До Вейл и назад

Двама българи представляваха България на Световното първенство по планинско колоездене във Вейл, Колорадо, което се проведе от 8 до 16 септември 2001г. и за което МТБ-БГ вече писа. Това бяха Георги Танев при юношите и Николай Титев (The Fly) при мъжете. Ники намери време и ни разказа подробно за престоя на двамата в САЩ, за което сме му много благодарни. В следващите редове преразказваме чутото от него за Световното и всичко, свързано с това най-голямо събитие в планинското колоездене.

Преди да започнем отначало обаче, искаме да поднесем големите си извинения на Николай Титев, тъй като погрешно бяхме писали, че се е класирал на 95 място. Оказа се, че това е неговият номер, а позицията му в крайното подреждане е 75. Ще внимаваме такива грешки да не се повтарят. (Все пак 20 места не са никак малко).

И така, да започнем отначало…

БФПК бяха решили да изпратят на Световното първенство трима състезатели. Третият беше Радослав Кюлджиев, който е добре познат на всички, които следят състезанията в България. За съжаление той се контузи малко преди заминаването за САЩ, докато тримата тренираха в Боровец. Тази контузия му попречи да участва в голямото състезание.

След пристигането си във Вейл, двамата ни състезатели се заели с настаняването, уреждането на формалностите и разглеждането на забележителностите наоколо. Една от най-големите такива е трасето за спускане, за което се говори, че понастоящем е най-трудното в света. За него обаче ще стане дума след малко….

Иначе колоезденето е на почит във Вейл. Навсякъде около тях щъкали обикновени и необикновени хорица с великолепни колела, не по-лоши от на състезателите. Всички улици били съпроводени от алеи за велосипеди, същото било и положението с пътищата, които излизали извън Вейл. Разбира се, пешеходците не смеят и да припарят на тези алеи, защото ги чака луд скандал. Колоездачите от своя страна също не карат по тротоарите. Автомобилистите с охота дават предимство на велосипедистите. Някой умен човек беше казал, че „пешеходците са по-добрата част от човечеството“. Във Вейл пък очевидно знаят коя е най-добрата част от човечеството и се отнасят с необходимото уважение към хората на две колела.

Самият Вейл като курорт на световно ниво през лятото залага на най-различни екстремни спортове, но един от основните е планинското колоездене. На хората там им е ясно, че от този спорт и от велотуризма също могат да се печелят много пари, но първо трябва да се вложат капитали, ум и други ресурси. Курортът не разчита просто на това да се каже в брошурите, че условията за планинско колоездене са идеални. Управата и собствениците на хотели ги правят идеални. Освен трасетата за DH и ХС, отговарящи на стандартите за СК, в курорта има още много трасета и пътеки, предназначени само за този спорт, с различна трудност, за различни дисциплини, по различни терени, маркирани, поддържани, обезопасени. Лифтовете са снабдени със специални куки и други приспособления, на които човек да си окачи колелото, та да не се налага да го придържа по целия път нагоре. За планинските колоездачи са създадени най-различни удобства и всичко е на професионално ниво.

Професионално е и трасето за спускане. Състезателите са имали няколко дни за тренировки, като първият от тях е бил предвиден за опознаване на трасето, което се извършва пеша, без колелата. Именно тук нашите за пръв път се сблъскали с трудността на трасето, по което на места едва се слизало пеша. Жоро Танев разказва за един от най-големите падове по трасето: „Заставаш на ръба и като погледнеш надолу, се чудиш дали оттук изобщо може да се мине с колело. Като слязох долу и погледнах Ники, който беше застанал горе на ръба, ми се стори все едно го гледам на покрива на някоя сграда“. Скоковете били огромни и страховити, каквито в България изобщо няма. Трасето е било малко изменено от миналата година, но не към по-лесно. Преди финалния скок миналата година се караше по едни серпентини с хубави широки виражи. Тази година са пуснали състезателите направо надолу по склон, чиято стръмнина била като на черните писти в Пампорово. По този склон имало и два-три завоя, които допълнително усложнявали положението. Именно в този участък доста състезатели изпопадали като зрели круши.

Предвидени са били още два дни тренировки с колелата, след което в събота е било насрочено самото състезание. Заради трагедията в Ню Йорк обаче единият ден за тренировки е бил отменен в знак на траур, като състезателите от всички държави са отправили обща молитва за пострадалите, жертвите и техните близки. По същия повод са били отменени и всички фестивални събития, съпровождащи първенството. Така на практика е останал само един ден за тренировки, като в него се е провело и карането за подреждането на стартовия списък, т.е. квалификациите.

Органицзацията на състезанието е била перфектна. Всичко се е извършвало с точност до секундата. Така например предварително са били определени точните час, минута и секунда, в които трябва да стартира всеки един състезател. Първите състезатели (тези с по-бавно време от квалификациите) стартирали през половин минута, като колкото по-бързи ставали състезателите, толкова повече се увеличавал интервалът между тях, като при най-бързите е бил около три минути.

На финалното спускане Георги Танев се класира на 40-то място при юношите. Карането му е било безпроблемно и според Николай Титев дори малко под възможностите му, но все пак е преценил, че все още не си струва да рискува прекалено.  Като се има предвид, че за младия ни състезател това е първото Световно първенство, на което участва, и едва второто по-голямо международно състезание, на което се явява, а като се знае и трудността на трасето, по-важното е не конкретното място, а най-вече това, че е завършил успешно и без контузии (защото има и състезатели, които изобщо не стигнаха благополучно до финала).

При мъжете карането на Ники Титев е било много по-драматично, най-вече за самия него. Макар че на квалификациите е бил сравнително назад в класирането, нашият състезател тръгнал по страшното трасе, решен да кара на максимума на възможностите си и да даде всичко от себе си. Още в началото на карането той решително тръгнал към един голям скок, при който се прескача един път и се продължава надолу. Подобни скокове са съвсем нормални за трасетата от СК. Проблемът бил в това, че Ники се засилил повече, отколкото трябва и в желанието си да бъде по-бърз прескочил не само пътя, но и попивката на скока, при което се приземил със страшна сила върху сравнително равно място. „При приземяването почувствах страхотна болка в стъпалата и на двата крака“, разказва той. „Въпреки това реших, че мога и трябва да продължа надолу. Голямо влияние ми оказа и публиката. Тълпите бяхя навсякъде около трасето и викаха окуражително на всеки състезател, който преминаваше покрай тях“. Това решение не е било лесно изпълнимо, тъй като са предстояли най-трудните участъци от трасето, включително няколко кошмарни падове. Въпреки всичко Ники Титев стигнал до финала, макар и с цената на голямо забавяне.

След като слязъл от байка си, Ники се строполил на земята, та е трябвало да му помогнат да се изправи на крака. Прегледът и рентгеновите снимки показали, че две костици в долната част на левия му крак са счупени вследствие на тежкото приземяване. В началото дори е имало вероятност да се наложи чрез операция да наместват костите му една към друга. Слава богу, разминал се е с това, но не и с гипса и патериците. „Поне дават хубави патерици“ със смях разказва той и с гордост показва две приспособления, чиито външен вид е като от лъскав каталог, а алуминият им сигурно е подходящ и за планински велосипеди. Изследванията, гипса и патериците струват общо над 800$, които били осигурени от застраховката. В момента Титев се възстановява и вече крои планове за бъдещето.

След Световното и двамата ни състезатели са единодушни, че има още много да догонваме. „Нашето каране тук е като разходки из парка“, коментира Ники Титев. И това е така не защото нямаме талантливи и щури колоездачи, а защото те няма къде да тренират и да се усъвършенстват. Нашите трасета нямат нищо общо с тези,които са на световно ниво. Като трудност онези пътеки са с пъти по-тежки. Но не е само трудността, с нея са свързани и други неща като обезопасяване и т.н. Точно в тази насока трябва тепърва да се работи и да се използва опитът, събран от нашите състезатели в чужбина. Имаме надежда, че не след дълго и в България ще се появи първото трасе за спускане, по което туристите няма да щъкат насам-натам, което ще има достатъчно на брой скокове, падове и други технични участници и всички останали екстри. Освен това вярваме, че българските състезатели ще стават все по-добри и че България рано или късно ще направи дебют и на международните подиуми. Първата стъпка вече е направена…..