Балканиада по планинско колоездене в Румъния

Както много от вас знаят, на 20-21 юли, 2002 г. в Румъния се проведе Балканиадата по планинско колоездене, на която имаше и българско участие, при това много успешно. Още в началото на седмицата ви съобщихме за първото място в дисциплината спускане на Радослав Кюлджиев, но тогава не разполагахме с никаква допълнителна информация по въпроса. Сега обаче, благодарение на един от участниците от българска страна – Николай Титев – вече разполагаме не само с инфо, но и със снимки и всичко това от мястото на събитието. Така че, надяваме се, ще успеем да ви пренесем замалко в Румъния. Изрично уточнявам, че от съавторството ни с Ники за настоящия репортаж на мен се пада само работата по самото написване на текста и набирането му, но цялата информация е изцяло от него, като на много места съвсем дословно съм преписвал от писмото, в което той ми беше разказал за състезанието. Как да не му благодари човек от сърце! Чудесно е, че има и хора като него, защото иначе нищичко повече нямаше да научим за това състезание (припомням, че и репортажът за Световното първенство във Вейл през 2001г. и българското участие в него беше написан пак с информацията, дадена ми от Ники Титев).

И така, към състезанието:

Балканиада 2002 се проведе в Пояна Брашов, Румъния. Нашите момчета пристигнаха там след 12 часа път, но въпреки това първата им работа беше да огледат трасето за спускане, по което ще мерят сили с останалите състезатели.

В рамките на Балканиадата имаше състезания и в трите дисциплини – ХС, 4-Крос и спускане. В първата дисциплина България нямаше представители. Защо и как стана така ми е трудно да кажа, тъй като на родна територия се разразиха сериозни спорове, да не кажа нещо повече, за това кой крив, кой прав, но тъй като не съм запознат достатъчно с подробностите, ми е трудно да взема отношение, а и не му е тук мястото за това. Във всички случаи е жалко, че не сме се представили и в крос-кънтрито, поне колкото да натрупат състезателите ни повече опит, но да се надяваме, че догодина ще караме и в тази дисциплина.

Трасето за крос-кънтри беше доста трудно, с много голяма денивелация и стръмни и технични спускания в гората. Освен това конкуренцията за медалите беше страхотна, тъй като повечето от съседските ни държави развиват предимно ХС и са достигнали високо ниво, на което можем да завиждаме. В безмилостната борба за първите места се впуснаха гърци, турци, румънци, македонци, сърби и др., като в крайна сметка победителите са следните:

Мъже:
1. Тюдор Овидио Опера (Румъния)
2. Андреас Маркакис (Гърция)
3. Мануил Котулас (Гърция)

Юноши до 23г.:
1. Билал Акгул (Турция)
2. Василиус Хортомарис (Гърция)
3. Константинос Бардис (Гърция)

В дисциплината 4-Крос съседите ни също са доста по-напред от нас. Въпреки това нашият участник в нея – Цветелин Иванов – е завършил на 8 място. Като се има предвид, че нито той, нито някой друг в България е карал по такова трасе, камо ли пък да се е състезавал на него, остава ни само да го поздравим за достойното представяне и да му пожелаем по-големи успехи занапред!

Рабира се, най-голямо внимание ще отделим на спускането, защото силите ни бяха насочени именно натам, а и успехът е 100 процентов. Ако случайно някой все още не е разбрал – Радослав Кюлджиев е балкански шампион по спускане! Да му е честито и едно голямо БРАВО! Браво и на останалите ни състезатели, които също се представиха много добре – Николай Титев – 8 място, Любен Любенов – 10 място, Радослав Пенчев – 11 място.

Това, че спускането е най-силната ни дисциплина, не означава, че на останалите състезатели им е слаба. Напротив – тук борбата за медал беше не по-малко трудна. Може да се каже, че в подготовката си за състезанието (имам предвид като условия за това) съседите ни превъзхождаха българите доста – например повечето от тях са участвали в кръга от СК, който се проведе в Марибор, Словения, както и в още едно-две състезания в Словения и като цяло са карали доста повече по истински DH трасета, каквито в България изобщо няма. За Радо и Ники това беше второ международно състезание, а за Любен Любенов и Радослав Пенчев беше първо. Всичко това прави успеха на момчетата ни още по-голям, защото те показаха, че въпреки незавидното ниво на предварителна подготовка (по независещи от тях причини!), са по-добри от балканските си конкуренти. Още веднъж – БРАВО!

Оттук нататък продължавам предимно с цитиране на Ники Титев, тъй като той е разказал нещата достатъчно подробно и занимателно: „Трасето беше с дължина 3800м и денивелация около 550м. Когато пристигнахме и го огледахме за първи път, то беше леко влажно – просто идеално. Но през нощта започна кошмарът – започна да се излива проливен дъжд и така през цялото време чак до последния ден. След всяко спускане трябваше да се мият колелата, защото имаше кал навсякъде. От небето се изливаха кофи вода, а в неделя имаше и мъгла на всичкото отгоре! Трасето беше предимно технично, в гора, с кратки преходи по бърз черен път. Беше добре маркирано, но имаше и участъци, където маркировката беше доста лоша. Най-голямата пречка обаче беше калта на непознато трасе – три дена дъжд, просто отврат!

Организацията беше като на истинско състезание – два дена свободни тренировки – караш колкото искаш, а не в „група сега по двама след Крум“:)). Всеки тренира колкото иска. Трябваше да има една квалификация за стартово място, но поради лошото време тя се превърна в първи манш, а самото състезание във втори манш, като се взимаше по-доброто от двете времена за касирането. Единственият проблем освен маркировката беше това, че лифта трябваше да си го плащаме, макар и на половин цена. Но състезанието беше стахотно и с удоволствие и следващата година ще отидем там.“

Класирането в дисциплината спускане е следното:

1. Радослав Кюлджиев (България)
2. Адриан Стоица (Румъния)
3. Кристиян Халазц (Унгария)
4. Георге Станила (Румъния)
5. Павел Гарановши (Молдова)
6. Геза Кинда (Румъния)
7. Сорин Парау (Румъния)
8. Николай Титев (България)
9. Гайла Ерос (Румъния)
10. Любен Любенов (България)
11. Радослав Пенчев (България)
и т.н. ……

Снимките към статията също са от Ники Титев и на тях е той (и неговото колело). Вероятно ще има още снимки, които ще публикуваме малко по-късно, така че за всеки случай, който се интересува, нека погледне статията отново след седмица, може вече да са на мястото си. Още веднъж благодаря на Ники за изчерпателната информация и пожелавам на всички още по-големи успехи догодина!