува и т.н. Но, оказва се, че има и далеч по-точни методи, при това съвсем лесни за прилагане. Необходимо е само да измерите теглото на гумата при покупката й и след това периодично да я мерите отново – примерно всеки път, когато я сваляте за нещо, или пък тогава, когато решите, че е време да измерите износването й. Ето как стоят нещата в цифри – ако гумата е тежала като нова 700 грама, а след няколко месеца тежи 650 грама, значи сте оставили някъде по пътеките цели 50 грама от нея. А това са около 7% от теглото й. В такъв случай възниква въпроса: колко % трябва да се износи гумата, за да дойде времето й за смяна. Във въпросното списание се препоръчваше при 10% износване гумата да се смени, но тук трябва да вземем предвид някои други неща, за да побългарим тази формула. Първото е, че на запад е по-лесно да се бръкнеш с 20, 30 или 50лв. за нова гума. У нас всеки винаги има някой по-належащ ремонт, защото парите обикновено не стигат и за половината от това, което искаме да направим по байковете си. Второто е, че в цитираната статия се говори за гуми с тегло 460-500 грама. Те са до-о-оста скъпички, защото с такова тегло би трябвало да са с кевларен борд и по-леки материали. Но 10% износване при гума 500 грама е много по-малко от 10% износване при гума 700 грама – във втория случай от гумата липсват с 20 грама повече, отколкото в първия, а и в двата случая липсите са от грайфера. При това положение излиза, че трябва да намалим процента, т.е. да бъде някъде към 6-7%. На мен лично ми е много интересно да разбера това на какво „видимо“ износване се равнява. Мисля си обаче, че докато дойдем на такъв стандарт, че да сменяме гумите си на определен процент износване (бил той 7 или 10%), ще си караме с поизтърканите гуми, ще си ги гледаме и ще се залъгваме: „Абе има още живот в нея, нищо че малко вече занася, ама… ще я сложа отзад и докато не й изчезне грайфера, нова няма да има“.


И понеже говорим за гуми, в едно друго списание съм виждал интересен трик за решение на проблема „спукана гума – нямам резервна, нямам лепенки, нямам приятели с лепенки или резервна, наблизо няма жив човек, какво остава за населено място“. Описаната ситуация нито е приятна, нито е препоръчителна, но понякога и такива неща се случват. Та в едно немско списание видях (уточнявам, че е немско и по тази причина само видях, но не прочетох, така че може да се спори дали разбрах) една снимка, на която е показано как да напълним външната си гума със сено (точно така! Със стръкове трева!), което да замести вътрешната гума и така, полека-лека да се придвижми на собствен ход до място, където има решение за проблема ни. Както сами виждате, на снимката тази операция е показана с шосейно колело (по-точно такова за града или за пътешествия), но може би може да се приложи и при маунтин байк. Звучи почти абсурдно, но може би действа.


 

Много от вас сигурно са чували за Джошуа Бендър още преди да пишем за него в статиите за екстремен фрийрайд. Други пък са прочели за него именно там. Затова ще повторя само накратко, че той е световен шампион по скок от скала с постижение 12,5м височина при успешно приземяване. Въпреки това Бендър продължава опитите си да скочи и повече от това. Тук ще ви покажа само няколко снимки, които са извадени от два филма – единият е „New World Disorder“ и е за планинско колоездене, а другият филм е за екстремен мотокрос и Бендър се появява там само за малко. (Същите кадри ги има и във филма „Disorder ІІ – Fat Tire Fury“) И в двата филма са показани опити на Бендър от един огромен пад, като за съжаление и в двата филма приземяването завършва с падане. Забележете обаче, че става дума за няколко различни скока от това място – в New World Disorder е един опит, а в другия филм са четири! Снимките ми ги изпрати един читател на сайта (благодарности на Лъчо) и са извадени от филма, затова качеството им не е перфектно. Но скока на Бендър определено е невероятен! Става въпрос за височина 55 фута, което е 16,5м!!! Е, не знам какво повече може да се каже за карач като Бендър – на човек му остава само да го гледа с изумление!

А ето го и байкът на Джош Бендър. Както сами виждате, той е марка Karpiel и е с четириточкова система на окачване и цели два задни амортисьора (пружинен и газов). Колко е ходът на задницата не знам, но като се има предвид, че вилката Risse е с 300 мм ход, отзад едва ли са по-малко. Прави впечатление също дългата седалка, направена всъщност от две залепени една за друга обикновени седла. Целта на такава седалка е по-голям контрол по време на скока и при приземяванията. За заздравяванията по колелото май е излишно да говорим…

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>