ZR9000
С това кодово название е обозначена новата алуминиева сплав, разработена от компанията Trek, която е една най-големите марки за велосипеди в света. Нейните инженери са се трудили повече от 10г., за да измислят новия материал. Това е може би първата сплав, която е създадена специално за продукти за колоездене, доколкото останалите алуминиеви сплави като сериите 6000 и 7000 например отдавна се използват в промишлеността и намират най-различно приложение. Известно е, че първата цифра на съответната серия показва с какъв друг метал е смесен алуминият. Серията 6000 е алуминий + магнезий и силиций, а серията 7000 е алуминий + цинк. Новата сплав ZR9000 е комбинация от алуминий и цирконий. Цирконият е метал, елемент №40 в таблицата на Менделеев. Той се обозначава с Zr, откъдето идва и името на новата сплав. Защо обаче инженерите от Trek са избрали точно него и с какво новата сплав се отличава от другите?
Алуминият по принцип е мек метал и рядко се използва в чист вид. Когато му се добавят допълнителни заздравители обаче (споменатите вече цинк, магнезий, силиций и т.н.), той става твърд и здрав. Тук е тънкостта да се намери идеалната сплав, защото ако материалът е много твърд, той ще понесе без проблем всякакви удари, но ще се счупи при обработката на тръбите (при огъването им например). Ако пък е твърде мек, тогава лесно ще се обработва, но няма да е достатъчно здрав. Специалистите от Trek твърдят, че с помощта на елемента Цирконий са създали именно такава сплав – достатъчно здрава за нуждите на планинското колоездене, но и позволяваща по-лесна обработка. Освен това тя е по-лека от повечето други алуминиеви сплави на пазара.
Засега новият материал се използва предимно в моделите на Trek и на тяхната дъщерна компания Gary Fisher. Очаква се обаче и други производители на рамки да проявят интерес към ZR9000. Времето ще покаже дали новата сплав ще се наложи успешно на пазара и дали ще бъде наистина по-добра от повечето други материали.
Застраховките
Планинското колоездене е един колкото вълнуващ, толкова и опасен спорт. Всички знаем това и често сме го изпитвали на собствен гръб, или по-точно на собствените си крайници. Затова не е чудно, че в САЩ и Европа, където планинското колоездене не само е известно отдавна, но е и много развито и броят на колоездачите е огромен, има цял куп застраховки, свързани с този спорт. Известно е, че там пазара на застраховки е много развит, тъй като високият стандарт на хората им позволява да заделят пари за подобен вид сигурност. Затова в тези страни има застраховки почти за всичко и за всекиго. Планинските колоездачи не правят изключение, но за тях като че ли възможностите са най-малко.
Макар на пръв поглед да изглежда, че специалните застраховки, свързани с планинското колоездене са с нещо по-изгодни, всъщност те наистина са, но не за колоездачите, а за застрахователните компании. Те са усетили, че този спорт крие опасност от чести контузии от типа на счупени ръце например и затова ако сключите обща застраховка за злополука, най-вероятно травмите, получени при планинско колоездене няма да бъдат покрити от нея. Друго си е, ако сте си счупили ръката, карайки градското си колело в парка, тогава няма да има проблеми. Специалните застраховки за колоездачи също не включват всички контузии, а напротив, действието им е ограничено само до най-сериозните травми, от които последствията са смърт или тежка телесна повреда (обездвижване, слепота и др. такива ужасни неща). Такива застраховки се предлагат от ограничен кръг застрахователни компании, а също и от различни организации, свързани с планинското колоездене, например федерации, асоциации и тям подобни.
Не е лесно и със застраховането на самите байкове, тъй като те са лесна плячка за крадците и това кара застрахователите да ги избягват. Застраховките за колелата обикновено са по-скъпи от тези за други вещи със същата стойност, често се поставят и допълнителни изсквания, например байкът да е бил заключен с точно определена марка заключалка, или пък да е бил в заключено помещение и т.н. Понякога даже се приемат само застраховки на байкове до определена стойност. И при този тип застраховки най-изгодни са условията в различните организации за колоездене, тъй като те са много по-солидарни с велосипедистите и техните нужди.
На запад се предлагат даже и застраховки за колоездачи, които покриват вредите, причинени от тях на трети лица. С други думи т.нар. „гражданска отговорност“, но не за шофьори, а за велосипедисти. Тези полици са предназначени за случаите, когато в планината стане неволен сблъсък между водач на маунтин байк и турист например, особено ако туристът претърпи някаква контузия. Това не значи, разбира се, че на колоездачите с подобна застраховка им е позволено да газят пешеходците както си искат.
Всичко казано дотук не се отнася за България и може би така е по-добре. В нашата страна не знам как стоят тези въпроси, но си струва човек да проучи от какво може да се защити и от какво не. Чувал съм подробнисти само за т.нар. планински застраховки, които покриват разходите за извозването на пострадали в планината скиори, бордисти, колоездачи, туристи и др. до болницата. В противен случай услугите на планинската спасителна служба могат да ви излязат солено. Въпросните застраховки не са скъпи, така че си струва човек да се подсигури.
