В Канада са се появили злосторници, които умишлено съсипват пътеките и трасетата за North Shore. Колоездачите там ги наричат „нацисти на пътеките“. Защо го правят, никой не може да каже, но очевидно целта им е да предизвикат повреди на байковете и контузии на карачите. Така например тези хора слагат напречно на пътеките дънери, които няма как да бъдат видяни преди да е станало твърде късно, като последиците могат да са доста неприятни за колоездачите. Все пак, както казват момчетата от NSMB.com „Ние със сигурност сме повече от тях, така че ако ги видите…“ – можете да сте сигурни, че ще си получат заслуженото.
Винаги, когато си помисля, че екстремните фрийрайдъри не могат вече да ме изненадат с нищо, се появява някоя информацийка, която за пореден път ме хвърля в стрес и удивление. Така например наскоро прочетох, че Уейд Симънс се снимал за някаква реклама, скачайки от не много голям за него пад край една канадска магистрала. Наистина за него това е ежедневие, но човекът го направил със счупена китка (тя пострадала при dirt-скокове). Очевидно някаква си шина не е в състояние да спре устрема на Симънс, а ръцете му явно така са привикнали на огромните скокове, падове и какво ли още не, че някакви си 2-3 метра не ги засягат дори ако са счупени.
Връщам се отново към фрийрайда, за да ви разкажа и за хели-колоезденето. С други думи, качват ви с байка ви на върха на някоя планина, за да можете да се спуснете накъдето ви видят очите. Това е скъпо удоволствие, но пък какво удоволствие е! Не си мислете, че аз съм го опитвал – едва ли скоро ще имам тази възможност. Но все пак от личен опит знам, колко е хубаво да се спуснеш от някой връх надолу, било по пътека, било без такава. Но също така зная колко пот се излива докато избуташ колелото си до върха. А помислете си колко е хубаво един хеликоптер да ви закара до върха, който сте си харесали – имате възможност да стигнете толкова нависоко и да се спускате толкова дълго, колкото никой друг транспорт не може да ви позволи. Обикновено се организират групи, за да е по-евтино – така излиза около 200 щатски долара на човек, като цената включва и водач (това е за едно качване). Стигнете ли високото, оттам ви очаква обикновено половин ден спускане. Често хеликоптерът пренася само колелата, а колоездачите се качват докъдето могат с джип и после пеша до върха. Вариантите са много, важното е, че не се налага да си носите (бутате) колелото нагоре докато изгубите и последните си сили. За сам човек удоволствието излиза доста по-скъпо – чувал съм цени от порядъка на 800 долара. Но всичко това е за САЩ и Канада. Един приятел в Русия ми разказваше, че там също се предлагат подобни карания – в Кавказ – които обаче са доста по-евтини отколкото в Америка. За съжаление и те едва ли са по джоба на повечето от нас.
Понякога само с хеликоптер може да се качите на толкова високо място, че върховете под вас да изглеждат така.
