DH екшън в Симеоново

В ранната съботна утрин небето над София не беше толкова синьо, колкото предвиждаха синоптиците. Цветът му беше по-скоро сивкав. Това обаче по никакъв начин не намаляваше ентусиазма на над 40 състезатели, които се бяха събрали в най-горната част на Симеоново, за да участват в спускането за купа „Кимба“ 2001г.

Тази година организаторите бяха сложили старта по-ниско. Тръгваше се от Обиколната алея. Най-голямата промяна обаче беше в долната част на трасето, където един от най-бързите участъци бе заменен с тясна пътечка в гората, провираща се между дърветата. Този нов по-техничен участък направи състезанието още по-интересно. Иначе трасето над Симеоново е известно с бързината си и затова е любимо на много от българските спускачи. Тази година то беше още по-добре обезопасено и очертано с много дюшеци и ленти.

Категориите за състезанието бяха само две – мъже и жени. Въпреки че в началото на състезателния сезон бе обявено, че ще има категория за колела с двойно окачване и друга за байковете с твърда задница, подобно разделение не бе направено. Всъщност от всички участници не повече от петима бяха с твърда задница, всички останали бяха с двойно окачване, което показва известно подобряване на колоездачния парк у нас.

В събота публиката все още беше малко. Затова пък участниците бяха много и добре подготвени. Започна се със запознаване с трасето, което се извършва с ходене надолу по него, без да се карат колелата. След това трябваше да има две тренировъчни спускания и две спускания за квалификация. По една или друга причина обаче се проведе само една тренировка и една квалификация. И при двете спускания направи впечатление високото ниво на всички участници. Беше ясно, че разликите във времената няма да са никак големи. Очертаха се и фаворитите, които заеха челните места след квалификациите. 

За неделя останаха да се състезават 25 души при мъжете и 4 състезателки при жените. Трябваше да се направят две тренировъчни спускания, но се проведе само едно от тях. Още преди него край финала и по трасето бяха започнали да се събират зрители. В 11:00ч., когато трябваше да започне финалното спускане, край финала вече имаше тълпа от хора, а покрай трасето също се забелязваха доста зрители. Публиката възторжено подкрепяше всички състезатели с викове, подсвирквания и какво ли още не.

Състезателите стартираха в обратен ред, като първи бяха тези, които на квалификациите са най-бавни, а последни – тези с най-бързо време. Първи се спуснаха жените, само 4 на брой, които показаха много добро каране. Най-добре се класира Петя Лазарова, следвана от Татяна Трифонова, Людмила Чехларова и Виолета Вачева. И четирите получиха награди за смелостта и уменията, които проявиха.

След това дойде ред на мъжете. Те показаха отлична техника в гората и много смелост на бързите участъци. Тази година може би за пръв път нямаше драстични разлики във времената на отделните състезатели, напротив – някои от тях бяха съвсем близки. Разликата между най-бавния и най-бързия е едва 1 минута, което показва, че средната разлика между участниците е около 2 секунди.

Разбира се, състезанието стана най-напрегнато към края, когато стартираха най-добрите състезатели. Най-бърз беше Радослав Кюлджиев от отбор Pro Sport, следван само на 1 секунда от съотборника си Георги Танев. Трети стана Константин Катев от отбор BAS, четвърти е Любен Любенов, пети – Дойчин Дойчинов (отбор BAS) и шести – Божидар Николов. Тези шестима състезатели застанаха на подиума и получиха награди.

Тазгодишното състезание показа, че този спорт продължава да се развива в България. Участниците бяха повече, с по-хубави байкове и по-добре подготвени, публиката беше нараснала в сравнение с миналата година и викаше по-силно, край трасето имаше няколко камери на различни телевизии, които да отразяват събитието. Дори времето беше по-хубаво! И състезателите, и публиката останаха доволни от състезанието.

С нетърпение ще очакваме състезанието и догодина. Не забравяйте обаче, че предстоят още състезания за този сезон. Ще се видим там!