Епически крос-кънтри състезания
Напоследък навсякъде по света все по-популярни стават епическите (ендуро) състезания по крос-кънтри. Те могат да бъдат под различна форма. Най-популярни са т.нар. 24-часови състезания. При тях регламентът най-често е следният: Участват отбори (най-често от четири души), които са разделени в различни категории (например професионалисти, експерти, спортисти и любители). Състезанието стартира в определен час на първия ден и завършва след 24ч., т.е. в същия час на следващия ден. В повечето случаи състезанието не е за време, а целта е всеки отбор да направи колкото се може повече обиколки на трасето. Кара се и през нощта, когато обикновено става доста весело, но и трудно. В някои състезания се изисква отборът да направи определен минимален брой обиколки, в други не. На практика повечето състезатели участват заради приключението, веселието, спортния дух и за да видят на какво са способни. За 99 процента от участниците спечелването на призово място няма никакво значение, но пък си заслужава човек да присъства на подобно събитие, което обикновено се съпровожда и от много странични прояви. Обикновено само 4-5 отбора наистина се състезават – те буквално се гонят по петите, и тъй като обикновено успяват да направят еднакъв брой обиколки, те се състезават и за време (т.е. за колко време са успели да направят обиколките си общо). Но дори и за тях спечелването на състезанието е по-скоро въпрос на престиж и участитето им не е на такива професионални начала, както, да речем, за Световната купа.
Баща на 24-часовите състезания е американецът Леърд Найт. Преди 10г. той чрез своята фирма Granny Gear организира първата подобна проява под името 24 Hours Of Canaan (24 часа на Канаан). След това в САЩ и в Европа започва истински бум на тези състезания. В Америка и Канада други известни 24-часови надпревари са „24 часа на Моаб“, „24 часа адреналин“ (общо 4 състезания, нещо като шампионат) и др. Във Великобритания най-известното такова състезание е Red Bull Mountain Mayhem. За него имам малко повече информация, така че ето ви малко статистика, за да усетите за какво става дума. През 1999г. в състезанието са участвали 1109 състезатели, разпределени в 262 отбора. Дължината на една обиколка е била 15,2км. Всички отбори общо са изминали 6932 обиколки, което прави 105 366,5 киломитра! Това е повече от два пъти обиколката на света по екватора. Най-големият брой обиколки, направени от един човек, е бил 11, т.е. 167,2км. Отборът, който е заел първото място, е направил 38 обиколки или общо 577,6км. И т.н….
Обикновено регламентът изисква по всяко време на трасето да има поне по един представител на всеки отбор. Това обаче не е по силите на повечето тимове, които са отишли просто заради забавлението. Затова доста се прилага тактиката на криене в храстите, най-вече нощем, защото иначе е забранено. Когато удари 24-тия час, се обявява края на състезанието, но тези, които са започнали вече обиколка, имат право да си я довършат. След 23-тия час обаче единствено професионалистите са тези, които все още искат да карат, а на останалите никак не им се иска да започват нова обиколка 10 минути преди края например. Затова те се влачат като баби, или пък симулират технически повреди, или просто се крият в храстите, докато бъде обявен края на състезанието, за да не им се наложи да карат нито минута повече от необходимото.
За повечето хора може да изглежда странно, но след 24 часа натоварване до краен предел, на следващата година участниците са още повече. Това е така, защото подобно състезание наистина е забавно – като се започне с нощното каране и се свърши с криенето в храстите…
Друг вид ендуро състезания са маратоните – те обикновено са многоетапни няколкодневни надпревари, при които се изминават стотици километри и се изкачват хиляди метри височина. В повечето случаи се участва с отбори от по двама души, но има и варианти с индивидуално класиране. Понякога подобни състезания включват и елементи на ориентиране или други екстри. И тук отборите са разделени на различни категории, макар че разстоянието е едно и също за всички. За да се намалят рисковете от изгубване, злополуки и т.н. обикновено има изскване състезателите от отбора да се движат заедно, „в пакет“. И в този вид състезания броят на участниците се увеличава с всяка година.
Тонизиращи напитки и…
Ако смятате да участвате в подобно 24-часово състезание, със сигурност ще изгорите много калории. А енергийният баланс трябва да бъде възстановен. Затова на запад хората често използват т.нар. енергийни напитки. Една от най-популярните в света е Red Bull, у нас е известна и напитката Shark. Освен напитки обаче има и енергийни „вафли“. Има също така и енергийни гелове, които представляват нещо като гъсто желе. Всички тези източници на енергия са направени на една и съща основа – главното при тях е, че са богати на въглехидрати. С други думи, най често са богати на захар. Освен това са им прибавени различни аромати, оцветители и т.н. Главното удобство е, че осигуряват много енертия от малко обем. Подобен ефект може да се постигне и със сандвичи, но най-вероятно ще са ви нужни поне два. Освен това сандвичите често съдържат цял куп излишни добавки. Същото се отнася и за шоколада! Основният недостатък на енергийните храни/напитки е, че за нашия жизнен стандарт са все още скъпи. Те се характеризират и с някои странични ефекти. Така например напитките, тъй като са сладки, предизвикват по-бързо ожадняване, отколкото ако пиете вода. А ожадняването е първият симтом на наближаващо обезводняване, затова е препоръчително когато ожаднеете да си пийнете вода, просто защото организмът ви така ще работи по-добре. „Вафлите“ и геловете не ви карат да ожаднявате бързо, но пък са вредни за зъбите ви, ако се приемат често и в големи количества. Все пак, при епически карания или участие в състезания, тези средства винаги могат да са ви от полза (имайте предвид, че те не се броят за допинг). Особено полезни са вафлите и геловете, тъй като заемат съвсем малко място и можете да ги сложите във всеки джоб.
