Това е един лек и много приятен маршрут в подножието на Стара планина, на територията на община Севлиево, с начало и край в с. Валевци, който ще ви срещне с китни населени места, хубави гледки към Балкана и може би с някое и друго диво животно. Карането е напълно подходящо за начинаещи, тъй като се минава предимно по широки черни пътища с трайна, добре утъпкана трошено-каменна настилка. Има все пак и един-два по-интересни момента при спусканията, които биха се харесали дори на напреднали колоездачи, но без да повишават техническата трудност на маршрута.
Може да се каже, че този маршрут в голямата си част съвпада с краткото (любителско) трасе на състезанието „Пътят на мечките“, организирано от колоездачин клуб „Хоталич – Севлиево“, само че тук началото е в с. Валевци и карането е кръгово и малко по-дълго, а в състезанието финалът е в м. Лъгът. Имайте предвид, че името на състезанието не е случайно – районът, през който преминаваме, е в непосредствена близост до ДЛС „Росица“ и от години се ползва за дивечовъдна дейност. Напълно е възможно да срещнете сърни и елени (ние видяхме такива 4 пъти в рамките на един ден), а също и да се натъкнете на следи от мечки или дори да видите някой представител на този животински вид. В този ред на мисли, не е добра идея да карате сами по маршрута, въпреки че техническите му характеристики не предполагат кой знае какви рискове.
Тъй като се кара предимно в по-ниската част на планината и повечето пътища са устойчиви на дъжд, този маршрут е подходящ за каране през голяма част от годината – от пролетта та чак до есента, т.е. когато няма снежна покривка. Ние го карахме непосредствено след седмица с обилни дъждове и въпреки това само на отделни места имаше локви и кални коловози, но нищо непреодолимо. Всъщност най-сериозното препятствие бе преминаването през р. Багарещица, където трябваше да свалим обувките си и да прегазим пеша. Ако желаете, може и карайки, но е почти сигурно, че ще намокрите изцяло краката си. Част от изкачванията са в гора, така че дори и през лятото жегата би трябвало да е поносима – разбира се, с уговорката, че тогава е по-добре да изберете за каране часовете преди обяд. Формално погледнато маршрутът е със средно ниво на физическо натоварване, но реално и двете изкачвания са доста плавни и с лек до умерен наклон, така че за всеки, който кара редовно, преминаването няма да представлява трудност.
Началото е в с. Валевци, което е съвсем малко, но много китно и добре поддържано. Центърът му е там, където пътят се раклонява – към с. Дрянът и към м. Лъгът. Това е и началната точка на маршрута.
Картата е базирана върху BG Mountains / kade.si . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.
Начална точка: с. Валевци; https://goo.gl/maps/DtBFo92WPtyysRcJA
Дължина: 27.7 км
Изкачване: 530 м
Ниво на техническа трудност: ниско (R1, R2)
Физическо натоварване: средно (КФН=4.5)
Продължителност: 2-4 часа (в зависимост от темпото, почивките и т.н.)
Вода: 1-2 л
Храна: за половин ден; по маршрута няма магазини и места за хранене
Терен:
– асфалт – 8.0 км
– черни пътища – 19.7 км
GPS следа и PDF файл с описание (за разпечатване) можете да изтеглите в края на статията.
Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ
Описание
01 (0.0 км) – От центъра на Валевци поемаме по пътя към с. Дрянът, минавайки по мост над р. Росица и след това наляво (т.02) покрай Бяла река. Изкачването е с лек наклон, приятно и плавно. На едно място асфалтът преминава за кратко в черен път. В т.03 (3.1 км) пътят се разделя – продължаваме по асфалта надясно с малко по-стръмно изкачване и две серпентини. След още 1 км в т.04 (4.0 км) трябва да изоставим асфалта и да продължим наляво по черен път, който преминава през Дрянът. Това село (или махала) е било обезлюдено заради планове за изграждане на язовир, които така и не са се реализирали. В момента са останали едва няколко стари къщи. Изкачваме се по основния черен път през него, пропускайки два черни пътя вдясно – в т.05 и т.06. Излизайки на билото на рида над Дрянът, пропускаме път надясно в т.07 (5.5 км) и продължаваме наляво, като скоро достигаме китната и живописна махала Троенци на с. Кръвеник, където за малко стъпваме отново на асфалтов път. През нея преминаваме само направо, като в центъра ѝ (т.08, 6.8 км) пропускаме черен път вляво, а след още 100 м достигаме края ѝ (т.09), където асфалтовият път свърва вдясно, а ние продължаваме направо (юг) по черен път през ливади с невероятна гледка към главното било на Стара планина.
В т.10 (7.5 км) пътят се разделя на няколко ръкава. Десният е най-добър, карайте по него. След събирането им излизаме на широка поляна и достигаме много важен разклон в т.11 (7.7 км) – внимавайте, защото е трудно забележим и лесен за объркване! По-ясният път продължава през поляната направо (юг), а вие трябва да намерите един слабо различим в тревите черен път наляво. Ако не го виждате, следвайте плътно GPS следата и скоро пътят ще стане ясен и добре оформен. По него правим и първото спускане, което не е трудно, но определено е забавно и интересно заради няколко участъка, в които се кара по абсолютна гладка скала.
Спускането ни отвежда отново в долината на Бяла река, където в т.12 (10.7 км) излизаме на един „главен“ горски път (с настилка от трошен камък) и продължаваме по него надясно. В т.13 пропускаме черен път вдясно, а в т.14 (11.8 км) достигаме широк разклон, където продължаваме по десния път, който е с по-лек наклон, следвайки долината на Мокра Бяла река; след още 50 м в т.15 пропускаме и един второстепенен черен път. В т.16 (14.5 км) пътят обръща посоката и започва да се изкачва малко по-стръмно. Точно тук, ако сте наблюдателни, ще видите някои стари изкуствени укрития за мечки, останали от времето, когато популацията на този застрашен вид е била старателно поддържана и опазвана. В наши дни дивите обитатели на планината вече не използват тези „бърлоги“. В т.17 (15.4 км) пропускаме черен път вдясно, а след това в т.18 (16.2 км) има още един такъв нагоре.
Тук приключваме с второто изкачване и поемаме надолу и наляво, като след малко достигаме едно приказно горско кътче, където е „Къщата на мечките“ – нещо като малка горска вила в края на живописна поляна, която също е свързана с дейностите по развъждането на този едър хищник. Малко след това в т.19 (17.0 км) пропускаме черен път направо и завиваме по основния надясно, а след 1 км и още една серпентина пресичаме р. Багарещица (ако не искате да намокрите обувките си, вероятно ще трябва да се събуете и да преджапате на босо) и в т.20 се включваме в друг черен път, продължавайки надолу по течението ѝ. До м. Лъгът караме все покрай реката, следвайки основния път – в т.21 (18.9 км) пропускаме черен път вдясно, после има още подобни отбивки и разклонения, но няма как да се объркате, защото караме по най-широкия и главен горски път.
В т.22 (23.1 км) навлизаме в м. Лъгът. Отдясно идва черният път откъм хижа „Мазалат“. Направо е Държавно ловно стопанство „Росица“ (т.23), около и в което има две бивши ловни резиденции на Тодор Живков, административни и стопански сгради, няколко бунгала и една чудесна чешма с кът за почивка. Оттук продължаваме по асфалта направо (север) и караме с лек наклон надолу чак до с. Валевци, като пропускаме отбивката към с. Горни Угорелец в т.24.
Харесва ли ви съдържанието на MTB-BG.com?
Искате ли и занапред да има достатъчно от него? Вече можете да подкрепите дейността ни чрез Абонамент за физически лица.
