Владая – вр. Дупевица – хижа „Бонсови поляни“ – в.з. Килиите – Владая
Витоша и Люлин са две съседни планини, които могат да се свържат по различни маршрути, по-кратки или по-дълги, по-леки или по-трудни. Още през 2005 г. Стефан Стефанов ми изпрати първия маршрут с такова име, който и до днес се ползва с удоволствие от много хора. През последните години двете близкостоящи части на планините станаха доста популярни и сред пешеходните туристи, и сред планинските колоездачи. Безспорна заслуга за това има и туристическо дружество „Боерица“, което не само поддържа някои от туристическите пътеки в този район, но дори започна да изгражда велотрасета, при това доста качествени.
Така че в наши дни могат да се направят все по-приятни и интересни „кръгчета“ с преминаване от едната планина в другата и обратно и сега ви представям именно една такава обиколка. Този веломаршрут е със средна степен на техническа трудност и физическо натоварване и включва някои от най-приятните за каране пътеки в двете съседни части на планините Витоша и Люлин, но без да е особено труден и техничен като терен. В никакъв случай обаче не е и скучен – тъкмо обратното! На територията на Люлин планина маршрутът включва дълго и игриво спускане от вр. Дупевица до хижа „Бонсови поляни“ по велотрасета, които бяха специално изградени за планинско колоездене в периода 2022-2023 г., включително пътеката „Пумба“, която стана една от най-популярните за каране край София. От страната на Витоша изкачването от в.з. Килиите към алеята Тихия кът-Владая също е по много приятна пътека, а над Владая маршрутът нарочно прави едно допълнително „ухо“ с доста стръмно и натоварващо изкачване, само за да „хване“ последната част от спускането по пътеката от хижа „Червената шапчица“ („Композиторите“).
Като стана дума за изкачвания, пригответе се те да са доста стръмни на места! Това не е нарочно търсен ефект – просто и двете планини са си такива. Трудно е да карате в тях, без да се изправите пред някой и друг стръмен баир нагоре. Хубавото в случая е, че две от трите най-стръмни изкачвания са по асфалт (при първото, към вр. Дупевица, пътят е доста разбит, но все пак има остатъци от трайната настилка), което прави нещата малко по-приемливи, но във всички случаи е нужна сила в краката и въздух в дробовете.
Маршрутът е подходящ за каране от пролетта до есента, включително и през лятото, защото през голяма част от времето се движим в гора и може да разчитаме на сянка. Имайте предвид обаче, че от страната на Люлин планина след дъжд може да се натъкнете на лепкава кал тук-там – подобни участъци не са много, но все пак ги има.
За съжаление по маршрута няма чешми, така че е важно да си вземете достатъчно вода. Иначе единственият вариант остава да си купите от хижа „Бонсови поляни“ (за момента там няма питейна вода в чешмата). Пак там може да намерите и нещо за хапване, но е добре да не разчитате само на това.
Началото на маршрута е в центъра на кв. Владая, при читалището и кметството. Не е проблем обаче да го започнете и от друго място – например от големия паркинг в м. Бонсови поляни.
Картата е базирана върху BG Mountains / kade.si . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.
Начална точка: кв. Владая, площада при общината; https://maps.app.goo.gl/dfJgjcegKjgXfY4C7
Дължина: 22.4 км
Изкачване: 1050 м
Ниво на техническа трудност: средно (R1, R2, T2, T3)
Физическо натоварване: средно (КФН=7)
Продължителност: 2-5 часа (в зависимост от темпото, почивките и т.н. )
Вода: 2 л; по маршрута няма чешми
Храна: за половин ден; в хижа „Бонсови поляни“ се предлага храна
Терен:
– асфалт – 5.0 км
– черни пътища – 6.9 км
– пътеки и алеи – 10.5 км
GPS следа и PDF файл с описание (за разпечатване) можете да изтеглите в края на статията.
Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ
Описание
От центъра на кв. Владая (т.01, 0.0 км) поемаме покрай супермаркета по ул. „Плиска“ в западна посока. След 400 м (т.02) достигаме сложно кръстовище на няколко улици – преминаваме по мост над р. Владайска и продължаваме по ул. „Приплат“ в северозападна посока. В т.03 (0.65 км) завиваме наляво и след 50 м ще видите подлез под главния път за Перник – минаваме под него и навлизаме във вилна зона Приплат, където в т.04 следваме главната улица надясно и нагоре, а след това караме само по нея направо, включително и в т.06 (1.8 км), където пътят се разделя на две. В т.07 обаче (1.9 км) трябва да изоставим асфалта и да продължим изкачването по черен път вдясно, който върви под оградата на „Клуб Владая“. В следващите километри караме все по този добре утъпкан и ясен черен път, който не е и прекалено стръмен – даже на места има и кратки спускания. По него през повечето време има и туристическа маркировка със зелен цвят. В т.08 и т.09 пропускаме черни пътища вдясно, после в т.10 пропускаме нещо средно между път и пътека вляво. В т.11 (3.4 км) вляво през гората се отбива пътеката със зелена маркировка, ние продължаваме по пътя. След 400 м в т.12 пропускаме един дърварски път вдясно.
В един момент излизаме на стръмен открит участък с хубава панорама към София и Витоша. В края на това изкачване – т.13 (4.1 км), точно където пътят прави ляв завой, пресичаме една тясна пътечка и трябва да продължите по нея наляво. След първите 100-200 м, в които е по-обрасла, пътеката леко се „отваря“ и става по-ясна. Тя ни извежда до едно кръстовище на няколко пътеки в т. 14 (4.7 км). Тук трябва да продължите по една леко обрасла пътечка надясно в обратна на досегашната посока. Стръмна е, може да се наложи да бутате, но само за кратко. След стотина метра в т.15 излизаме на широка пътека, направена от ATV-та, и поемаме наляво по нея.
В т.16 (5.0 км) излизаме на стария асфалтов път към вр. Дупевица, който вече се превръща в черен. Продължаваме изкачването наляво по него, като тук се пригответе за една от най-стръмните части. Нагоре следваме само този основен път, пропускайки отклоненията вляво и вдясно – такива има в т. 17 (към велотрасето „Пумба“), т.18 и т.19 (към Владая). В т.20 (7.1 км) пътят прави широк завой надясно и навлиза през портала на бившето военно поделение, изградено на вр. Дупевица. След 500 м достигаме главния плац на поделението (т.21), където приключва това първо изкачване. Връх Дупевица е наляво – ако желаете, може да се отбиете до него.
От плаца продължаваме по черен път леко вдясно към един ретранслатор и точно при него в т.23 (от дясната му страна, когато идвате откъм плаца/вр. Дупевица) започва велотрасето към хижа „Бонсови поляни“. Към края на септември 2023 г. то още не е напълно завършено, но е достатъчно ясно и може да се кара без проблеми. На много места трасето се движи успоредно на асфалтовия път, по който бе изкачването. В т.24 (8.9 км) пресичаме друга пътека и продължаваме по велотрасе „Пумба“, което с множество завои ни извежда до хижа „Бонсови поляни“ (т.25), която е чудесно място за почивка.
От хижата продължаваме по пътеката към паркинга в м. Манастирски поляни (т.27), където завиваме надясно и караме по главния път през в.з. Люлин до т.28 (10.7 км), където той се спуска наляво, а ние караме напред по черен път покрай последните къщи. В следващите 50 м до т.29 първо пропускаме един път вляво, после един вдясно, и накрая пътят ни се разтроява и следваме средния от тях, който също минава покрай разни закътани вили. В края на вилната зона (т.30, 11.5 км) пътят става тесен, стръмен и изровен, а след това се превръща в пътека, която в началото за момент е стръмна и изровена. В т.31 (11.7 км) пътеката се разделя на две, като по-ясната е вдясно, но тя е моторджийска – ние следваме лявата, която е доста обрасла, но иначе е с малък наклон и сравнително гладка. Тя ни извежда на една полянка (т.32, 11.9 км), където отляво идва стръмен, обрасъл и много изровен черен път и продължава надясно. Ние обаче трябва да го пресечем и да намерим остатъци от пътеката от другата му страна, за да се включим след 100 метра (т.33) надясно и надолу в друг черен път, също стръмен и с дълбоки коловози, но все пак малко по-добър като терен. Спускаме се внимателно надолу и излизаме на широка поляна (т.34, 12.2 км), където сме надясно, а пътят става хубав. След още 100 м има нов разклон (т.35) и пак сме надясно. Спускаме се през поляните и навлизаме в гора, приближавайки се към Мала Кория – една от вилните зони на Княжево. Точно преди да достигнем първите къщи, в т. 36 (13.1 км) трябва да намерите една пряка горска пътечка вдясно, по която се спускаме директно към железопътния прелез (т.37) и след внимателно пресичане продължаваме по улицата надолу до главния път София – Перник (т.38, 13.6 км).
Пресичането на пътя е улеснено от светофар. След това за момент поемаме в посока София, но след 50 м при следващия светофар (т.39) завиваме вдясно и навлизаме във в.з. Килиите, минавайки по мост над р. Владайска. Пропускаме тясно пътче вдясно веднага след моста и след това улицата се разделя (т.40), като ние започваме стръмно изкачване по десния път. В т.41 (14.1 км) следваме улицата надясно, като наклонът става още по-стръмен. В т.42 на Т-образното кръстовище сме надясно, после в т.43 завиваме по улицата наляво и достигаме края на вилната зона (т.44, 14.7 км), където започва широка и приятна горска пътека с умерен наклон. На места може да се наложи да слезете, но като цяло се кара. В т.45 (16.9) пътеката се раздвоява – следваме лявата. Скоро след това в т.46 (17.3 км) завиваме наляво, изкачваме кратък, но стръмен участък и в т.47 излизаме на широката алея от Тихия кът към Владая.
Поемаме по алеята надясно, като ни очаква предимно спускане. Пропускайте всякакви странични отбивки – караме само направо, като може да ползвате и маркировката за Витоша 100. В т.48 (19.1 км) достигаме първите къщи на Владая.
Продължаваме още малко по алеята надолу и след стотина метра в т.49 (19.2 км) достигаме едно от най-важните кръстовища по маршрута. Тук трябва да решите дали искате да се напънете за последно, но най-стръмно изкачване, като наградата за него е спускане по финалната част на пътеката от хижа „Червената шапчица“. Именно този вариант е основният и за него трябва да завиете наляво по маркировката за Витоша 100. Ако пък искате да се приберете по-бързо, трябва да продължите по пътеката надолу и след 2-3 серпентини ще се озовете в края на алеята от Златните мостове – там излиза и маршрутът в т.53.
Ако сте решили да следвате маршрута докрай, по пътеката наляво започваме да се изкачваме и в т.50 (19.9 км) се включваме в алеята от Владая към Златните мостове, като следващите 400-500 м са най-мъчните в целия маршрут. Повечето хора биха предпочели тук да бутат. След преминаването на две широки серпентини алеята става малко по-полегата и в т.51 (20.4 км) при едно водохващане минаваме по мостче над реката и продължаваме по равен черен път от другата страна. В т.52 (20.8 км) отляво идва пътеката от хижа „Червената шапчица“ и изоставяме черния път, за да започнем финалното спускане по нея надясно. Редувайки широки серпентини и скоростни участъци между тях, пътеката ни сваля в горния край на Владая (т.53, 21.7 км), където е началото/краят и на алеята за/от Златните мостове. Поемаме по улицата вляво и следваме само нея надолу, като в т.54 (22.1 км) сме по улицата надясно и по нея само направо излизаме при читалището на Владая (т.55), което е до площада, от който започна маршрутът.
Харесва ли ви съдържанието на MTB-BG.com?
Искате ли и занапред да има достатъчно от него? Вече можете да подкрепите дейността ни чрез Абонамент за физически лица.
